Определение № 4356 от 30.12.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4356 гр. Перник, 30.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720105966 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба вх.№ 22774/14.10.2024 година от Л. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****************, чрез адвокат Б. В. от САК, съдебен адрес: *************** срещу С. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************.

Излага, че с дъщеря си – ответницата по делото са наследници по закон на Н.А.Н., ЕГН **********, починал на *******, като и съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН, в качеството й на съпруга на по чиналото лице, следвало да наследи част, равна на частта на дъщеря й - единствено дете на покойния или по 1/2 от оставеното от него наследство за всяка една от тях.

Твърди, че след смъртта на Н.Н. се установило, че той бил осъден за неплатени задължения и срещу него са били образувани в различен период няколко изпълнителни дела пред ЧСИ С.Б., а именно - изп.д. № 2111/20г., изп.д. № 1402/21 г., изп.д. № 1501 /21 г., изп.д. № 2574/21 г. и изп.д. № 2227/23г., висящи и към момента, за които тя не знаела и по които тя и дъщеря й, като наследници по закон били конституирани на мястото на починалия длъжник, за съответната наследствена част, т.е. за по 1/2 част от задълженията по тези изпълнителни дела.

Междувременно разбрала, че дъщеря й, след като получила през месец юли 2023 година парична сума от наследството на починалия й баща, на 1

02.10.2023 година се отказала от наследството му, след като преди това извършила действия, с които мълчаливо го била приела.

Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен вписания на 02.10.2023 година от ответницата С. Н. К., ЕГН ********** – дъщеря на ищцата отказ от наследството, останало след смъртта на Н.А.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр. Перник, починал на ****** година (съпруг на ищцата и баща на ответницата), евентуално - да постанови решение, с което д а приеме за установено, че ищцата Л. И. Н., ЕГН ********** е наследник на ½ ид.ч. от останалото след смъртта на Н.А.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр. Перник, починал на ****** година наследство, наред с ответницата и нейна дъщеря С. Н. К., ЕГН **********.

В срока за отговор ответницата С. Н. К., чрез адвокат Н. Ц. от САК признава изцяло иска, на осн.чл.237 ГПК, не претендира разноски.

Съдът счита, че в случая се касае за иницииране на симулативен процес, като ищцата няма правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожност на надлежно вписан отказ от наследство на основание, че била приела същото мълчаливо преди това с конклудентни действия – чрез усвояване на наследствени парични суми от починалия й баща на 26.07.2023 година, тъй като в случая същата не се явява кредитор спрямо ответницата, по арг.от чл.135 ЗЗД и чл.56 от ЗН и не разполага с отменителни искове в нейна полза за отмяна на правните действия на длъжника, които я увреждат – за обявяване на относително недействителен спрямо нея на сторения отказ от наследството на починалия й баща с цел да увреди интересите на майка й, приемайки въпросната наследствена сума, вместо нея, след което се е отказала от наследството на баща й, знаейки, че освен активи, наследството му включва и пасиви – задължения към кредитори, търсими чрез ЧСИ.

Наред с горното, в случая ищцата може да заведе иск по чл.439 ГПК срещу ЧСИ С.Б. и взискателя, за установяване на действителния размер на дълга по изпълнението, както и такъв за делба на наследство или за неоснователно обогатяване от получени суми от разпореждане с наследството, чрез продажба на вещи по занятие на починалото лице и подялба на суми (без получените 4156,87 лева, тъй като това действие не засяга действителността на вписания отказ от наследство по арг.от чл.170, ал.8, вр.чл.80, ал.4 от КСО, непредставлявайки действие по приемане на 2 наследство), или за привидност и симулация, касателно придобитото през 2014 година МПС, при които може да релевира възражение за недействителност на вписания отказ от дъщеря й, ако с него се е увеличил дела й на задлъжнялост и обедняване.

Съгласно разясненията, дадени в т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожния отказ не произвежда действие.

Отказалият се от наследство, респективно наследниците му до колкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство, друг иск за собственост или облигационен, основан на наследяването, в производството по който да се позове на нищожността на отказа.

Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, какъвто не се явява настоящия случай, което бе обсъдено и мотивирано по-горе, той може да предяви на самостоятелно основание иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.

В тази насока е възприетото и в решение № 108 от 14.05.2016 година, постановено от ВКС, І г.о., по гр.дело 5913 /2015 година; Решение № 43 от 15.05.2020 година, постановено по гр. дело № 1761/2019 година, на ВКС, ІІІ г.о.

С оглед на горното и при изложените съображения за недопустимост на главния иск, лишен от правен интерес се явява и предявеният в условията на евентуалност иск за признаване за установено на конкретен размер ид.част от ищцата спрямо наследството на починалия й съпруг по отношение на ответницата – нейна дъщеря. Последният цели установяване на факти, които са ясно и точно регламентирани в закона – чл.9, ал.1 от ЗН. Безспорно е обстоятелството, че страните притежават по ½ част от наследството на починалия съпруг на ищцата и баща на ответницата. При наличие на данни за оспорване, каквото още повече в случая липсва и не е наведено в исковата молба, ищцата може да релевира това обстоятелство под формата на възражение или искане, като последица от предявяването на друг иск.

В случая съдът счита, че с оглед направеното признание на иска от ответницата, са налице изключенията по чл.237, ал.3, т.1, предл.І и т.2 от ГПК – признатото право противоречи на закона и е такова, с което страната не 3 може да се разпорежда, тъй като вписаният отказ от наследство е неоттегляем.

Воден от горното на основание чл.130 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА вх.№ 22774/14.10.2024 година.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 5966/2024 година, по описа на ПРС, КАТО НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4