Разпореждане № 4251 от 05.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4251 гр. Благоевград, 05.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20251210102723 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, чрез юрисконсулт срещу длъжника Д. Б. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., общ. С., за заплащане на посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40029631270 от 12.11.2024г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. Б. С. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

С Разпореждане № 4138/28.11.2025 година съдът е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 29149/04.12.2025г., че длъжникът не е извършил плащания по процесния договор за кредит.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за услугата Фаст, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, 1 поради следното:

По отношение на допълнителни услуги за услугата Фаст:

В Договора в т. V е посочено, че кредитополучателят е закупил допълнителни услуги - Fast - предоставя право на приоритетно разглеждане, а в т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст -в размер на 300 лева.

Съдът намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1. Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД.

Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение.

Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.

Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет, са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.

Съдът намира, че дори и индивидуално уговорена, подобна клауза би била нищожна поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита /договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.

Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст

Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., от Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.

Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги, същите се явяват вероятно нищожни, поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание, за тяхното 2 ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР).

Съобразно текста на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавени след това, отделени са като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР.

Така съобразно практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция, предназначена да покрие действителните разходи по този кредит.

В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ ДПК следва да се счита за нищожен.

По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в настоящия случай не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за последица нищожност поради противоречие със закона.

В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги - ДПК следва да се счита за нищожен.

Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В настоящата хипотеза според съда вероятно не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени 3 обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.