Протоколно определение № 2859 от 12.06.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2859 гр. София, 10.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Съдебни

Невенка Хр. Томова заседатели: Галина Ан. Великова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова и прокурора Р. Д. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20241100202244 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

МОЛИТЕЛЯТ Н. В. А., явява се лично с упълномощен защитник - адв.

Г..

За СГП – прокурор Н..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните допълнително постъпили писмени доказателства.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Запознати сме с постъпилите доказателства.

Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Молителят А. е със снета самоличност в предходно съдебно заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

На осн. чл. 283 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА допълнително изисканите и постъпили по делото и всички писмени доказателства, находящи се по описа на делото.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ след като съобрази становището на страните и след като сам счете, че делото е изяснено от фактическа страна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ - След запознаване с молбата на осъденото лице, както и събраните писмени данни по делото, намирам, че са налице законовите предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация спрямо Н. В. А..

Налице са предвидените в чл. 87 НК предпоставки, поради което предлагам молбата да бъде уважена.

АДВ. Г. - Аз също считам, че са налице основания за уважаване на молбата на подзащитния ми. Две инстанция преди Вас, са изложили достатъчно аргументи, с оглед съдебна икономия, Ви моля да се съобразите с всички тези аргументи, които са изложени и да постановите Вашия съдебен акт.

МОЛИТЕЛЯТ А. - Моля да уважите молбата ми за реабилитация.

СЪДЪТ ДАВА право на последна дума на молителя .

ПОСЛЕДНА ДУМА на молителя А. - Желая да уважите молбата ми за реабилитация, тъй като ми пречи занапред да си хвана работа на трудов договор.

2

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като обсъди становищата на страните намира за установено следното:

Производството е образувано по молба на Н. В. А. за постановяването на съдебна реабилитация във връзка с отразените в справката му за съдимост осъждания.

По тази молба е било образувано производство пред СРС, което е приключило с краен съдебен акт, а именно с отказ да бъде постановена такава. Състав на Градски съд е счел, че произнасянето на РС е било недопустимо, с оглед изрично определената в закона родова подсъдност в случаите на чл.433, ал.2 НПК, а именно с оглед осъждането по НОХД № 1945/2011 г. на СГС във връзка, с което осъждане компетентен като първа инстанция се явява именно този съд.

Настоящият съдебен състав констатира съобразно приложените по делото писмени доказателства, че Н. В. А. е бил признат за виновен по седем наказателни производства, като по първото от тях по НАХД № 3144/2005 г. на СРС е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.

325, ал. 1 НК и му е било наложено наказание „Глоба“ 1000 лв. (хиляда лева) и съгласно писмените доказателства по делото тази глоба е била заплатена на 17.04.2007 г. За това административно наказание е настъпила реабилитация по право на 17.04.2008г. и молителят няма правен интерес съдът да се произнася по този въпрос на основание чл.87 НК.

По следващите съдебни актове, посочени условно с № 2 до № 6 , а именно по 10024/2008 г. на СРС, № 3970/2009 на СРС, № 990/2011 г. на СРС, НОХД № 3900/2009 г. на СРС и НОХД № 1945/2011 г. на СГС е бил постановен краен съдебен акт (протоколно определение за одобряване на споразумение или присъда), влязъл в сила съответно - на 10.03.2009 г., 10.07.2009 г.; 29.09.2009 г.; 21.12.2009 г. и 03.07.2012 г., като са били наложени съответно различни наказания. По първото от изброените по-горе наказателни производства – наказанието е „Глоба“ в размер на 500 лв.

(петстотин лева), по второто, изброено по-горе наказателно производство „Пробация“ за срок от 6 (шест) месеца, а за последните три от изброените наказателни производства е било наложено наказание „лишаване от свобода“, съответно за срок от една година, за 11 (единадесет) месеца и 4 (четири) години „лишаване от свобода“, като по НОХД №1945/2011 г. е било постановено и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.

От приложена актуална справка от ГДИН от 03.06.2024 г., изходящ № 6923 от 27.05.2024 г. , налична на л. 49 от делото, е видно, че във връзка с наказанията по посочените по-горе наказателни производства, отразени условно с №№ от 2 до 6, е било наложено на основание чл. 25 НК едно общо наказание в размер на 4 (четири) години „лишаване от свобода“ със зачетен предварителен арест и със зачитане на изтърпяното наказание „Пробация“ по НОХД № 3970/2009 г. на СРС. Съгласно тази справка от ГДИН за изпълнение 3 на наказанието четири години „лишаване от свобода“ Н. В. А. е постъпил в местата за лишаване от свобода на 26.07.2012 г. и е освободен по изтърпяване на 27.11.2014 г. във връзка с постановен съдебен акт по чл. 70 НК, т.е. с прилагане на института за условно предсрочно освобождаване, свързано с освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието в размер на осем месеца и три дни. Изпитателният срок от така постановеното условно предсрочно освобождаване е изтекъл на 30.07.2017 г.

За така определеното общо най-тежко наказание не е настъпила абсолютна реабилитация по право по чл.88а, ал. 2 НК. Следователно молителят има интерес от произнасянето на съда. Считано от 30.07.2017г. е изтекъл и срокът по чл. 87, ал. 1 НК. Отделно от това, за наказанието „Глоба“, постановено по НОХД № 10024/2008 г. на СРС, е установено, че на 23.10.2015 г. органите на НАП са констатирали с разпореждане, че е изтекла погасителната давност за изпълнението му, поради което са прекратили преписката, образувана пред тях.

В заключение може да се каже, че по всички съдебни актове, изброени по-горе, е изтекъл срокът по чл. 87, ал. 1 НК и молителят има интерес от постановяването на съдебна реабилитация във връзка с осъждането, по което му е било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Относно последния съдебен акт по НОХД 7884/2018 г. на СРС, по което Н. В. А. е бил осъден с влязла в сила присъда на 30.05.2018 г. на шест месеца при общ режим, от актуалните справки, предоставени от ГДИН, е установено, че това наказание е изтърпяно на 28.09.2018 г. Тази дата се явява начало на срока по чл. 87, ал. 1 НК и този срок е изтекъл на 28.09.2021 г.

За да е налице възможност за постановяване на съдебна реабилитация, следва да е налице първата изискуема предпоставка по чл. 87, ал. 1 НК, а именно към момента на подаването на искане за реабилитация да са изтекли три години от изтърпяването на наказанията по всички присъди, а не само по последната, когато наказанието по предходните присъди не е било изтърпявано преди това. В настоящия случай от обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че се изтърпени всички наложени наказания по всички осъждания, отразени в справката за съдимост на Н. А., без изключение, а тези глоби, които не са били заплатени, за тях съответно НАП е констатирал, че е изтекла погасителната давност за принудителното им събиране.

Относно изпълнението на наложеното по НОХД 1945/11 г. на СГС „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, настоящият съд е бил уведомен от СГП на 15.05.2024 г. с кореспонденция, приложена на л. 40 от делото, че и това наказание е било изтърпяно за времето от 26.07.2012 г. до 26.07.2019 г.

Следователно и това наказание не се явява пречка относно първата изискуема от закона предпоставка, свързана със срока по чл. 87, ал. 1 НК.

За да се приложи успешно правният институт на съдебната 4 реабилитация, следва да се установи, че молителят е имал добро поведение, а ако при умишлени престъпления са причинени съставомерни имуществени вреди, те следва да са били възстановени.

В настоящия случай е видно, че молителят е бил осъждан за престъпления, при които не се предвиждат съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Посочените по- горе случаи се отнасят до осъждане за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, чл. 131, т. 12 НК, квалифициран състав на хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК, по чл. 354а, ал. 3 НК, по чл. 342, ал. 3, б. б, предл. 1, алт.1 НК. И последното осъждане е за престъпление, в чиито елементи от обективния му състав не са предвидени съставомерни имуществени вреди, а именно за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 296 НК.

С оглед изложеното, макар и този въпрос, принципно подлежи на изследване по чл. 87, ал. 1, т. 2 НК, е безпредметно съдът да разсъждава дали са причинени и съответно - възстановени имуществени вреди от престъпленията, за които е бил осъден Н. А..

Относно предпоставката по чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, съдът намира за установено следното:

От наличните по делото писмени доказателства, е видно, че Н. В. А. е имал добро поведение и това обстоятелство е установено със съответни писмени доказателства, а именно със справка от СДВР, приложена на л. 24 от делото, от съдържанието на която е видно, че във водените деловодни регистри не са отчетени постановления и заповеди за налагане на принудителни административни мерки по отношение на Н. В. А.. Аналогична справка, с подобно съдържание, приложена на л. 27, изготвена от СДВР, с която съдът се уведомява, че в автоматизираните информационни фондове на МВР не разполага с данни за регистрирани полицейски преписки по жалби и сигнали за извършени престъпления от Н. В. А., включително от 01.01.2020 г. до момента на изготвяне на справката – 29.04.2024 г.

На следващо място, въз основа на уведомление на Прокуратурата на Република България и НСлС, приложено на л. 28 от делото, се констатира, че към момента на изготвяне на справката – 07.05.2024 г. няма данни за неприключени наказателни производства за молителя Н. В. А..

С оглед изложеното, съдът приема за установено, че са налице доказателства за едно добро поведение от страна на молителя, което е било съобразено с общоприетите изисквания за опазване на обществения ред и за въздържане от извършване на противообществени прояви или престъпления.

При наличните доказателства, съдът приема за установено, че са налице всички изискуеми предпоставки за постановяването на съдебна реабилитация.