Решение № 27 от 22.01.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1386/2025
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Ловеч, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101386 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Т. Х. Т. против Сдружение „Футболен клуб-Ловеч“ за установяване на вземания за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск, предмет на оспорена заповед за изпълнение,
В искова молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудово договор през 2016 г. ищецът е назначен на длъжност „поддръжка спортни съоръжения“ срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение.
Със заповед от *** г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
В заповедта е вписано, че ищецът има вземане за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск в размер на 270,87 лв.
Преди прекратяването на трудовата връзка, в периода март – май 2025 г., ищецът твърди, че е изпълнявал трудовите си задължения, но ответникът не му е заплатил възнаграждение в размер на 2 964,01 лв.
За събиране на вземането Т. поддържа, че подал заявление, а в рамките на образувано пред РС Ловеч частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнения за вземания за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск и възнаграждение за труд, изпълнението на която е оспорено.
Претендира се установяване на вземанията по оспорената заповед за изпълнение и се отправя искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответникът, че ищецът има вземане в размер на 2 964,01 лв. – брутно трудово възнаграждение за периода март-май 2025 г., 270,87 лв. – обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането им и сторените разноски.
1
По делото ответникът не е ангажира отговор.
Ищецът участва лично с адв. Ж., която в първото по делото открито съдебно заседание заявява искане за постановява на неприсъствено решение срещу ответника и излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът, редовно призован, не участва лично или чрез представител в хода на делото и не изразява становище по същество.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника (искане в този смисъл е заявено от ищеца в проведено на 22.01.2026 г. открито заседание).
С разпореждане от *** г., връчено на ответника на *** г. при условията на чл. 50, ал.3 ГПК, са му оказани последиците от непредставяне на отговор по делото и неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът не е представил в срок отговор със становище по допустимостта и основателността на заявената претенция. Същият, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е заявил искане то да се разглежда в негово отсъствие.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенция, с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Изложеното по-горе дава основание на съда да формира извод за основателност на заявената претенции, за което не следва да излага мотиви, доколкото са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В заповедното производството няма данни за сторените разноски от ищеца. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на 600,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Общо сторените по делото разноски са 600,00 лв., които при изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 86,18 евро по заявените и уважение искове претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Сдружение „Футболен клуб Ловеч“, с ЕИК 110501078, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Хан Кубрат“ № 5, представлявано от Христо Цачев Марков, че Т.
Х. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** има вземане в размер на 2 964,01 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и една стотинки) – брутно трудово възнаграждение за периода март-май 2025 г., 270,87 лв. (двеста и седемдесет лева и осемдесет и седем стотинки) – обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва от 17.06.2025 г. до изплащането на вземанията, предмет на издадена Заповед № 519 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № *** г. на РС Ловеч.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Сдружение „Футболен клуб Ловеч“, с ЕИК 110501078, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.
„Хан Кубрат“ № 5, представлявано от Христо Цачев Марков да заплати на Т.
Х. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) – сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Сдружение „Футболен клуб Ловеч“, с ЕИК 110501078, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.
„Хан Кубрат“ № 5, представлявано от Христо Цачев Марков да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 86,18 евро (осемдесет и шест евро и осемнадесет евроцента).
Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3