Решение № 71 от 23.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204404 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от А. Г. П. чрез адв. Й. А. против Електронен фиш серия К № 7567320 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.

2 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет// лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че електронният фиш не съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП досежно задължителните реквизити, които следва да съдържа. Твърди се, че посоченото във фиша като МПС – „Д.И.Е. П1 Г 41“ с регистрационен № В 14 99 ЕС всъщност е ППС – ремарке. От легалната дефиниция за ремарке, съдържаща се в §6 т. 17 от ДР на ЗДвП, според която същото е пътно превозно средство, предназначено за теглене от МПС и от нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, която изисква в електронния фиш да се индивидуализира конкретното моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, санкционирано с фиша, чрез посочване на регистрационния му номер и собственика, на когото е регистрирано, се формира изводът, че деянието е несъставомерно. Навежда се аргумент, че волята на законодателя е била посредством особения режим за 1 административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на МПС, което не е изпълнено в този случай. В подкрепа на изложеното становище се навежда твърдението че е възможно МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето, което естествено поражда въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Според въззивника, в случая възниква и въпросът за приложимите ограничения на скоростта към конкретния казус, доколкото същите са свързани и с максимално допустимата маса на ремаркетата. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание възз.П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира електронния фиш да бъде отменен, с оглед изложените в жалбата доводи да се присъдят сторените по делото разноски, за установяване на които е представен и приобщен договор за правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л., в коит о се излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 7567320 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. А. Г. П. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2 т. 2 за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 31.05.2023 г. в 15.09 ч. във Варна, Аксаково с. Генерал Кантарджиево, обл. Варна, на път трети клас 902 ,11 км, при ограничение от 70 км/ч, въведено с пътен знак В26 с МПС “Д.И.Е. П 1 Г 41”, вид ремарке за лек автомобил с рег. № В 1499 ЕС, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство с № 120ссda, а именно установена скорост от 82 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 70 км/ч, съотв. е констатирано превишаване на допустимата скорост за движение с 12 км/ч.

2

След като е констатирано, че превозното средство е собственост на жалб. П., по отношение на същия е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от въззивника.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Като взе предвид съдържанието на електронния фиш, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника.

Електронният фиш следва да съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, както и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна.

Надлежното описание на нарушението, съгласно трайната съдебна практика се свързва с обективиране в съдържанието на съответния акт на фактите досежно съставомерни признаци на съответното нарушение, като последните се определят от обхвата на материалната норма, която съдържа съответното нормативно предписание и която е приета за нарушена.

В случая е неясно и противоречиво описанието на мястото на извършване на нарушението и средството, с което същото е осъществено. Видно от обстоятелствената част на фиша, по отношение на местоизвърването са изброени три населени места, а именно – гр. Варна, гр. Аксаково и с. Ген. Кантарджиево, обл. Варна, а от последващото описание на нарушението, свързано с конкретен пътен участък, а именно – път трети клас 902, 11 км и конкретното ограничение на скоростта, която надхвърля допустимата за населени места, се обосновава предположението, че се касае за деяние, осъществено извън населено място. Местоизвършването е релевантен признак, който е в обхвата на минимално необходимото съдържание на акта, индивидуализиращ нарушението, което подлежи на санкция, а от друга страна, е обуславящо съставомерността на деянието и приложимостта на съответна материална норма, съдържаща конкретното правило за допустима скорост при управление на МПС съотв. и санкционната норма, при констатирано нарушение на последната. Поради изложеното отсъствието на яснота относно мястото на извършване на нарушението ограничава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съда да осъществи проверка на обосноваността на атакувания акт. Посоченото представлява съществено 3 процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза, съотв. е абсолютно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

От посочената категория нарушения е и допуснатото противоречие при описание на средството, с което е осъществено деянието. Докато в обстоятелствената част на фиша първоначално се сочи, че същото е МПС, конкретизирано с марка и модел “Д.И.Е. П1 Г 41“, впоследствие се обективира изводът, че се касае за ремарке за лек автомобил със съответен регистрационен номер. Доколкото съгласно легалната дефиниция за ремарке, съдържаща се в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, се касае за пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, същото няма характеристиките на моторно превозно средство.

Независимо от констатираните процесуални пропуски, опорочили административно-наказателното производство, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи, че описаното в електронния фиш нарушение е несъставомерно такова. Видно от приложения към административнонаказателната преписка снимков материал, изготвен с процесното техническо средство, описаното в електронния фиш с марка и регистрационен номер превозно средство е ремарке, съотв. същото няма характеристиките на моторно превозно средство и не подлежи на санкциониране по реда на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство(курсива наш), описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Анализът на цитираната норма сочи, че електронния фиш следва да съдържа данни, именно за регистрационния номер на моторното превозно средство. Както и данни за собственика, на когото е регистрирано това превозното средство, с което е извършено нарушението. В този контекст, следва да бъде съобразено, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водачът, а според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.

Доколкото физическо лице не може да бъде водач на ремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке, следва, че единствено водачът на моторно превозно средство може да бъде субект на нарушение по чл. 21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП по един от начините, визирани в чл.

186а от ЗДвП, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът следва да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно 4 превозно средство. Касае се за оборима презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на моторното превозно средство, като същата е относима единствено към посочената категория превозни средства.