Решение № 3642 от 05.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6982/2025
- Вид
- Решение № 3642
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Неделина Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 33, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 3642 гр. В., 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110106982 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Х. М., ЕГН **********, срещу Етажна собственост с административен адрес: град В., ул. „П.“ № **, чрез Управителя „*******“ ЕООД, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.04.2025 г., със следното съдържание: „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“.
По твърдения в исковата молба ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект – апартамент № **, с адрес: град В., ул. „П.“ № **, ет. 7. Твърди се, че на 23.04.2025 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание, поканата за което била поставена на входа на сградата на 14.04.2025 г. Ищецът поискал включване на допълнителни въпроси към дневния ред във връзка с течове от покрива, които били обсъдени към т. 5 от същия – други въпроси, поставени от собствениците. Заявено е от ищеца, че по поставените от него въпроси и предложения имало дискусии, като част от взетите решения и от изказванията на собствениците не били вписани в протокола от 30.04.2025 г., но предложенията му били отхвърлени от етажните собственици. По повод на посоченото ищецът оспорил по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС съдържанието на протокола, като поискал допълване на същия с невписаните в него изявления и решения.
По отношение на атакуваното решение на общото събрание се твърди, че същото е незаконосъобразно и нарушаващи чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, като не било ясно какви интереси ще бъдат защитавани и какви суми ще бъдат събирани от етажните собственици. Заявява се, че решението противоречи и на добрите нрави, като засягащо имуществените интереси на ищеца като етажен собственик. Сочи се, че решението, като касаещо „полезен разход“ по смисъла на чл. 33, ал. 2, т. 3 ЗУЕС, не било взето с необходимото мнозинство.
Поради изложените съображения е предявена исковата претенция.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са наведени съображения за неоснователност на исковата претенция.
Твърди се от ответника, че атакуваното решение не е било включено в дневния ред на общото събрание, но същото е било взето, с оглед защита на интересите на етажните собственици. Заявява се, че оспореното решение е законосъобразно, не противоречи на чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, както и на добрите нрави. Сочи се, че предвидените с решението разходи не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 3 ЗУЕС, доколкото не са свързани с увеличаване на стойността на общите части, а със защита на правата и интересите на етажните собственици.
С оглед посочените съображения се иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Претендира разноски за производството.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция, като неоснователна. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно установено по делото е, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект – апартамент № **, с адрес: град В., ул. „П.“ № **, ет.
7; че на 23.04.2025 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание, поканата за което била поставена на входа на сградата на 14.04.2025 г.; че на общото събрание било взето решение със съдържание „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“, което не било включено в обявения дневен ред.
Приобщен по делото е Протокол за проведено Общо събрание на ЕС на 23.04.2025 г., като в рамките на т. 5 от същия – „Други въпроси, поставени от собствениците“ е взето атакуваното в настоящото производство решение със съдържание „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“. В протокола е посочено, че решението е взето по повод на Покана за доброволно изпълнение от ищеца от 11.04.2024 г. и отправяни от последния заплахи за съдебни искове срещу етажната собственост. Решението е взето с мнозинство 74,9% идеални части от общите части на ЕС при кворум 78,1% идеални части.
Представена по делото е Покана за доброволно изпълнение от ищеца от 11.04.2024 г., отправена към Управителя на ЕС и етажните собственици, за заплащане на суми на ищеца, по повод сторени от същия разноски за ремонт на общи части на сградата. В поканата е посочено, че при неплащане от адресатите на посочените суми доброволно, същите ще бъдат натоварени с допълнителни разноски, с оглед образуване на бъдещи съдебни производства.
Приобщен по делото е отговор на посочената покана за доброволно изпълнение от пълномощник на ЕС, в който се оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от правна страна:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че ищецът, като носител на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост на посочения адрес, което обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява по несъмнен начин от ангажирания официален свидетелстващ документ /нотариален акт/, е безусловен 2 носител на субективното преобразуващо право да оспори пред съда законосъобразността на взетите решения на общото събрание на собствениците /аргумент от чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/.
Безусловен е, защото нито е нужно да доказва "личен правен интерес" /оправдан мотив/ от оспорването, понеже законът не му вменява в тежест такова доказване, нито приложното поле на правото е стеснено/изключено от някакви обстоятелства (в т.ч. такива, свързани с местонахождението и/или с трайното присъствие/ отсъствие на собственика или пък с упълномощаване на роднини или други лица, живущи в имота).
На следващо, съдът намира, че е спазено и изискването на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за подаване на молбата в 30-дневен преклузивен срок от получаване на решението, по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно, от което следва извод, че искът е предявен в нормативно установения срок.
Предвид гореизложеното, предявеният иск настоящият съдебен състав намира за допустим.
По основателността на предявения иск:
Визираната в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС незаконосъобразност на решението на общото събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения, и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност. При извод за нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на това Общо събрание /в този смисъл Решение № 28 от 06.06.2017 по гр.д. № 2887 от 2016 г. по описа на ВКС, 2. г о./.
По иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: че е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект – апартамент № **, с адрес: град В., ул. „П.“ № **, ет. 7; че на 23.04.2025 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание, на което е прието решение с атакуваното съдържание.
От друга страна, в тежест на ответника е да установи, в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че атакуваното решение е взето валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, като общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС; че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и оспореното решение е в съответствие със законовите разпоредби.
Между страните по делото не е спорно, че: че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект – апартамент № **, с адрес: град В., ул. „П.“ № **, ет.
7; че на 23.04.2025 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание, поканата за което била поставена на входа на сградата на 14.04.2025 г.; че на общото събрание било взето решение със съдържание „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“, което не било включено в обявения дневен ред.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка за законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост, по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения, с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени /в този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. по описа на ВКС, І г. о./. В контекста на наведените от ищеца пороци във връзка с атакуваното решение съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС предвижда забрана за приемане на решение по 3 въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Пар. 1, т. 16 от ДР ЗУЕС съдържа легална дефиниция на понятието „неотложен случай“, съгласно която такъв представлява наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.
Не е спорно между страните, че предварително обявеният дневен ред за процесното общо събрание е съдържал пет точки, като точка пет е била със съдържание „Други въпроси, поставени от собствениците“. Прието за безспорно установено е, също така, че в като точка 5 е било взето решение със съдържание „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“, което не било включено в обявения дневен ред, което е извън предварително обявения дневен ред.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е допуснато процедурно нарушение, рефлектиращо върху законосъобразността на приетото решение, тъй като, от една страна, липсва проведено гласуване относно допълване на протокола с разглеждане на допълнителни въпроси. Последното е необходимо, с оглед защита на етажните собственици и необходимостта същите да разполагат с предварителна информация относно въпросите, които ще подлежат на гласуване, във връзка с надлежното упражняване от тях на правото им на глас в рамките на общото събрание.
От друга страна, не се установява от събраните в производството доказателства взетото решение да касае неотложен случай по смисъла на посочената легална дефиниция.
Ангажираните от ответника писмени доказателства относно заявени от ищеца претенции срещу етажните собственици представляват въпрос, който безспорно ангажира необходимост от обсъждане и вземане на решение от последните на общо събрание на ЕС, но по естеството си не попада в приложното поле на пар. 1, т. 16 от ДР ЗУЕС.
Поради изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 40,90 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.