Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19605 от 31.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21751/2024
Вид
Решение № 19605
Подписан
31.10.2024
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19605 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110121751 по описа за 2024 година

По заявление на ищеца С. И. с вх. № 364540/19.12.2023 г. е образувано ч. гр. д. № 69540/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Кредит инс“ АД да заплати на заявителя С. И. сумата от 1872 лв., представляваща такса за поръчителство, и сумата от 936 лв., представляваща договорна лихва, като платени без основание, поради неравноправност на съответните клаузи от договор за паричен заем № ДЗ010604/05.07.2022 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в производството.

Срещу така издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят И. е подала искова молба с вх. № 124721/15.04.2024 г. по реда на чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, по която е образувано гр. д. № 21753/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.

По заявление на ищеца С. И. с вх. № 364541/19.12.2023 г. е образувано ч. гр. д. № 69543/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Кредит инс“ АД да заплати на заявителя С. И. сумата от 1512 лв., представляваща такса за поръчителство, и сумата от 302,40 лв., представляваща договорна лихва, като платени без основание, поради неравноправност на съответните клаузи от договор за паричен заем № 96230/16.01.2020 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в производството.

Срещу така издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят И. е подала искова молба с вх. № 124716/15.04.2024 г. по реда на чл.

1

422, вр. чл. 415 ГПК, по която е образувано настоящото гр. д. № 21751/2024 г. по описа на СРС, 125 състав.

С Определение № 22579/31.05.2024 г. съдът е приложил към настоящото дело ч. гр. д.

№ 69540/2023 г. по описа на СРС, 34 състав и гр. д. № 21753/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, тъй като е установил, че поради техническа грешка исковите молби по двете искови дела са разменени.

В исковите си молби, уточнени с молба вх. № 211582/27.06.2024 г. по настоящото производство, ищецът поддържа, че е сключил с ответника договори за паричен заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. и № Д96230/16.01.2020 г. Твърди, че по договор за заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. получил от ответника сума в размер на 2600 лв., а по договор за заем № Д96230/16.01.2020 г. – сума в размер на 2100 лв., при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и ГПР 49,07 %, като следвало да върне заетите суми на дванадесет равни месечни погасителни вноски. Посочва, че според договорите имал задължение да предостави обезпечение под формата поръчителство при подробно уговорени условия, което не изпълнил, поради което съгласно клаузите на чл. 4 заплатил на ответното дружество неустойки, както следва: по договор за заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. неустойка в общ размер от 1872 лв. /по 156 лв. за 12 месеца/; по договор за заем № Д96230/16.01.2020 г.

- неустойка в общ размер от 1512 лв. /по 126 лв. за 12 месеца/. Счита, че неустойките за непредоставено обезпечение са нищожни, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, в която връзка поддържа, че са необосновано високи и по същество представляват скрито допълнително възнаграждение за кредитора. Развива подробни съображения, че начисляването на така уговорените неустойки е било неизбежно, тъй като условията за предоставяне на обезпечение били практически неизпълними. Подробно аргументира, че с предвиждането на неустойки за непредоставяне на обезпечение се обезпечавало не главно, а акцесорно задължение по договорите за заем, като така се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и също се накърнявали добрите нрави. Поддържа, че цитираните клаузи за неустойка заобикаляли чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което сумите по тях били недължимо платени. Счита, че на основание чл. 22 ЗПК договорите за заем са нищожни в цялост, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като начислените неустойки следвало да са част от годишните лихвени проценти и да са включена в размерите на ГПР. Предвид изложеното твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължал на ответното дружество само чистата стойност на кредитите, а именно 2600 лв., респективно 2100 лв., като ответникът следвало да му възстанови надплатени суми, както следва: по договор за паричен заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. – сумата от 1872 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение, и сумата от 936 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.08.2022 г. – 05.07.2023 г.; по договор за паричен заем № Д96230/16.01.2020 г. – сумата от 1512 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение, и сумата от 302,40 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.02.2020 г. – 16.01.2021 г.

Предвид изложеното се моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи 2 на ищеца горепосочените суми и се претендират разноски., като в о.с.з. от 17.10.2024г., СРС допусна изменение на размера на предявените искове, чрез намаляването им, искът за вземане по договор от 05.07.2022 г. да се счита предявен за сумата 468,00 лева, от които 312 лева поръчителство, 156 лева лихва. Искът за вземане по договор от 16.01.2020 г. да се счита предявен за сумата 304 лева, от които 252 лева поръчителство, 52 лева лихва.

Ответникът „Кредит инс“ АД е депозирал отговор на исковите молби в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Развива съображения за нередовност на исковите молби. Поддържа, че процесните договори не са нищожни, тъй като ищцата била добре запозната с условията за сключването им и доброволно се е съгласила със съдържанието им. Подробно аргументира, че са спазени изискванията на ЗПК е ЗПФУР, както и че правата на ищцовата страна били гарантирани от предвидената в чл. 12 ЗПФУР възможност за отказ от договора без негативни последици. Посочва, че в процесните договори не е налице твърдяната в исковите молби клауза за неустойка. Оспорва ищцата да му е заплащала суми по договорите за заем. Счита, че не следва да дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като исковите молби били бланкетни и не било доказано ищцата да е материално затруднено лице. Моли се за отхвърляне на претенциите, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражение на страните, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че са сключили договори за паричен заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. и № Д96230/16.01.2020 г.; че по договор за заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. ищецът е получил от ответника сума в размер на 2600 лв., а по договор за заем № Д96230/16.01.2020 г. – сума в размер на 2100 лв., при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и ГПР 49,07 %, като следвало да върне заетите суми на дванадесет равни месечни погасителни вноски.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по договор за заем № ДЗ010604/05.07.2022 г. за заплатени суми в общ размер 3068,67 лева, с две плащания – на 6.8.2022г. платена е сумата 450,67лева, а на 22.8.2022г., платена е сума 2618,00 лева. С тези плащания, ответното дружество е погасило: сумата 2600лева главница, сумата от 156 лева договорна лихва, сумата 312 лева, отчетено като „плащане гаранция”, както и сумат 0,67 лева законна лихва. Видно от заключението, ГПР по договора възлиза на 49,07 %, като, общата сума за плащане по договора възлиза на 5408,00 лева, от които 2600 лева главница, 936 лева възнаградителна лихва и 1872 лева гаранция.

Вещото лице сочи,че ГПР по договора се формира само от възнаградителната лихва. Според изчисленията, при включване на договорна лихва и възнаграждение за гаранция в ГПР, същият възлиза на 121,07 % / при възнаградителна лихва 49,07 % и 72 % ГПР, изчислени като процент от главницата/.

3

По договор за заем № Д96230/16.01.2020 г.; за заплатени суми в общ размер 2404,00 лева, с две плащания – на 11.2.2020г. платена е сумата 327,00лева, а на 5.3.2020г., платена е сума 2077,00 лева. С тези плащания, ответното дружество е погасило: сумата 2100лева главница, сумата от 52лева договорна лихва, сумата 252,00 лева, отчетено като „плащане гаранция”. Вещото лице сочи,че ГПР по договора се формира само от възнаградителната лихва. Видно от заключението, ГПР по договора възлиза на 49,07 %, като, общата сума за плащане по договора възлиза на 3914,40 лева, от които 2100 лева главница,302,40 лева възнаградителна лихва и 1512 лева гаранция. Според изчисленията, при включване на договорна лихва и възнаграждение за гаранция в ГПР, същият възлиза на 121,07 % / при възнаградителна лихва 49,07 % и 72 % ГПР, изчислени като процент от главницата/.

Следва да се отбележи, че договорите са напълно еднакви, с изключение на посочените в тях размери на главници, лихви, поради което долните съждения са относими към двата договора, предмет на разглеждане от съда.

Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11, т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума, потребителят може да я изчисли. Същото се отнася до ГПР.

Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на обезпечение – т.нар. „гаранция”, което влече със себе си нищожността на целия договор.

Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с малко над 2/3 , като не предвижда 4 насрещно задължение за кредитора. Същевременно, между страните е отделено за безспорно, че при уговорена неустойка в договора възлиза на, както следва: 1512 лева по договора от 16.1.2020г. и 1872 лева по договора от 5.7.2022г.