Решение № 5474 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5474 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6681/09.01.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство В. Я. Д., чрез адв. В. П., срещу Решение № 20637/13.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 53848/2023 г. по описа на СРС, 78 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от В. Я. Д. срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи“-МВР иск с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 400,00 лв. – левова равностойност на недадена храна за периода от 28.09.2020 г. до 28.09.2023 г.

В жалбата се излага становище за необоснованост на обжалвания съдебен акт и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че въззивникът-ищец е бил дългогодишен държавен служител в органите на МВР, като считано от 01.02.2017 г. със Заповед № 8121 К-1656/03.02.2017 г. на основание чл. 9 ЗДСл. и пар. 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР правоотношението му е преобразувано като е назначен на длъжността „Главен експерт“ в 03 Сектор „Мрежи и терминални устройства“ в отдел „Комуникационни системи“ при ответника. Твърди се, че след преобразуването на служебното му правоотношение той е преминал в категория „държавен служител“ по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР с основна месечна заплата в размер на 1925 лв., в която не е била включена левовата равностойност на храната, която е следвало да му бъде осигурена на 1 основание чл.181, ал.1 ЗМВР и която е следвало да бъде осигурявана на всички служители на МВР по смисъла на чл.142, ал.1-3 ЗМВР. Оспорват се като неправилни изводите на Софийски районен съд, че по отношение на ищеца в качеството му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР не намира приложение разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Излагат се доводи, че левовата равностойност на храната в размер на 120 лв. не е част от брутните заплати на служителите на МВР, не се облага с ДОД и върху нея не се удържат осигуровки. Твърди се, че разпоредбата на чл.142, ал.4 ЗМВР, съгласно която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1,т. 2 се урежда със ЗДСл., следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР, както и че общите разпоредби на ЗДСл. могат да намерят приложение само доколкото липсват изрични специални правила в ЗМВР, които биха дерогирали общия закон. Поддържа се, че Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи, който не е оторизиран от ЗМВР да определя на кои държавни служители да се изплаща левовата равностойност на храната, а единствено - да определя условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията, както и размера им - с ежегодна заповед. Предвид това намира, че в полза на ищеца в качеството му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е възникнало вземане за левова равностойност на недадена храна за процесния период на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Дирекция „Комуникационни и информационни системи“-МВР, чрез юрк. Таня Бекярова, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх. № 36537/05.02.2024г., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че идеята на законодателя е да разграничи отделните три вида статути на служителите в МВР - тези със статут само по ЗМВР, вторите - само по ЗДСл и лицата, работещи по трудово правоотношение със статут по ЗМВР и по КТ /чл.142, ал.1-3 ЗМВР/. Сочи се, че в чл.142, ал.4 ЗМВР изрично са изброени разпоредбите от закона, които се прилагат за държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, като тази по чл.181, ал.1 ЗМВР не е включена. С оглед на изложеното се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че същите са били обвързани от валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което и в периода от 01.02.2017 г. – 28.09.2023 г. ищецът е заемал длъжността „Главен експерт“ в 03 Сектор „Мрежи и терминални устройства“ в отдел „Комуникационни системи“ при ответника, както и че същият е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Не се оспорва и, че ищецът е престирал работна сила по процесното правоотношение през процесния период, както и размерът на исковата претенция.

Единственият спорен въпрос между страните е дали служебното правоотношение между тях се регулира единствено от ЗДСл. или приложение намира и ЗМВР и в частност нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т.1/; държавни служители /т.2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т. 3/. Съгласно регламентираното в чл. 142, ал. 4 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал.1, чл.

186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. В чл. 1 ЗМВР е предвидено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него.

В § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР в сила от 01.02.2017 г., е регламентирано, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл., считано от датата на влизане в сила на този закон.

С оглед на това служебното правоотношение на ищeца е преобразувано, като същият е заел длъжността „Главен експерт“.

Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява 3 храна или левовата й равностойност, като размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения, дадени в ТР № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК на ВКС, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че изричният текст на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че същият урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове в него следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба. Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал.

1, т. 2 се урежда със ЗДСл., следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, чл.

56, чл. 151 ЗМВР и др., като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР. Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл., а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл.

181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл., не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт.

Изложени са и съображения, че този извод произтича и от цялостното съдържание на разпоредбите, уреждащи статута на държавните служители в МВР, от които е видно, че законодателят се е стремил да съхрани придобития статут и произтичащите от него права и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл. за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава.

Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл., също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде разрешението и при възникването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, 4 предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на служителите в системата на МВР.

Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът е имал качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поражда правото на същия да получи от работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.

Съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата и равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд. Не се твърди и установява да му е била осигурена храна, с оглед на което следва да се приеме, че в негова полза е възникнало вземане за левовата й равностойност. Последната се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приети заповед № 81213-1464/31.12.2019 г. и заповед № 8121з- 1400/05.09.2023 г., в които е посочено, че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.