Решение № 3898 от 20.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3072/2023
- Вид
- Решение № 3898
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 87 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3898 гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100103072 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът И. С. Н. поддържа твърдение, че на 22.11.2017 г. сключил с ответниците К. А. К. и Г. Г. К. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите. По силата на сключения договор, ответниците – в качеството на продавачи се задължили да прехвърлят правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот – Апартамент № 15, находящ се в жилищна сграда – блок № 221 В, вход А, етаж 6, построен върху държавна земя в ж.к. „Суха река“, квартал 18В, състоящ се от три стаи, дневна и кухня, със застроена площ от 118,29 кв.м., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, от три страни двор и апартамент № 16, заедно с Избено помещение № 15, с площ от 2.19 кв.м., при съседи: двор, калкан, мазе № 16 и коридор, заедно с припадащите се 7.174 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. Договорената продажна цена на имота била в размер на 100 000 лева, като същата била заплатена изцяло от ищеца в деня на сключване на договора по посочена от продавачите банкова сметка. Със сключването на договора, ответниците поели задължение да прехвърлят на ищеца правото на 1 собственост върху посочения имот не по-късно от 24.01.2018 г., но малко преди тази дата заявили, че са в невъзможност да се явят за сключване на окончателен договор и помолили да бъде отложен за по-късна дата. Ищецът поддържа, че впоследствие били проведени множество телефонни разговори и срещи с ответниците, при които същите сочели различни причини за отлагане сключването на договора, като дори заявили готовност да заплатят неустойка по договора, която била в размер на 2000 лева за всеки месец забава от тяхна страна, но и до настоящия момент окончателен договор не бил сключен между страните.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за постановяване на съдебно решение, с което да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор. С оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни разноски.
Основателността на претенцията е оспорена от ответниците К. А. К. и Г.
Г. К.. С подадените отговори на искова молба, ответниците оспорват исковата претенция като неоснователна. Правят възражение, че предявеният иск е погасен по давност, поради изтичане на 5-годишната погасителна давност, считано от договорения краен срок за сключване на окончателен договор – 24.01.2018 г. Не оспорват твърденията в исковата молба относно факта на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2017г., както и за заплащането на сумата от 100 000 лева от ищеца по банковата сметка на ответника К. К..
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 22.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 3093 на нотариус Д.К., рег. № 049 на НК установява сключването и съдържанието на възникналото договорно правоотношение между ищеца И. С. Н., от една страна, в качеството на купувач, а от друга страна – ответниците К. А. К. и Г. Г. К., в качеството на продавачи, относно сключването на бъдещ (окончателен) договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ: Апартамент № 15, находящ се в жилищна 2 сграда – блок № 221 В, вход А, етаж 6, построен върху държавна земя в ж.к.
„Суха река“, квартал 18В, състоящ се от три стаи, дневна и кухня, със застроена площ от 118,29 кв.м., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, двор, двор, двор, апартамент № 16, заедно с Избено помещение № 15, с площ от 2.19 кв.м., при съседи на мазето: двор, калкан, мазе № 16 и коридор, заедно с припадащите се 7.174 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Установява се, че в чл. 2.6. от договора, страните са уговорили, че продажната цена на имота е в размер на 100 000 лева, като купувачите се задължават да платят цялата договорена продажна цена при подписването на предварителния договор, която следва да бъде заплатена по банковата сметка на продавача К. К. в „УниКредит Булбанк“ АД.
Съгласно уговореното в чл. 2.1., продавачът е следвало да сключи окончателен договор и да прехвърли на купувача правото на собственост по предвидения в закона ред върху имота в срок до 24.01.2018 г., а владението на имота да се предаде до 25.01.2018 г.
В чл. 3.1.1. е предвидено, че при неизпълнение на което и да е от условията по предварителния договор от страна на продавача, същият дължи незабавно на купувача връщане на платената сума и неустойка в размер на 2 000 лева, за всеки месец забава на изпълнение на задълженията. При неизпълнение от страна на купувач задатъка остава за продавача.
Няма спор между страните по делото, че на 22.12.2017 г., в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът И. С. Н. е превел по банковата сметка на ответника К. К. цялата продажна цена на имота в размер на сумата от 100 000 лева. Посоченото обстоятелство се установява и от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка от 04.01.2018 г., Приетата като доказателство по делото кадастрални схема № 15-2371712.01.2023 г. изд. от СГКК - София, при АГКК сочи индивидуализиращите белези на процесния апартамент, а именно: Жилище, апартамент – в жилищна сграда, с местонахождение се в гр. София, район Подуяне, бл. ****, който има кадастрален идентификатор № ***.
От съдържанието на представената по делото Справка от Агенция по вписвания се установява, че към 14.03.2024 г. ответникът К. А. К. е собственик на процесния недвижим имот.
3
От съдържанието на прието като доказателство Писмо изх. № ДПД25ДИ11-15 от 04.02.2025 г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП - Подуяне“ се установява, че данъчната на процесния имот при приключване на устните състезания възлиза на 55 972,50 лева.
Видно от съдържанието на писмото, като собственици на имота са посочени ответниците К. А. К. и Г. Г. К. – всеки по 1/2 идеална част от имота. Съгласно отразеното за процесния имот са налице непогасени задължения, както следва: от К. К. данък върху недвижим имот в размер на 52,65 лева; лихва към 14.01.2025 г. – 1,55 лева; такса битови отпадъци – 89,87 лв., лихва към 14.01.2025 г. – 2,91 лв., а от Г. К. дължими суми за: данък недвижим имот – 142,52 лв., лихва към 14.01.2025 г. – 4,46 лева; такса битови отпадъци - 142, 52 лв. и начислена лихва към 14.01.2025 г. – 4,46 лв.
От съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ГПК на НАП, ТД – София, изх. № 23020500032817 от 30.01.2025 г. /л. 74-75/ се установява, че към 30.01.2025 г. лицето К. А. К. има задължения към НАП в общ размер на сумата от 70,21 лева.
От съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ГПК на НАП, ТД – София, с изх. № 220202500032233/30.01.2025 г. /л. 77/ се установява, че към 30.01.2025 г. лицето Г. Г. К. няма задължения към НАП.
От съдържанието на прието като доказателство Писмо с изх. № С250022178-0005772/17.03.2025 г. на НАП, ТД – София /л. 76/ се установява, че по отношение на К. А. К. има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело № 22140003185/2014 г. с общ размер на задълженията към 17.03.2025 г. в размер на 19 285, 07 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Предявеният конститутивен иск е процесуално допустим.
Предмет на спора е заявеното от ищеца преобразуващо право, чиито правни последици се изразяват в прехвърляне на правото на собственост върху описания в предварителния договор недвижим имот - от патримониума на ответника, в патримониума на ищеца.
4
Основателността на иска, с който настоящият съд е сезиран да разгледа е обусловена от преценката за правното действие на процесния Предварителен договор от 22.11.2017 г., на който се основава ищеца и за правните последици на същия договор в отношенията между страните. Искът би бил основателен, ако договорът е проявил валидно правно действие, ако бъдещият купувач е изпълнил задълженията си и при това - в резултат от осъществената проверка се установи наличието на предпоставките за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот, съгласно изискванията на чл. 363 от ГПК.
Събраните в хода на делото писмени доказателства установиха, че между страните в действителност е бил сключен валиден предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Договорът е породил правно действие, доколкото е спазена предвидената от закона (чл. 19, ал. 1 от ЗЗД) писмена форма за неговата действителност, с оглед спецификата на неговия предмет възмездно прехвърляне на вещно право на собственост върху недвижим имот, чрез бъдещ договор за покупко- продажба.
Приетото като доказателство по делото извлечение от банкова сметка установява, че при сключването на предварителния договор на 22.11.2017 г., продажната цена на имота, уговорена в общ размер на сумата от 100 000 лева е била изплатена изцяло от ищеца И. Н. по банкова сметка на ответника К. А.
К., съобразно уговореното в чл. 2.6. от договора. Плащането от страна на купувача на уговорената продажна цена за имота в пълен размер не е и оспорено от ответниците по делото.
С оглед съдържанието на приетите писмени доказателства, съдът приема, че ищецът – в качеството му на купувач по предварителния договор е изпълнил точно и добросъвестно задължението си за плащане на продажната цена, съобразно договореното, като отчита обстоятелството, че не е налице остатък за плащане от продажната цена на имота.
Установи се също, че към момента на предявяването на иска – 15.12.2022 г. е изтекъл и уговореният в предварителния договор срок за изпълнение на задължението на ответниците - да прехвърлят на ищеца правото на собственост върху процесния недвижим имот в срок до 24.01.2018 г..
По отношение на поетото от ответниците насрещно задължение - да прехвърлят правото на собственост върху имота - събраните в хода на съдебното дирене доказателства мотивираха извода, че същото не е изпълнено 5 надлежно. Неизпълнението на това задължение също не се оспорва и от ответниците по делото.
Въз основа на ангажираните от ищеца доказателства по делото, съдът намира, че по делото може да бъде направен обоснован извод, че са налице предвидените в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предпоставки за сключване на окончателния договор.
В разпоредбата на чл. 363 ГПК е предвидено, че когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Съгласно посочената норма, другото съществено обстоятелство за основателността на иска по чл.
19, ал. 3 ЗЗД е към момента на вписването на исковата молба и постановяването на решението обещателят, респективно ответниците по делото да са собственици на имота.
От представените по делото доказателства се установи, че към датата на приключване на устните състезания в настоящото производство ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по смисъла на проверката на чл. 363 ГПК.
Фактът, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния имот към приключване на устните състезания по делото като всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, в режим на СИО към приключване на устните състезания по делото не е и спорен между страните по делото.
Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a22b9d8d-c743-4d20-a5fd-73e3a4896274