Решение № 6 от 09.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ботевград, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20241810100513 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът- В. С. П., чрез пълномощника си твърди, че на 09.09.2020 г. е сключила потребителски договор за кредит No * с ответника “*” ООД за сумата от 1500.00 лв., като в договора е посочено, че ще се ползва услугата Бързо разглеждане, за което се дължи сума в размер на 524.92 лв., или 35% от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса “Бързо разглеждане” е включено към месечните погасителни вноски по договора. Твърди, че е заплатила посоченото възнаграждение по клаузата на чл. 9, ал. 1. С решение No 47/29.02.2024 г. по гр. д. No 1718/2023 г. по предявен от нея иск съдът е прогласил нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от посочения договор за кредит, сключен между страните по делото, като противоречаща на закона и добрите нрави. Предвид това за нея е налице правен интерес от настоящия иск за платена при липса на основание сума в размер на 486.00 лв. – такса за бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит No */09.09.2020 г., изплатена в срока на действие на договора съгласно погасителния план. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 486.00 лв., представляваща платено при липса на основание по клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в полза на ответника по договор за заем No *, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът- “*” ООД в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен. Твърди, клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор No */09.09.2021 г. не е нищожна. Сочи, че изискването на чл.

11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Поддържа, че неправилно се твърди от ищеца, че допълнителните действия са част от ГПР, като същите не се калкулират в ГПР. Наред с това ответникът твърди, че ищецът, като страна по договора за потребителски кредит, сам е пожелал 1 допълнителните действия и всяко предоставено му от кредитора действие е било по желание на потребителя. Никое допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на “*” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Заявява, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, а присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва, отхвърля и твърдението, че клаузата не е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. В допълнително подадена молба ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че не оспорва факта, че за допълнително действие “Бързо разглеждане” (чл. 9, ал. 1 от Договора) е заплатена сума в размер на 486.00 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на Договор за кредит No MAX_* от 09.09.2020 г., на посочената дата между ответника “*” ООД, в качеството на кредитор, и ищеца В. С.

П., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1500.00 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 11 месеца, на единадесет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 159.55 лв. В чл. 9, ал. 1 от Договора страните са предвидили, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е изявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 524.89 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Видно от заверено копие на Решение No 47от 29.02.2024 г. по гр. д. No 1718/2023 г. по описа на РС- Ботевград, със същото по предявен от В. С. П. срещу “*” ООД съдът е обявил за нищожна клаузата по чл. 9, ал. 1 от сключения Договор за кредит No MAX_* от 09.09.2020 г. между “*” ООД и В. С. П., предвиждаща заплащането на такса за “бързо разглеждане” в размер на 524.89 лв. поради противоречие със закона- чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В хода на производството по делото ответникът признава обстоятелството, че ищецът му е заплатила исковата сума от 486.00 лв. за допълнително действие “Бързо разглеждане” по чл. 9, ал. 1 от посочения договор за заем.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Със същия се претендира връщане на сума в размер на 486.00 лв., платена от ищеца на ответника по клауза по договор за кредит, обявена за нищожна, и с която последният се е обогатил без основание. Съдът намира така предявения иск за основателен.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, а именно 2 липсата на основание трябва да е към момента на получаване на облагата. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго е налице, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.

В случая по делото е обявено за безспорно между страните, че ищцата е заплатила процесната сума на ответника. Предвид обявяването на клаузата по договора, с която е уговорено задължението за плащане на тази сума, а именно заплащане на сума за допълнително действие “Бързо разглеждане” по чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит, то същото е отпаднало с обратна сила, поради което следва да се приеме, че към датата на извършване на имущественото разместване между страните не е съществувало валидно правно основание за това.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за реституция на дадената от ищеца на ответника сума. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 486.00 лв. Ответникът дължи и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, съобразно направеното искане за това.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 50.00 лв. за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, в размер на 480.00 лв. (с вкл. ДДС), определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “*” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. “Н.” No *, ет.*, да заплати на В. С. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “Г.Б.” No *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 486.00 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/, представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит No MAX_* от 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2024 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ за направените разноски по делото.

ОСЪЖДА “*” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. “Н.” No *, ет.*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ No 177492004, ф.д. No 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес: гр. С., бул. “Александър Стамболийски” No 125-2, ет. 5, ап. 5.3, представлявано от адв. Д. М. М., сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

4