Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 33016 от 12.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 16580/2022
Вид
Разпореждане № 33016
Подписан
12.04.2022
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 33016 гр. София, 12.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно гражданско дело № 20221110116580 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление вх. № 61479/09.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу ИВ. К. П.. Претендира се вземане в размер на 1000,00 лева – главница по Договор за кредит № .......... от 19.04.2016 г. сключен между длъжника и „фирма” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 29.03.2022 г. до изплащането на вземането, 958,62 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2016 г. сключен с „фирма” ЕООД, 256,71 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., 534,68 лева – мораторна лихва за забава по договора за кредит за периода от 19.04.2016 г. до 23.02.2021 г., 407,84 лева – мораторна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал. 1, хип. 2 ЗЗД) – налице е заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, представлява заобикаляне на ограниченията на императивната норма на чл.

33, ал. 1 и 2 ЗПК и води до оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът постига незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона. Още 1 повече като се вземе предвид, че кредиторът „фирма” ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „фирма” ЕООД.

Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат акцесорни задължения по договора за кредит – да се сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество, както и клаузата в договора за поръчителство с дъщерното за кредитора дружество, която предвижда заплащане на възнаграждение за предоставеното поръчителство, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

По изложените мотиви и на основание чл. 413 ГПК, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 61479/09.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу ИВ. К. П. ПО ОТНОШЕНИЕ НА сумата 958,62 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2016 г. сключен с „фирма” ЕООД във връзка с Договор за кредит № .......... от 19.04.2016 г. сключен между длъжника и „фирма” ЕАД.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2