Решение № 20030 от 05.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21079/2023
- Вид
- Решение № 20030
- Подписан
- 05.12.2023
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 53002 от 28.04.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 59783 от 15.05.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 97381 от 07.08.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Определение № 34586 от 02.10.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 17480 от 31.01.2024 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 400, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20030 гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110121079 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Н. И. Д. срещу "В. и В. М. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
- 7600 лева, представляваща главница по сключен между страните на 10.06.2020 г. договор за спогодба към договор за консултантски услуги от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното плащане;
- 450 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима по сключения между страните договор за спогодба за периода 01.07.2021 г. – 01.03.2023 г.;
- 760 лева, представляваща неустойка за забава за периода 10.12.2021 г. – 22.03.2022 г., дължима по сключения между страните договор за спогодба;
- 772,67 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода 23.03.2022 г. – 23.03.2023 г., начислена върху вземането за главница в размер на сумата 7600 лева.
Ищецът твърди, че на 06.01.2020 г. между страните е бил сключен писмен договор за консултантски услуги, по силата на който се е задължил да предостави такива на ответното дружество. Договорът е бил сключен с „В., и В. М. в негово лично качество. Твърди се, че и двамата ответници са били възложители по договора и са се задължили солидарно да отговарят за задължението за заплащане на дължимото по договора възнаграждение в размер на сумата 12 100 лева с падеж – тридневен срок от съставяне на протокол за приемане на работата.
Поддържа, че на 08.06.2020 г. е бил подписан протокол, с който извършената по договора работа е била изцяло приета без възражения от страна на възложителя.
1
На 10.06.2020 г. страните са сключили договор за спогодба, по силата на който ищецът се съгласил да се разсрочи изпълнението на задължението на възложителите за заплащане на дължимото възнаграждение, като било уговорено да се начислява възнаградителна лихва за периода на разсрочването в размер на 7,5 % годишно. На 31.07.2020 г. е била заплатена сумата от 3000 лева, а на 30.06.2021 г. – сумата от 1500 лева. Остатъкът от главницата в размер на сумата 7600 лева не е бил погасен. Претендира се договорна лихва за периода 01.07.2021 г. – 01.03.2023 г. Въз основа на клаузата на чл. 4 от договора за спогодба се претендира неустойка за забава за периода 10.12.2021 г. – 22.03.2022 г. в размер на сумата 760 лева. Ищецът счита, че му се дължи и лихва за забава за период, различен от забавата, за която има право на неустойка, в размер на сумата 772,67 лева за периода 23.03.2022 г. – 23.03.2023 г. Претендират се разноските, свързани с обезпечителното производство по обезпечение на претенциите на ищеца, както и сторените по делото разноски.
Ответникът В. М. М. е подал отговор, с който оспорва предявените искове.
Акцентира, че по процесните договори се е задължил да отговаря в качеството на поръчител за задълженията на „В. към ищеца. Счита, че с изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и доколкото кредиторът не е упражнил правата си в този срок, то и отговорността му е погасена, а предявените претенции – недопустими и неоснователни. Заявява искане за прекратяване на производството по отношение на него, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на същите. Претендира разноски.
Ответникът „В., уведомен за производството по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По искането на ответника М. за прекратяване на производството спрямо него с оглед изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ГПК, доколкото характерът и обемът на отговорността на този ответник е спорна между страните, то и съдът приема, че спорът следва да се разгледа по същество, като се обсъди възражението на ответника, че се е задължил да отговаря като поръчител за задълженията на дружеството, произтичащи от процесните договори.
Не са спорни между страните и като такивава изрично са обявени от съда с доклада по делото следните обстоятелства: че между ищеца и ответника „В. са били сключени договор за услуга и договор за спогодба с описаното в исковата молба съдържание, че по договора за услуга работата на изпълнителя е била приета, с оглед което за последния е възникнало вземане за възнаграждение в размер на 12 100 лева, от които непогасена е останала сумата 7600 лева, че във връзка с това задължение е бил сключен договор за спогодба, с който са уговорени падежи на разсрочeно плащане на сумата, както и дължимост на възнаградителна лихва за периода на разсрочване, а при настъпване на забава – неустойка за забава. Не е спорно също така че падежът на задълженията е настъпил и същите не са погасени от ответниците.
2
Ответникът М. не оспорва, че се е задължил да отговаря по процесните договори, като възраженията му са в насока, че се е задължил да гарантира задълженията на длъжника в качеството на поръчител, срещу който кредиторът не е упражнил правата си в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Като доказателства по делото са приети процесните договор за консултантска услуга от 06.01.2020 г. и спогодба към същия от 10.06.2020 г.
Видно е от съдържанието на договора за услуга, че същият е сключен между „В., представлявано от управителя В. М., както и солидарно в лично качество, като физическо лице, от една страна, като възложител, а от друга – Н. И. Д., като консултант, с предмет предоставяне на консултантски услуги на възложителя. С чл. 2 от договора възложителят се е задължил да заплати на консултанта уговореното възнаграждение в размер на 12 100 лева, платимо в тридневен срок от съставяне на протокол за приемане на работата. Договорът е подписан за възложителя от В. М. и е положен печат на „В..
Както се посочи, не е спорно, че на 08.06.2020 г., след изтичане на уговорения срок на договора за услуга, е подписан протокол за приемане на работата по договора за услуга от 06.01.2020 г. между „В., представлявано от ответника М. в качеството на управител, както и солидарно в негово лично качество като физическо лице, а от друга страна Н. Д.. Същият съдържа изявление на възложителя, че приема работата без забележки. Потвърдено е задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение в размер на 12 100 лева.
За възложителя е положен подпис от В. М. и печат на „В..
На 10.06.2020 г. е подписан договор за спогодба между същите лица – „В., представлявано от В. М. в качеството на управител, както и солидарно в негово лично качество като физическо лице, като възложител, и Н. Д., като консултант.
Със същата възложителят е признал, че не е изпълнил задължението си да заплати уговореното с договора за консултантска услуга, като е предвидено да се разсрочи изпълнението на това задължение и да се дължи възнаградителна лихва в размер на 908,63 лева /в размер на 7,5 % годишно до нейното пълно погасяване/. Чл. 3 съдържа погасителен план, като е видно от същия, че страните са се съгласили, че дължимата сума за главница е в размер на 12 100 лева,тази за възнаградителна лихва е в размер на 908,63 лева, а задължението следва да бъде изплатено в периода 15.07.2020 г. – 10.12.2021 г. Съгласно чл. 4 от договора за спогодба при забава в плащанията е предвидено да се дължи неустойка в размер на 0.1 % дневно от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от размера на сумата по чл. 1 . С клаузата на чл. 5 е предвидено, че при неплащане на повече от две вноски съгласно уговорените срокове, цялото вземане става предсрочно изискуеми и се дължи законна лихва. Спогодбата съдържа отбелязване, че лихвите в спогодбата са били изчислени в размер на законната лихва, но страните се съгласяват, че възнаградителната лихва ще се дължи в размера на по чл. 2 в размер на 7,5 % на годишна база. Забележката е подписана от В. М. и Н. Д..
От публичната информация, достъпна по партидата на ответника „В. в ТРРЮЛНЦ е видно, че в периода 23.06.2010 г. – 30.06.2023 г. В. М. е бил съдружник в дружеството, а в периода 23.09.2009 г. – 27.09.2022 г. е бил управител на търговеца. Според действащия устав на дружеството през времето, 3 през което В. М. е бил управител на „В., дружеството се е представлявало от всеки от двамата управители поотделно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По същите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е бил сключен договор за услуга, а във връзка с последния – договор за спогодба, че е изправна страна по същите, че с договора за спогодба страните са уредили отношенията си, произтичащи от договора за услуга, като са уговорили дължимостта на възнаградителна лихва във връзка с разсрочване на падежа на главното вземане, както и дължимостта на неустойка за забава. В тежест на ищеца е да установи по делото уговорената солидарност и качеството на ответника М. на главна страна по договора за услуга, респ. по договора за спогодба. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главен дълг с настъпил падеж.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, а именно, че се е задължил да отговаря в качеството на поръчител за задълженията на „В. по договора за услуга, респ. по договора за спогодба, както и че е изтекъл шестмесечният срок от настъпване на падежа на задълженията по договора за спогодба.
Както е прието с решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
В конкретния случай въз основа на анализа на приетите писмени 4 доказателства по делото, съдът приема, че договорът за консултантска услуга е сключен за предоставяне на консултации на възложителя по въпроси, свързани със СЕО оптимизация на интернет уебсайт и извършване на доставки и продажби в софтуер на електронен магазин. Установено е, че както по договора за консултантска услуга, така и по договора за спогодба, на едната договаряща страна са посочени две лица – „В. и В. М., който по това време е бил управител и съдружник в дружеството, т.е. лице, което е било пряко ангажирано и заинтересовано от дейността на търговеца. Изрично е посочено, че между „В. и В.
Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a22a495f-f5c2-415d-b103-52c59cdfbaff