Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1338 от 15.09.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5041/2021
Вид
Решение № 1338
Подписан
15.09.2023
В сила
28.12.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.142, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Варна, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20213110205041 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-013282 от 30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.142, ал.4 КТ (редакция до ДВ, бл.107 от 18.12.2020 г.), на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1800.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН не е посочено как проверяващите са достигнали до категоричен извод, че лицето е полагало труд и при трите посещения, какви дейности е извършвало и дали са имали характера на трудова дейност, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика на лицето като счита, че този порок е пренесен и в НП.

Изтъква, че твърдяната липса на конкретизация на нарушението препятства правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че свид. И. Р. не е работила при проверката на 17.09.2020 г. в 8.20 ч., а е изчаквала в обекта да започне трудовата му смяна с начален час 9.00 ч.

Твърди също, че попълнената от И. Р. декларация не изразява нейно волеизявление, тъй като е съставена под заплаха и диктовка на актосъставителя и евентуално само е подписана от нея. Твърди също, че в обжалваното НП наказанието е определено, без да е съобразена разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН. Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като непосредствено след проверката е въведен нов правилник за вътрешния трудов ред, работното време е променено от 08.00 ч. до 21.00 ч. и е въведен двусменен режим на работа.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

През м. септември 2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна – свидетелите М. М.-Ж. и П. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ №12, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД. Свидетелите провели първоначална проверка в обекта на 17.09.2020 г., около 08.20 ч. и установили там свид. И. Р., която полагала труд – обслужвала клиент. След като изчакали напускането на магазина от клиента, те представили на свид. И. Р. бланка на декларация за попълване, в която тя посочила продължителност на работната смяна от 08.00 ч. до 21.00 ч. Тъй като декларираната работна смяна била с продължителност над 12 часа, свидетелите М. М.-Ж. и И. Б., посетили обекта и около 20.40 ч. на 17.09.2020 г. и установили там свид. И. Р., която отново попълнила декларация с идентично съдържание.

На 18.09.2020 г., около 08.10 ч. свидетелите М. М.-Ж. и И. Б. извършили отново проверка в обекта и отново установили там свид. И. Р., която полагала труд – подреждала стока. Тя пак попълнила декларация, в която посочила продължителност на работната смяна от 08.00 ч. до 21.00 ч.

При тези констатации, свид. М. М.-Ж. съставила спрямо въззивника АУАН №03-013282 от 25.09.2020 г. в който били отразени установените факти като обуславящи извод за допуснато нарушение по чл.142, ал.4 КТ, състоящо се в допускане на работника И.

Р. на длъжност „продавач-консултант“ да полага труд с продължителност на работната смяна над 12 часа при сумирано отчитане на работното време. Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено лице от въззивното дружество.

На 30.09.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния установен, в посока към минималния – 1800.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, конкретни, еднозначни, взаимнодопълващи се и непротиворечащи помежду си показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и П. Б., които напълно кореспондират и с приобщените документи – НП №03-013282 от 30.09.2020 г., АУАН №03-013282 от 25.09.2020 г., известие за доставяне от 10.11.2020 г., трудов договор от 17.04.2019 г., 3 бр. декларации от Дирекция „Инспекция по труда“ за И. Р., пълномощно, идентификационна карта на „Мони 06“ ЕООД, протокол №ПР2025317 от 25.09.2020 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК. Съдът не кредитира показанията на свид. И. Р. в частта, с която посочва да е работила в обекта с работно време от 09.00 ч. до 21.00 ч., както и да е декларирала неправилно началния час на работното време от 08.00 ч. поради объркване.

Преди всичко, показанията на свид. И. Р. в тази част са вътрешно противоречиви, доколкото първоначално посочва, работната й смяна да е от 09.00 ч. до 21.00 ч., но в последствие, при предявяване на приложените документи, относно съдържанието на декларацията от 17.09.2020 г., попълнена в 20.40 ч., изрично изтъква: „В т.10 съм записала „от осем до двадесет и един часа ми е смяната“, защото толкова ми е работното време за него ден“, с което по същество потвърждава, че на съответната дата работната смяна е продължила над 12 часа.

Също така, твърденията на свид. И. Р. да е работила на смяна от 09.00 до 21.00 ч. противоречат на категоричните и напълно еднозначни изявления на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и И. Б., които недвусмислено сочат, всеки един от тях да е възприел свид. И. Р. да осъществява трудови функции при първоначалното им посещение в обекта в 08.20 ч. на 17.09.2020 г. Относно това обстоятелство, показанията на свид. И. Б. са много конкретни и ясни, като посочва, че при проверката от сутринта, първо е възприел, как свид.

2

И. Р. подрежда зеленчуци на витрината пред магазина, след което е видял, тя да обслужва клиент на касата като е маркирала стока и е приела плащане. Това поведение определено съответства на осъществяване на трудови функции за длъжността „продавач-консултант“.

Наред с това, в съответната част показанията на свид. И. Р. противоречат на съставените лично от нея документи – 2 бр. декларации от 17.09.2020 г. и 1 бр. декларация от 18.09.2020 г., във всеки от които еднозначно е попълнила начален час на работното време 08.00 ч. В този смисъл, съдържащото се в показанията й твърдение, че в декларациите работното време е неправилно отразено поради нейно объркване, е несъстоятелно, доколкото документите са съставяни не едновременно, а последователно, през значителни времеви интервали и подобно трикратно и идентично „объркване“ в документи, представяни пред държавен орган, е твърде нетипично и малко вероятно и противоречи на елементарната житейска логика. А в случая – и на категоричните и недвусмислени показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и П. Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.142, ал.4 КТ (в редакцията до ДВ, бр.107 от 18.12.2020 г.).

Тази норма вменява в задължение на всеки работодател да въведе допуска максимална продължителност на работната смяна до 12 часа при сумирано изчисляване на работното време и между страните не е спорно, че в процесния обект към периода на проверката работодателят „*“ ЕООД е установил сумирано изчисляване на работно време. С факта, че свид. И. Р. е била установена да полага труд в обекта, както около 08.20 ч., така и в 08.40 ч. се налага извод за правилност на сторената с НП констатация, че в нарушение на чл.142, ал.4 КТ (в редакцията до ДВ, бр.107 от 18.12.2020 г.), същата е допусната да работи над 12 часа на датата 17.09.2020 г.

Съдът намира, че в процесния казус не са налице и основания за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване сочат степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и конкретни обществено опасни последици не е необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки отделен случай.

Съгласно чл.414, ал.1 К Т з а процесното нарушение на работодател юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв до 15000 лв. В случая определената имуществена санкция 1800 лв е в размер близък до минималния установен и съдът намира същия за съответстващ на тежестта на нарушението.

3

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-013282 от 30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което, за нарушение по чл.142, ал.4 КТ (редакция до ДВ, бл.107 от 18.12.2020 г.), спрямо „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1800.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА „Мони 06“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 201757137, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4