Решение № 348 от 08.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20225001000245 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3186/07.02.2022 г. от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "О.-З." АД, ЕИК .... против Решение № 240/29.12.2021 г., постановено по гр.д. № 563/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. ИВ. Д. обезщетение за неимуществени вреди, над размера от 40 000 лв., до пълния уважен размер от 70 000 лв., съставляващи разлика между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000 лв., която ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата 60 000 лв., заплатена му от ответника като обезщетение за същите вреди, претърпени по повод смъртта на съпругата му М.Д., причинена при ПТП на 05.07.2018 г. по непредпазливост от Н.Б. при управление на застрахованото при ответника МПС.

В жалбата се поддържа, че в обжалваното решение погрешно е прието, че починалата не е допринесла за реализирането на вредоносния 1 резултат. Посочва, че от изготвената и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от свидетелските показания на водача и от крайната точка на намиране на тялото на пострадалата, безспорно е установено, че М.Д. е пътувала на предната дясна седалка на процесното МПС без поставен предпазен колан. Счита, че непоставянето на предпазен колан от починалата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта й, за което излага конкретни доводи, в която връзка поддържа, че степента на съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат при процесното ПТП е изключително висока.

В жалбата се поддържа и че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен.

На последно място, жалбоподателят счита, че в обжалваното решение неправилно е определен моментът, от който следва да се дължи законната лихва. Посочва, че е налице множество съдебна практика, която гласи, че застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по предявената претенция. Предвид това, ищецът следвало да претендира законната лихва най-рано от датата 28.05.2020г.

Поискано е, след отмяна на решението в посочената част, искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 40000 лв, до пълния предявен размер от 70000 лв., съставляващи разлика между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000 лв, която ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата 60 000 лв, заплатена му от ответника като обезщетение за същите вреди преди завеждане на делото.

В законния срок, от ищеца Д. не е подаден отговор на жалбата. За първото заседание пред въззивната инстанциа е подадено становище, с което се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

2

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, с предмет осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000 лв обезщетение за неимуществени вреди вреди, съставляващи разлика между сумата на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000 лв, която ищецът е претендирал за плащане от ответника и сумата 60 000 лв, заплатена му от ответника като обезщетение за същите вреди преди завеждане на делото, които вреди са претърпени от ответника по повод смъртта на съпругата му М.Д., причинена при ПТП на 05.07.2018 г. по непредпазливост от Н.Б. при управление на застраховано при ответника МПС по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

И с к ъ т е уважен в пълния предявен размер от 70000 лв от първоинстанционния съд, който, съобразявайки платеното от застрахователя преди завеждане на делото обезщетение за неимуществени вреди от 60000 лв, е приел, че общият размер на дължимото се на ищеца обезщетение за процесното застрахователно събитие е 130000 лв. Както се посочи, жалбата на ответника "ЗАД „О.-З.“ АД е само за разликата над сумата от 40000 лв, до пълния предявен, респ. уважен размер от 70000 лв, поради което, въззивният съд приема, че в необжалваната част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила, поради което и по предявения иск, настоящата инстанция е обвързана от същото досежно фактите, на които е основан иска, в т.ч. настъпването на ПТП на 05.07.2018г., участниците в него, смъртта на съпругата на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с виновните действия на шофьора на застрахованото при ответника МПС, наличието на валидна към датата на събитието застраховка Гражданска отговорност за последното, сключена с ответника, съществуването на правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му за претърпените от това душевни болки и страдания.

Ето защо, а и с оглед разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК, спорни се явява единствено въпросите, повдигнати с въззивната жалба, относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, относно справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 100000 лв ( 60000 лв от които са платени от ответника преди завеждане на делото, а останалите 40000 лв са присъдени с решението в необжалваната му част), до пълния предявен 3 размер от 130000 лв, както и относно началния момент, от който се дължи от застрахователя обезщетение за забава върху дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, релевирано от ответника, съдът взе предвид, на първо място, че според заключението на приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, не се установява при настъпване на ПТП, М.Д. да е била с поставен обезопасителен колан. Този извод на вещите лица е обоснован с констатацията, че в съдебномедицинската експертиза на труп № 209/2017 год. на М.Д. не са описани диагонално и напречно кръвонасядане на гръдния кош и корема, каквито се получават при понесено ПТП с поставен предпазен колан (т.нар.

„Белези на предпазния колан”). Съдът кредитира заключението в тази част, тъй като даденията отговор е компетентен и обоснован, а също така се подкрепя от показанията на св.Н.Б. – водачът на микробуса, който посочва, че в същия е имало три пътнически места в кабината, като пътничката М.Д. се е возила на мястото крайно вдясно от шофьора, без поставен предпазен колан.

Според заключението, най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие е следнията:

Н.Г.Б. управлявал товарен автомобил „М.“ с per. № ... по северното платно за движение на АМ „Т.“, в посока от изток на запад, с около 110 km/h, а М.Ч.Д. била пътник на предна дясна седалка в същия автомобил. В даден момент, водачът Н.Г.Б. е задействал спирачната система и загубил управление над автомобила. Последвало е напускане на северното платно за движение от южния му край (наляво), като автомобилът продължил движението си с направление към северната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение. Последвал удар. Ударът настъпил в предна лява част на автомобила със северната мантинела на разделителния остров. След удара, задната част на т.а. „М.С.“, с ротационно движение, започнала да изпреварва предната, завъртайки автомобила обратно на движението на часовниковата стрелка, при което дясната страна на автомобила започнала да се плъзга по деформираната мантинела. В този контакт с мантинелата участвал и пътникът в автомобила. Последвала втора ротация на автомобила около предната му част с направление 4 обратно на часовниковата стрелка, отделяне от мантинелата и падане на автомобила на колела на асфалтовата настилка. В тази ротация са се отворили предна дясна врата и задните врати на автомобила, а телата на водача и пътника са се отправили напред и надясно. В края на ротацията предна дясна врата, достигайки максимално отворено положение, се е отправила в обратна посока - да се затваря, при което вратата затиснала главата на пътничката към предна дясна колонка н автомобила. Така автомобилът достигнал в положението, отразено в Протокола за оглед и видно във фотоалбума.

Съдът кредитира заключението относно посочения вероятен механизъм на ПТП, тъй като е базирано на доказателствата по делото и данните от досъдебното производство и постановената спрямо извършителя присъда по НОХД №179/2020г. на Окръжен съд-Пловдив.

В отговор на въпроса „Ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, какво отражение би дало това обстоятелство на получените от нея травми ?“, в заключението се посочва , „че повечето научни източници посочват скорост до около 60 km/час като лимит на предпазното действие на коланите и че над подобна скорост, предпазният колан сам по себе си може да се превърне в опасност за живота и здравето на пасажера, който го е поставил, по пътя на костни фратури, разкъсвания на вътрешни органи и магистрални кръвоносни съдове.“

Според заключението, „При конкретните обстоятелства на процесното ПТП - висока скорост и страничен удар, дори и поставен, предпазният колан не би задържал тялото на пострадалата към седалката и не би предотвратил свободното му движение в купето. Дори поставен, предпазният колан не би повлиял на интензивността и характера на получените увреждания. Изходът се определя случайно, в зависимост от това коя част на освободеното тяло къде ще се блъсне.“ Конкретно се разяснява, че : „На етапа на т.нар. „автомобилен сблъсък”, при първоначалния контакт на т.а. „М.“ с предна лява част със северната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, понесеният удар е отляво и челно. Телата на водача и на пътничката са политнали наляво и напред. Тялото на пострадалата Д. се е блъснало в предното стъкло, което е напукано и е изкъртило капака в 5 дясната половина на арматурно табло. Липсата на следи от кръв на тези места, както и на тежки травматични увреждания в лявата половина на лицето и тялото на пътничката показват, че този удар не е бил фатален. Вероятно той е омекотен от деформацията на лявата част на автомобила и това е допринесло за оцеляването на водача. На етапа на следващия „човешки сблъсък”, при ротацията на автомобила и контакта му със северната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, този удар се е оказал фатален за пострадалата Д.. Той се е оказал много по-силен и е изцяло страничен.“ Според заключението:„Ако при правилно поставен предпазен колан на етапа на автомобилния сблъсък бихме могли да допуснем, че той би реализирал протекцията си въпреки високата скорост и би фиксирал тялото към седалката, то при чисто страничния десен удар, понесен при „човешкия сблъсък”, коланът не би изпълнил функцията си - тялото на пътничката би провиснало през отворената дясна врата на товарния автомобил. Нещо повече: при доказаната скорост от 116 км/ч - двойно повисока от протективния лимит на колана, той по-скоро би довел да несъвместими с живота вътрешни разкъсвания от кинетичната енергия на свободно подвижните органи, както и до т.нар. „камшичен удар” със счупване на шийните прешлени и прекъсване на гръбначния мозък.

Експертизата е изследвала и дала отговор на въпроса „Биха ли настъпили всички описани в исковата молба травми, ако починалата имаше поставен предпазен колан?“.

Според заключението, „От медицинската документация по делото се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата М.Ч.Д. е причинено: пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1- ви - 2ри шиен прешлен с размекване на продълговатия мозък; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчните стомахчета; многофрагментно счупване на втори шиен прешлен, частично счупване на трети шиен прешлен; разкъсно-контузна рана на дясна лицева половина и окосмена част на главата, разкъсване на кожа, подкожие, мускули и кръвоносни съдове 6 на дясна мишница и предмишница, счупване на дясна лъчева кост, кръвонасядане по шията и по долните крайници.“