Решение № 231 от 19.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Перник, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500302 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение регистрационен номер 12 от дата 13.01.2026г. , постановено по гражданско дело № 330 по опис за 2025г. , състав на районния съд в Радомир е признал за установено по отношение на Л. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер на 2067,60 лева (две хиляди шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 257,01 лева (двеста петдесет и седем лева и една стотинка), начислена за периода от 15.09.2023 г. до 16.12.2024 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 65,37 лева (шестдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 12,37 лева (дванадесет лева и тридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 16.12.2024 г. Н. е осъдена и да заплати разноските по делото .

От същата е постъпила въззивна жалба срещу решението, което се обжалва в цялост с наведени твърдения за неправилност. Така, отрича се съществуването на договор между страните, тъй като общите условия, при които ищецът доставя топлоенергия на крайните битови потребители , не били публикувани в един местен ежедневник; нямало и доказателства за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа;

1 искът за лихвите се оспорва с аргумент, че липсва публикуване на съответната фактура на страницата на дружеството. Отрича се основание за получаване на сумите за стойност на услугата „дялово разпределение„ , и се твърди съществено процесуално нарушение, при което първоинстанционния съд допуснал като доказателства по делото извлечения от сметки, които обаче нямали характера на документи , и се позовал на копия от писмени доказателства, за които обаче отказал да изиска оригинали, в противоречие с нормата на чл. 183 от ГПК. Моли се решението на РС Радомир да бъде отменено, като вместо това се отхвърли иска и се присъдят направените разноски.

Ищцовото дружество, сега въззиваем, оспорва жалбата като неоснователна, приема решението за правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендират се и разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса. Тя е допустима.

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази :

Пред районния съд в Радомир е била предявена искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, против Л. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията договорите , и чл. 150 от Закона за енергетиката .

Според изложеното в исковата молба, ответника е собственик на топлоснабден имот - апартамент в ***, абонатен номер ***, при което, по силата на договор, при Общи условия, ищцовото дружество й доставило до обекта за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. . топлинна енергия на стойност от 2067.60 лв. – главница, и 65.37 левастойност на услуга „дялово разпределение” , за които доставки били издадени и общи фактури № *** и ***. Въпреки съставените фактури, стойността н а доставеното останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Затова в тежест на ответника била начислена и лихва като обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия – 257.01 лева за периода от 15.09.2023г до 16.12.2024г., и лихва като обезщетение за забава в плащането на стойността на дяловото разпределение – 12.37 лева за периода от 16.07.2022г до 16.12.2024г. Предвид неплащането, ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена под номер 73/ 10.02.2025г. по ч. гр. дело № 108/2025г. по описа на РС Радомир; в заповедта била заповядана за плащане и законната лихва върху двете главници от датата на подаването на заявлението в съда - 23.12.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

Срещу така издадената заповед ответникът възразил в срок, и затова ищеца иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, като му се присъдят и сторените по делото разноски.

Ответникът е оспорил исковете. Отрекъл е да е налице облигационна връзка между страните, поради което е счел за неприложими нормите на чл. 150 и 153 от Закона за енергетиката; отрекъл е дължимостта на обезщетението за забава, кактои годността на част от представените по делото доказатеслства – извлечение от сметки ( като неподписано ) и протокол от общо събрание, за който е искано представянето му в оригинал.

Конституираното да помага на ищеца трето лице – помагач „Техем сървисиз“ ЕООД , ЕИК 130036512, приема исковете за основателни и доказани и моли те да бъдат уважени. Поддържа, че дяловото разпределение на количеството на доставената 2 до апратамента с абонатен № *** е извършвано в съответствие със всички действали за процесния период нормативни актове.

Исковете са допустими при интерес от исканото установяване, сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени.

По същество, съдът съобрази :

Установява се от приложения на л. 14 от първоинстанционното дело съдебноразделителен протокол, че в дял на ответника е поставена вещ, представляваща апартамент в ***. Тоест, Н. е едноличен собственик на имота, считано от 06.07. 1989 г. и до момента, включително в целия процесен период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. Щом е собственик на топлоснабдено жилище , Н. е по силата на закона и потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, поради което и по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент на ТЕ за процесния период. Поради това дължи плащане на доставената в имота топлинна енергия.

Предвид записите в представения на л. 22 от делото списък, жилището е било топлофицирано ( присъединено към абонатната мрежа ) още през декември 1977 г.

Съдът не кредитира противното възражение , тъй като в този списък фигурира подпис на В.Н., с когото ответника е придобила жилището като съсобственици , и то е придобито като вече топлофицирано; наличието на договор между страните не може да бъде отречено.

По отношение на количеството на доставената топлоенергия, съдът кредитира представените по делото две съобщения към общи фактури, доколкото записаните в тях количества на доставеното съответстват на тези , записани от третото лице „Техем сервиз „ в справката на л. 66 от делото и са остойностени подействалите към момента на доставката цени на КЕВР за крайни битови потребители на ищцовото дружество.

На следващо място - цялата етажна собственост в блок № *** вх . *** в ЖК „*** „ *** в *** е подписала договор ( л. 23) с дружеството за дялово разпределение (фирмата за дялово разпределение, ФДР) „Техем сървисиз„, по силата на който се е задължила да заплаща месечни суми за извършваното дялово разпределение; копие от същия е представено на л. 15 от делото и се цени от съда като годно доказателство.

Договора е подписан от ответника . Според уговорката в общите условия между страните, чл. 22.2 от ОУ, задължението на собствениците по договора с ФДР следва да бъде заплащано заедно със дължимите за доставена топлоенергия суми, като отношенията по повод плащанията са уредени между ФДР и доставчика на енергията отново с договор. Тоест, има договор между страните и за заплащане на стойността на дяловото разпределение. Важно е да се отбележи, че договора включва и задължение на ФДР да достави и монтира в сградата термостатни вентили и съответните им глави , както и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, при което съдът прави извод, че имота е топлоснабден и към момента , включително чрез доставка на топла вода.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени дружеството и одобрени от КЕВР.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Оплакването за това, че общите условия на договорите на „Топлофикация София“ с крайните битови потребители не са публикувани в един местен ежедневник съдът 3 намира за неоснователно. Не се спори , че тези общи условия са публикувани в един централен ежедневник, което според съда е достатъчно , за да бъдат известени заинтересованите лица за съществуването им . От географския обхват на разпространение на даден печатен материал не може да се направи извод, че не е налице договор между страните. Непубликуването на издадена фактура на страницата на ищеца не освобождава ответника от задължението му да я заплати. Това възражение не е нито правоизключващо , нито правопогасяващо - не е от предвидените в Закона за задължениета и договорите способи за погасяване на едно задължение.

Не се намери по делото документ, озаглавен „ извлечение от сметки „ или такъв, който да съдържа информация за процесните вземания, извлечена от счетоводните записи на ищеца. Представения на л.31 от делото на РС Радомир опис на фактури не съставлява извлечение от сметките или вписване в счетоводни книги по смисъла на чл.

182 от ГПК .

Дори да бъде изключен от доказателствената съвкупност протокола от проведеното на 25.10.2000г. общо събрание, доколкото действитетелно оригинал не е представен по реда на чл. 183 от ГПК, това процесуално дейстние на съда не бо могло да оспори нито съществуването на договора между ищеца и ФДР за извършване на дяловото разпределение ( по който ответника не е страна ) , нито договора между ФДР и етажната собственост, който има собствено съществуване , нито фактическото извършване на дейността на ФДР, за което има протоколи за отказан достъп и дправки от индивидуална партида на абонат. Протокола обаче не е съставен от ищеца, който не държи оригинала му, затова настоящия състав сподела извода на първоинстанционния съд, че само заради непредставянето му, той не може да бъде изключен от материалите по делото.

С оглед казаното , настоящия състав също намира исковете за основателни в пълен размер и следва да ги уважи. Като резултат, първоинстанцинотото решение е правилно и следва да бъде потвърдено .

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемия ищец, като разноските са единствено за възнаграждение на юрисконсулт, определено от съда в минимален размер.

Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение регистрационен номер 12 от дата 13.01.2026г. , постановено по гражданско дело № 330 по опис за 2025г. на Районен съд гр. Радомир ОСЪЖДА Л. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б сума в размер 75 евро разноски - възнаграждение на един юрисконсулт.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5