Решение № 11909 от 28.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66587/2021
- Вид
- Решение № 11909
- Подписан
- 28.10.2022
- Състав
- ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 11909 гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110166587 по описа за 2021 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от 25.11.2021г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, на С. С. Г., и чрез нея – от малолетните М. И. Г. и М. И. Г. срещу И. Е. Г..
Ответникът Г. е баща на малолетните молителки и бивш съжител на молителката Г.. В молбата се твърди, че на 18.11.2021 г. около 18:00 ч. ответникът започнал да блъска по вратата на жилището на молителките с адрес: София, ***, ет.
3, ап. 6, както и да вика: „отваряй бързо“, „ще те съсипя“ и „ще те разпилея“, като опитал да проникне с взлом в жилището, и останал пред вратата до 20:20 часа, когато пристигнала полиция, а децата били свидетели на случката, тъй като били в апартамента. Молителката твърди, че тази проява на насилие от страна на ответника предизвикала силен стрес у децата Сочи, че страда от безсъние, няма апетит, загубила е желание да извършва елементарни неща, спряла да спортува, страхувала се да излиза сама навън, винаги търсела придружител, защото агресията, крясъците и физическото насилие спрямо нея и малолетните й деца от страна на ответника, я карало да се притеснява за телесната си неприкосновеност и физическа цялост. Освен за себе си молителката Г. се притеснява за психическото здраве на децата си. Твърди, че няколко дни след случката те не можели да се успокоят. Плашели се от най-малък шум, неспокойни са, постоянно питали дали баща им ще се върне и ще ги отведе, като я молели да ги пази от това. Счита, че след действията на ответника, извършени на 18.11.2021г., в момента на депозиране на молбата двете им общи деца свързвали образа на бащата с някакво зло, което ще ги връхлети и ще им направи нещо лошо. В молбата се излагат доводи, че описаните прояви на насилие от страна на ответника, не са първия случай. Ответникът използвал определения от съда режим на лични отношения, за да подлага нея и децата на постоянен психически тормоз. Твърди, че нито тя, нито децата имали представа дали ще ги вземе в определения за това ден. Липсвала всякаква предвидимост, всякаква възможност да подреди времето и си и това на децата, поради поведението на ответника. По посочените причини моли съда за издаване на заповед за защита от домашно насилие за нея лично и за двете малолетни деца със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване на ответника И. Г. да се въздържа от домашно насилие; забрана да 1 приближава молителите, както и жилището им и детска градина и ясла на децата, места за отдих и контакти и всяко друго място, където се намират молителките; задължаване на ответника да посещава специализирани програми. Претендира разноски.
Ответникът И. Г. в депозирал отговор на 10.12.2021г., с който заявява, че не оспорва обстоятелствата, че е бивш съжител на първата молителка и баща на малолетните деца молители - М. и М. Г.и. Твърди, че между родителите има подписано споразумение за упражняване на родителските права и режима на лични отношения, с утвърдено с определение по гр.д. № 29533/2020г. на СРС, 117 състав. Ответникът Г. не оспорва и обстоятелството, че на 18.11.2021г. е бил първоначално пред входа на блока, в който трите молителки живеят, както и че в последствие се е качил до апартамента им. Оспорва останалите посочени в молбата твърдения за извършени от него актове, които са били израз на агресия и насилие. В становището на ответника се излагат доводи, че системното неизпълнение на задължението за предаване на децата от страна на първата молителка го е принудило да депозира искане за предоставяне на родителските права по отношение на двете деца, по което е образувано гр.д. № 22489/2021г. по описа на СРС, 92 състав. По повод на неизпълнението на задължението за предаването на децата е образувано и изпълнително дело, подавани са множество сигнали в полицията, подавани са и жалби в съда заради извънпроцесуалното поведение на бившата му съжителка, с което тя нарушавала съдебно решение. Според ответника тези обстоятелства са първопричината за подаването на молба за защита, която се явява предмет на настоящото производство.
В становището на ответника Г. се заявява, че същият е бил на адреса на молителите в 18.10 ч., за да вземе децата си, след като не ги е намерил при посещение в детската градина и в яслата, които децата посещават. В присъствието на свидетел, който винаги придружавал ответника с оглед проблемното поведение на майката на децата, и в продължение на близо 20 мин. пред входната врата на блока ответникът е звънял на звънеца без да получи отговор.
Около 18.30 ч. след като никой не е отговорил ответникът Г. се качил до апартамента на молителките, където отново позвънил няколко пъти, но без резултат. След това е позвънил на телефона за спешни повиквания 112 от личния си телефон – ***, за да подаде сигнал. Това обаждане е станало преди 18.40 ч. и се е осъществило непосредствено пред входната врата на молителите. Според ответника Г. именно това обаждане е провокирало първата молителка да потърси начин да оправдае собствените си противозаконни действия, твърдейки извършени по отношение на нея и децата актове на домашно насилие.
Ответникът твърди, че е напуснал адреса преди 18.50ч. след като е бил посъветван от оператор от спешния телефон да подаде писмен сигнал. Най-късно в 19.15ч. вече е бил в дома си, находящ се в гр. София, ***, ап. 28 , за което могат да свидетелстват съпругата му, майка й и дъщеря й М., която живее с тях. Освен това твърди, че на процесната дата е санкциониран за просрочване на времето за паркиране в зелена зона, за което прилага разпечатка от полученото до това съобщение. В отговора се сочи още, че единствената причина за депозиране на молбата за защита е системното неизпълнение на определения от съда режима на лични отнощения от страна на молителката Г.. По изложените съображения моли за отхвърляне на молбата за защита от трите молителки като неоснователна. Претендира разноски.
В настоящото производство е приета за съвместно разглеждане и насрещна молба за защита от домашно насилие от 10.12.2021г., депозирана от И. Е. Г., действащ лично и като баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М. И. Г. срещу С. С. Г.. В молбата се твърди, че по силата на съдебно решение, с което е утвърден уговорен между страните режим на лични отношения бащата И. Г. следва да осъществява режим на лични отношения с двете общи на страните деца всяка първа седмица от месеца, както и всяка трета седмица, за времето от четвъртък до понеделник на следващата седмица.
Задължението за предаването на децата е на майката - ответника Г., а връщането им – на бащата, молителят Г.. Според молителя Г. видно от първоначалната молба за защита децата не са предадени на баща им на 18.11.2021г., като предаване и изпълнение на задължението от страна на ответника Г. не е настъпило до края на установения режим – до 22.11.2021г.
2 вкл. Твърди се още, че режимът не е бил изпълнен от страна на ответника и за периода от 06.12.2021г. към 10.12.2021г. Към датата на изпълнение на задължението на ответника първият молител се е явил в детските учебни заведения, които посещават децата си, заедно с помощник –частен съдебен изпълнител, както и в присъствието на свидетел. Към молбата е приложен протокол за предаване на деца изх. № 92575/06.12.2021г. по описа на ЧСИ М.н Петков с рег. № 851 по описа на КЧСИ с район на действие СГС ,от който се установява, че децата не са предадени на баща им, поради което и режимът на лични отношения не е бил реализиран. За неизпълнение на тези си задължения, които следват по силата на влязло в сила съдебно решение, ответникът е бил сакциониран от съдебния изпълнител с Постановление за налагане на глоба, изх. № 93013 от 07.12.2021г. Независимо от констатираното неизпълнение на режима на лични отношения на 06.12.2021г. в 18 часа молителят Г. е изпратил съпругата си и друг свидетел, които са посетили адреса на ответника, на децата не са намерени там, за да бъдат взети от баща им. За това неизпълнение са подадени сигнали на телефона за спешни повиквания 112 както от страна на молителя Г. от личния му тел. номер ***, така и от телефона на неговата съпруга Албена Г., тел. ***. Наложило се съпругата му да уведоми предварително органите на полицията, че снабдена с изрично пълномощно от молителя и ще отиде да вземе децата, защото преди това била получила заплахи от страна на ответника. Твърди, че чрез неизпълнението на постановено съдебно решение за режима на лични отношения ответникът Г. ограничава контактите на първия молител с вторите – неговите малолетни деца и по този начин нарушава правата и интересите на децата да общуват пълноценно с двамата си родители. Твърди, че запазването на добрите отношения между децата и неотглеждащия родител, както и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат от отглеждащия родител от неговите роднини и приятелски кръг. В този смисъл цитира константна съдебна практика. По изложените съображения моли за уважаване на подадената молба за защита от домашно насилие от тримата молители срещу ответника Г. и издаване на заповед за защита на тримата молители срещу ответника Сава Г., като съдът постанови мерки, каквито намери за подходящи.
В съдебно заседание ответникът Г. изразява становище за неоснователност на молбата за защита от молителя И. Г., действащ лично и като баща и законен представител на двете им общи малолетни деца. Излага доводи, че за осъществяването на режима на лични отношения между неотглеждащия родител и децата е предвиден специален ред, и не може да се прилага реда за защита по ЗЗДН. Оспорва заявените твърдения за възпрепятстване режима от страна на ответника на посочените дати.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:
В молбата си от 25.11.2021г. молителката С. С. Г., подробно описва извършеният акт на домашно насилие на 18.11.2021г. от страна на ответника И. Г. по отношение на нея и на общите им малолетни деца –М. и М. Г.и. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника И. Г., който е нейн бивш съжител и баща на двете деца.
В молбата си от 10.12.2021. молителят И. Г., действащ лично и като законен представител на малолетните деца М. и М. Г.и, описва двете дати, на които ответникът Г. не е изпълнила задължението си, определено от съдебно решение, да му предаде двете деца за изпълнение на режима на лични отношения. Тези актове на насилие са се случили на 18.11.2021г. и на 06.11.2021г.
По делото не се спори, че двамата молители са родители на малолетните деца М. И.
Г., родена на 0.10.2016г. и М. И. Г., родена на 29.01.2019г. По делото е представено Решение № 176473/14.08.2020г. /неправилно записано като Определение/, постановено по гр. д. № 29533/2020г. по описа на СРС, 117 състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение за упражняване на родителските права по отношение на общите им деца. От съдебния кат се установява, че родителските права се предоставят за упражняване от 3 майката – молителката С. Г., а бащата – ответникът И. Г. има право на лични отношения с децата. Съгласно т. 5 от споразумението бащата има право да вижда и взема децата – М. и М. всяка първа седмица от месеца в понеделник от детската градина/ясла след приключване на занятията на децата, а ако съответният понеделник е неприсъствен за децата - има право да ги взема в 8.00 часа сутринта от ома на майката, като следва да ги връща в дома на майката в неделя в 19.00 часа; всяка трета седмица от месеца след приключване на занятията на децата, а ако съответният четвъртък е неприсъствен за децата – има право да ги вземе в 18.00 часа от дома на майката, като се задължава да заведе децата на детска градина/ясла в понеделник на следващата седмица, а ако съответният понеделник е неприсъствен за децата – следва да ги върне в дома на майката в 8.00 часа сутринта на следващата седмица.
Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a228505e-daf6-453a-ba41-be193628657b