Решение № 261911 от 22.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8197 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от С.Р.В., С.С.З. и М.С.С. против Н.Б.Б.А.З.искове с правно основание чл. 282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищците твърдят, че на 06.03.2015 г. настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, причинено от товарен автомобил влекач марка „Ман“ с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер“ с румънска регистрация ****за което превозно средство бил издаден застрахователен сертификат „Зелена карта“. Водачът на товарния автомобил Й.Б.нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като предприел навлизане в лентата за насрещно движение, без да извърши маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в тази лента л.а „Форд Галакси“ с рег. № ****, управляван от ищеца С.Р.В.. В резултат на ПТП на С.Р.В. и пътуващите в управлявания от него автомобил С.С.З. и М.С.С. били причинени следните телесни повреди: на С.Р.В. – счупване на лявата бедрена шийка, на С.С.З. – множествена травма; разкъсно-контузни рани по главата; мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош двустранно; счупване на ребра в лява гръдна половина от първо до четвърто и от девето до дванадесето ребра; в дясна гръдна половина от първо до пето и осмо ребра; счупване на напречния израстък на първи поясен прешлен; счупване на дясна лъчева кост на типично място на горния крайник. На М.С.С. била причинена контузия на лумбални прешлени; спондилолистеза/хлъзгане, изместване/ на Л4-Л5; долна парапареза. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищецът С.Р.В. определя на 80 000 лв., ищцата С.С.З. – на 80 000 лв., а ищцата М.С.С. – на 60 000 лв. Ищците твърдят, че по предявена от тях претенция пред ответника им били изплатени обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на С.Р.В. - 12 500 лв., на С.С.З. - 40 000 лв. и на М.С.С. - 12 000 лв.

Поради изложените доводи, молят съда да осъди ответника да им изплати остатъка от обезщетенията за неимуществени вреди – на С.Р.В. в размер на 67 500 лв./ 80 000 лв. - 12 500 лв./, на С.С.З. – 40 000 лв./80 000 лв. - 40 000 лв./ и на М.С.С. в размер на 48 000 лв./60 000 лв. - 12 000лв./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 06.03.2015г./датата на деликта/ до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че преди датата на подаване на исковата молба изплатил на всеки от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в следните размери: на С.В. – 12 500 лв., на С.З. - 40 000 лв. и на М.С. – 12

000 лв. Счита, че не дължи обезщетение в по-висок размер, тъй като то не би съответствало на принципа за справедливост и на жизнения стандарт в страната. Поддържа възражение за причиняване на вредите от ищеца С.В., който като водач превозвал пътници, макар моторното превозно средство да не било технически предназначено за тази цел; преди потегляне и по време на движение не осигурил всички условия за безопасното превозване на пътниците; допуснал в МПС да пътуват по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС – нарушения на чл.132, т.1 и чл.133, ал.1 от ЗДвП. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищците С.З. и М.С., които доброволно приели да бъдат превозвани на опасно място – в претоварен и технически необорудван за превоз на пътници автомобил, при липса на възможност да поставят предпазни колани – нарушения на чл.137, т.1, предл. 2 и чл.137 а от ЗДвП. Оспорва началната дата, от която ищците претендират законна лихва, като се позовава на чл.271, ал.5 от КЗ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.282, ал.3 от КЗ/отм/:

За да бъде уважен този иск ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за пътно-транспортно произшествие, настъпило на територия на Република България с участието на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация от държава член на системата "Зелена карта", като отговорността на водача се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“; 2/за юридическите факти от състава на чл.45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца деликвент: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на противното.

Страните не спорят, че преди датата на подаване на исковата молба ответникът е изплатил на всеки от ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в следните размери: на С.В.

– 12 500 лв., на С.З. – 40 000 лв. и на М.С.

– 12 000 лв. В отговора на исковата молба ответникът е признал, че обезщетенията са изплатени за неимуществени вреди от следните телесни повреди на всеки от ищците: на С. В. – за счупване на шийката на лява бедрена кост; на С.З. – за счупване на ребра в лява гръдна половина от първо до четвърто и от девето до дванадесето, за счупване на ребра в дясна гръдна половина от първо до пето и осмо, за счупване на напречния израстък на първи поясен прешлен; на М.С.

– за контузия на лумбалния прешлен, за спондилолистеза /хлъзгане/изместване/ на Л4-Л5, долна парапареза, оток и кръвонасядане по теменна област на главата, оток и ограничение на движенията на дясната колянна става Плащането на застрахователно обезщетение от ответника представлява извънсъдебно признание на фактите от състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм./ до размера на изплатеното обезщетение.

Самият ответник в отговора на исковата молба не оспорва настъпването на фактите от състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм/.

Противоправността на поведението на Й.Б.– водач на товарен автомобил, влекач марка „МАН" с румънски регистрационен номер, неговата вина, както и наличието на причинно-следствена връзка между извършеното от него деяние и телесните повреди на ищците са установени и с влязла в сила присъда от 23.06.2015 г. по НОХД № 174/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

Видно от цитираната присъда Й.Б.е признат за виновен в това, че на 06.03.2015 г. на главен път I - 5, на километър 246+500, между селата „Ястребово“ и „Бъдеще“, област Стара Загора, в посока юг - север, при управление на товарен автомобил, влекач, марка „МАН" с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с рег. № ****е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества" – Й.Б.като водач е управлявал пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1.28 % промила; по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" – Й.Б.като водач е предприел навлизане в лентата за насрещно движение, без да извършва маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Д.В.К., както и телесни повреди на повече от едно лице, а именно: многостепенна средна телесна повреда на С.С.З., изразяваща се в „Счупване на ребра в лява гръдна половина от I до IV и от IX до XII ребра, в дясна гръдна половина от I до V и VIII ребра. Счупване на напречния израстък на първи поясен прешлен", които са причинили трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; „Счупване на дясна лъчева кост на типично място на горния крайник" което е причинило трайно затруднение в движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда на М.С.С., изразяваща се в „Контузия на лумбални прешлени. Спондилолистеза /хлъзгане, изместване/ на Л4 - Л5", които са причинили трайно затруднение в движението на снагата и долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда на С.Р.В., изразяваща се в „Счупване на лявата бедрена шийка" което е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, като с деянието, в условията на независимо съпричинителство със С.Р.В., като водач на автомобил марка „Форд Галакси" с рег. №****, по непредпазливост, е причинил смъртта на Л.А.А., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.28 % промила, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 94 от 06.03.2015 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр. Стара Загора, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.З, предл.1 и предл.З б."б", предл.1, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.5, ал.З, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от "открит" тип. Със същата присъда го е оправдал за това, че е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на влязлата в сила присъда на наказателен съд, настоящият състав приема, че поведението на водача Й.Б.е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с причинените телесни повреди на ищците, описани в диспозитива на присъдата, тъй като същите са съставомерни, послужили са за квалифициране на престъплението.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се потвърждават не само установените с наказателната присъда телесни повреди за всеки от ищците, но и други телесни повреди, както следва: С.Р.В. е получил счупване на бедрената кост на левия крак в областта на бедрената шийка и контузия на гръден кош. С.С.З. е получила контузия на главата с разкъсно-контузни рани в челната област, мозъчно сътресение; контузия на дясната предмишница със счупване на дясната лъчева кост на типично място; контузия на гръден кош със серия счупвания на ребра в лявата и дясна гръдна половина - I, II, III, IV, IX, X и XII ребра вляво и на I, II, III, IV, V и VIII ребра в дясно по задна мишична линия; контузия на бял дроб; счупване на левия напречен израстък на първи поясен прешлен. М.С.С. е получила контузия на главата с оток и кръвонасядане; контузия на дясно коляно с оток и ограничение на движенията в дясна колянна става; контузия на кръста със спондилолистеза Л4 - Л5 (хлъзгане едно спрямо друго на прешленни тела с изместване между четвърти и пети поясни прешлени) и данни за долна парапареза. Телесните повреди, според вещото лице, са в причинно-следствена връзка с катастрофата. По отношение на С.Р.В. вещото лице е установило, че счупването на бедрото в тазобедрената става е довело до трайно (за срок по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на левия долен крайник, а контузията на меки тъкани в гръдния кош е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на С.С.З. вещото лице е установило, че травмата на меки тъкани и мозъчното сътресение са обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната лъчева кост е довело до трайно (за срок по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на десния горен крайник. Двустранното счупване на ребра и счупването на поясния прешлен са обусловили трайно(за срок по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на снагата. Контузията на бял дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. По отношение на М.С.С. вещото лице е установило, че травмите на меки тъкани на главата и дясното коляно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на поясните прешлени с изяви и на долна парапареза (нарушения на функциите, слабост на долни крайници) са довели до трайно (за срок по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на снагата. Причиненото на С.Р.В. счупване на бедрената шийка на лявата бедрена кост е наложило имобилизация на крака за около 6-8 месеца. Възстановителният период, при липса на усложнения, е продължил около 7-18 месеца. Металната остеосинтеза може да се отсрани най-рано след около 1 година. Последиците от мекотъканните травми при С.С.З. и тези от сътресението на главния мозък са отшумели за около 20 - 25 дни, като по продължително е било възстановяването от сътресението. Счупването на дясната лъчева кост на типично място е наложило имобилизация за 3 - 4 седмици, като при благоприятно протичане на възстановителния процес, същият следва да е приключил за около 2 до 4 месеца. След проведеното по оспешност интензивно лечение е предотвратена опасността за живота на З. от причинената травма на бял дроб. Последиците от множеството счупвания на ребра и счупване на левия напречен израстък на първи поясен прешлен, при благоприятно протичане на оздравителния процес, са отшумели за около 2.5 - 3 месеца след травмата. При М.С.С. последиците от контузията на главата и дясното коляно са отшумели за 2-3 седмици след инцидента. Травмата на поясните прешлени и свързаната с това увреждане слабост на долните крайници продължава различно – от няколко седмици до няколко месеца, но в медицинските документи няма данни за настъпили усложнения при С., вследствие на тази травма.