Решение № 49 от 20.04.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Търговище, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Въззивно гражданско дело № 20263500500002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 478/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 181/2025 г. по описа на РС-Търговище, е признато за установено по отношение на Г. И. Г., че А. Г. А. е собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, одобрени със Заповед №РД- 18-19/ 13.04.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Макариополско, местност Бежане, с площ 1755 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, номер от предходен план: 050001, при съседи: ***, ***, ***,

***. на осн. чл. 124, ал.1, предлож. 2-ро ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Г. И. Г. чрез адв. А. А., в която се излагат доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост на посоченото от него придобивно основание – наследство и давностно владение, доколкото от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение, продължило за период от 10 и повече години. В тази връзка се 1 поддържа, че показанията на ангажираните от ищеца свидетели представят техни впечатления за период много по-кратък от 10 години, същите са противоречиви, като в една част някои имат характер на предположения, а не представляват твърдения за конкретни факти. Сочи се, че не е доказан началният момент на установяване на фактическо владение върху имота от ищеца, като съдът не е съобразил още обстоятелството, че с решение на ОСЗ от 09.05.1994 г. на ответника е възстановено правото на собственост върху процесния имот, което опровергава твърдението на ищеца, че той не е внасян в ТКЗС. На това основание и на по-късен етап с договор за делба на наследствени земеделски земи от 22.12.2006 г. имотът е разпределен на ответника. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият А. Г. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата с изложени съображения за правилност на постановеното решение. Твърди се, че съгласно представената преписка от ОСЗ наследниците на Г. Т. М., Н. Г. Т. и И. Г. Т. не са заявявали искане за възстановяване на процесния недвижим имот и макар същият да е описан в приложеното решение от 09.05.1994 г. на ОСЗ - Търговище, постановеният акт е без подписи на председателя и членовете на поземлената комисия и без печат, поради което не може да породи правно действие.

Същевременно поради липсата на протокол за въвод във владение в имотите и на скица към същия протокол, процедурата по ЗСПЗЗ не е завършена, в резултат на което наследниците на посочените лица не са станали собственици на процесния имот, нито съответно ответникът го е придобил в изключителен дял по силата на извършената впоследствие делба. Поддържа се, че от показанията на ангажираните от ищеца свидетели безспорно се установява както местоположението на поземления имот, така и обстоятелството, че същият е стопанисван последователно през годините от семейството на ищеца. От друга страна, ответникът не е доказал, че е отблъснал тяхното владение, нито че е упражнявал непрекъснато, явно и спокойно фактическа власт върху имота за заявения от него период от м.12.2006 г. до края на 2022 г.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Доколкото предмет на делото е предявен установителен иск, то неговата допустимост се обуславя от наличието на спор между страните за принадлежността на правото на собственост на процесния недвижим имот 2 предвид сключения договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с н.з.п. № 52, том XI, рег. № 6351 от 22.12.2006 г. на Служба по вписванията – Търговище, по силата на който нива с площ от 1,755 дка, съставляваща имот № 050001 по плана за земеразделяне, идентичен на процесния, е бил определен в дял на ответника по делото.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявеният установителен иск за собственост е обоснован с обстоятелствата, че ищецът, позовавайки се на представен договор за покупко-продажба от 25.07.1935 г., сключен между дядо му А. Г. Н. и трето лице, е придобил по силата на наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност процесния имот, с твърдения, че владението е осъществявано необезпокоявано, непрекъснато и последователно първо от дядо му А. Г. Н. от 25.07.1935 г. до смъртта му през 1986 г., от баба му П. Д. Н. от ******** г. до смъртта й през 1991 г., след това от неговия баща Г. А. Г. до 2003 г. и от тогава до настоящия момент от самия ищец, който продължил да упражнява явна фактическа власт, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение, че вещта е собствена.

Съгласно договор от 25.07.1935 г., сключен в обикновена писмена форма, А. М. се е задължил да продаде на А. Н. ясак от 1,7 дка край село при съседи от двете страни мера и от двете страни общински парцели, за сумата от 1 700 лв., срещу насрещното задължение на купувача да закупи имота при уговорените цена и условия.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 15227/29.08.2024 г., А. Г.

Найденов е починал на ********* г. и е оставил за свои законни наследници П. Д. Н. /преживяла съпруга/, починала на ******** г., Д. А. И. /дъщеря/, починала на ******* г., и Г. А. Г. /син/, починал на *********** г. Последният е баща на ищеца, като негови законни наследници след смъртта му са Зл. Ст. Г.

/преживяла съпруга/, починала на ******** г., А. Г. А. /син, ищец/, Т. Г. А.

/син/ и П. Г. Б. /дъщеря/.

Ответникът в настоящото производство е оспорил правото на собственост на ищеца, позовавайки се на договор № 52/22.12.2006 г. за делба на наследствени земеделски земи и Решение № 1952/09.05.1994 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Търговище. С последното решение ОСЗ – Търговище е възстановила правото на собственост на наследници на Г., И., Н.

Г. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: Нива от 2,162 дка, трета категория, местност Бежане, имот № 049001 по картата на землището, при граници (съседи): № 049005, 000056, 049002, и Нива от 1,755 дка, трета категория, местност Бежане, имот № 050001 по картата на землището, при граници (съседи): № 000058, 050002, 050003, 3

050004. С договор за доброволна делба, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, № 52, том XI, peг. 6531 от 22.12.2006 г. на Служба по вписванията гр. Търговище, Г. И. Г. получава в дял и става изключителен собственик на два недвижими имота, единият от които представляващ Нива с площ от 1,755 дка – имота по т. 2 от решението на ОСЗ.

По делото е приложено заверено копие на документи по преписки с вх.

№ 12074/27.05.1992 г. и вх. № 12076/27.05.1992 г. за възстановена собственост на наследодателите Г. Т. М., Н. Г. И. Г. Т. в землището на с. Макариополско, общ. Търговище.

Изготвена е съдебнотехническа експертиза от вещо лице Д. Д., която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проучвания в отдел ТСУ в Община Търговище, подробно е изследвала статута на процесния недвижим имот. При посещение в ОСЗ – Търговище се е запознала със заявленията за възстановяване на земеделските земи на наследодателите на страните, като е проучила притежаваните от тях имоти.

Извършила е още посещения в Държавен архив-Търговище, където е прегледала и анализирала наличния архив на ТКЗС в с. Макариополско, образувано около 1951 г., молби за влизане в което са запазени само от около 1958-1959 г. В тази връзка се е снабдила и с официално заверени копия от относимите към поставената задача документи, представени като неразделна част от експертизата.

Установява се, че по отменения план на с. Макариополско, действал от 1922 г. до 1978 г., процесният недвижим имот е в регулация и представлява УПИ I в кв. 1. На основание разпоредбата на § 70 от ППЗПИНМ, със Заповед № 418/19.04.1962 г., УПИ I в кв. 1, както и съседните УПИ-та са изключени от регулацията на с. Макариополско. Посочената информация е отразена и в разписния лист към стария план, в който имотът е записан на наследници на А. Г. Н., съгласно договор за покупко-продажба от 25.07.1935 г. /л. 11-12 от гр.д./. По новия план от 1978 г., одобрен със Заповед № 806/10.11.1978 г., процесният имот е извън регулацията на селото, като същият не е отразен в новия, сега действащ регулационен план.

Съпоставяйки стария и новия план на с. Макариополско, плана за земеразделяне, КВС и кадастралната карта на селото, експертът дава заключение, че имотът на А. Н., закупен с договора от 25.07.1935 г., съответства и е идентичен на УПИ I в кв. 1 по стария РП, извън регулация по новия РП, съответства на имот № 050001 по КВС и план за земеразделяне, на ПИ с идентификатор № *** по действащата КК, както и е идентичен на имот № 050001, описан в договора за доброволна делба от 22.12.2006 г.

Със заявление вх. № 12601/03.06.1992 г. Д. А. И. /леля на ищеца/ е заявила за възстановяване земите на баща си А. Г. Н. – четири ниви с обща площ 21,6 дка, които са възстановени на неговите наследници чрез план за земеразделяне, съгласно протокол № 3592/27.10.1992 г. Със същото заявление допълнително на ръка е дописан „Ясак – нива“ с площ 1,7 декара, местност „В 4 селото“, с пояснението, че същият в момента се владее. Към посоченото заявление, на същата дата 03.06.1992 г. е подадено допълнително заявление, записано под същия вх. №, за нива от 1,7 дка за възстановяване по скица за имот „1/I“. Видно от приложената скица № 1529/22.06.1994 г. на парцел I в кв.

1 от стария РП, записан на наследници на А. Г. Н. /л. 155/, в случая се касае за възстановяване на имот във възстановими реални граници по стария план на с. Макариополско. По въпроса за възстановяване на описания имот – нива от 1,7 дка, няма произнасяне на Поземлена комисия нито по първоначалното, нито по допълнителното заявление.

По повод наличието на два броя подадени заявления – основно и допълнително, при изслушването си в о.с.з. на 24.09.2025 г. пред РСТ, вещото лице пояснява, че е имало изискване за ясаците или за имотите, които са в реални граници или във възстановени реални граници, да се описват в допълнително заявление, в което или се прави и се прилага скица, или при наличието на картографски карти, същите се изваждат. Същото се наблюдава и при заявленията на праводателите на ответника по отношение на ясак с площ от 2,2 дка в местност до селото – описан както в заявление вх. № 12074/27.05.1992 г. от Н. Г. Т. /л. 76/, така и в допълнителното такова със същия номер от Гутьо Гатев Г. /л. 156/.

Същевременно, по заявление № 12074/27.05.1992 г.на Новак Г. Т. за възстановяване земите на братя Г., И., Н. Г. Т., с решение от 09.05.1994 г. са възстановени на наследниците на посочените лица освен искания от заявителя ясак от 2,2 декара, представляващ имот № 049001 по плана за земеразделяне (сега ПИ с идентификатор № ***), още и процесния имот № 050001 (сега ПИ с идентификатор № ***). Независимо от изложеното, вещото лице при изслушването си категорично заявява, че спорният процесен имот е различен от този, който е заявен от ответника с допълнителното заявление вх.