Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 29.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 86/2025
Вид
Решение № 169
Подписан
29.04.2026
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 1271 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Стара Загора, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900086 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45, чл.52 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Ф. С. К. посочва, че ответникът е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/06/123000984353, със срок на валидност от 07.04.2023 г. до 06.04.2024 г. за следния лек автомобил: марка „Фолксваген” модел: „Туарег”, ДК № **.

Излага, че на 15.03.2024 г., около 18.25 ч на път II-55, общ. Г., км. 53, е настъпило ПТП при което водачът на посочения по-горе лек автомобил - Ж. Д.

З., предприемайки маневра „изпреварване”, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно с движещия се в обратната посока микробус марка: „Мерцедес 212”, модел „Спринтер”, ДК № **, реализирайки ПТП. При описаното произшествие ищцата Ф. С. К., която е пътник в микробуса, получава травматични увреждания.

Посочва, че за описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.03.2024г.

Твърди, че в резултат на произшествието пострадалата Ф. С. К. получила травма, изразяваща се във: Счупване на десните израстъци на ЛЗ и Л4 кръстни прешлени, травматична увреда на нервус перунеус в дясно, нервус тибиалис в дясно и на Л4 и Л5 - предни коренчета в дясно. Непосредствено след инцидента на 15.03.2024 г. увредената получава първа помощ на място от екип на ФСМП - Г., след което на 18.03.2024 г. постъпва в Неврологичното отделение на към МБАЛ „**” гр. К.. При постъпването си се оплаква от болки 1 в лумбосакрален отдел на гръбначния стълб, които се засилват при движение, както и от болки в долната част на гърба и таза. След извършени образни изследвания (КАТ и ЕМГ), са поставени посочените по-горе диагнози: фрактура ЛЗ и Л4 кръстни прешлени, травматична увреда на нервус перунеус в дясно, нервус тибиалис в дясно и на Л4 и Л5 - предни коренчета в дясно.

След поставяне на посочената диагноза, увредената е оставена за наблюдение в болницата и й е назначено медикаментозно лечение, както и лечение, състоящо се във физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система. Общо престоят й в болницата продължава до 01.04.2024 г., когато пострадалата е изписана с препоръки за хигиеннодиетичен режим и наблюдение от общо практикуващ лекар и невролог, след което продължава лечението си в домашни условия. До втората седмица след катастрофата увредената преимуществено лежи и става от леглото единствено за извършване на тоалет и по нужда. След втората седмица започва да се раздвижва. Възстановяването на ищцата е продължило около 2 месеца след инцидента.

Излага се, че гореописаното увреждане причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; силни болки в областта на кръста и ограничение на движенията; множество ограничения и затруднения в обичайния й бит.

Посочва, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от описаното по-горе произшествие Ф. К. е подала до ответното дружество Уведомление от 29.03.2024г. до „Д.“ ЕАД, а впоследствие е предявила молбапретенция от 22.11.2024 г., но до този момент ответникът не е извършил плащане, което поражда за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да бъде осъден ответникът да плати на ищцата сумата 60000 (шестдесет хиляди лева), като обезщетение за неимуществените вреди от описаното по-горе ПТП на 15.03.2024г, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната лихва върху сумите по обезщетенията, считано от 29.03.2024 г. (датата на уведомлението до застрахователя) до окончателното плащане, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Моли обезщетението да бъде преведено по лична банкова сметка на ищцата, съгласно удостоверение, приложено в т. 13 от писмените доказателства.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Д.“АД, с който ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба.

Счита, че исковата молба е нередовна, т.к. не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, поради което следва да бъде оставена без движение до отстраняване на посочената нередовност. Моли да се укаже на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Излага, че исковата молба е нередовна, т.к. ищцата не е посочила къде в т.а. „Мерцедес Спринтер" е седяла към момента на настъпване на ПТП.

2

Посоченото обстоятелство е от значение за проследяване наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалата увреждания.

Моли да се укаже на ищцата да уточни това обстоятелство.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен относно л.а. „Фолксваген Туарег“ с peг. № **.

Оспорва твърдението на ищцата, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в дружеството водач, респ. договорната отговорност на „Д.“ ЕАД.

Посочва, че доколкото във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП и фаталните последици от същото е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ с peг. № **.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ Ж. Д. З..

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие от 15.03.2024 г. и получените от ищцата увреждания. Оспорва заявените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищцата.

От представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Посочва, че протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това поддържа, че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан, поради което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.

Отделно от горното твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 15.03.2024 г. и фаталните последици от него е поведението на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. номер ** К. К., който е предприел изпреварване в момент, когато това не е било безопасно и се е движил със значително превишена скорост за съответния пътен участък.

Във връзка с горното прави и възражение за независимо съпричиняване на 3

ПТП и вредоносните последици и от водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. С оглед на това твърди, че основната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“.

Твърди, че изключителният принос на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер” следва да бъде съобразен при определяне на дължимото от дружеството ответник обезщетение, т.к. причиняването на ПТП от две различни физически лица независимо едно от друго предполага възникване на отговорност при условията на разделност, а не солидарна такава. Аргумент за последното е и обстоятелството, че отговорността за вреди от непозволено увреждане на две лица се обезпечава от два различни договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Макар и разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД да предвижда солидарна отговорност на делинквентите, липсва изрична норма, която да указва, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на един от виновните причинители на непозволеното увреждане също отговаря при условията на солидарност спрямо другия делинквент/неговия застраховател. Съгласно чл.121 от ЗЗД, солидарността възниква само когато е уговорена или по силата на закона. С оглед изложеното и доколкото не е налице нито една от двете правни възможности, предвидени в чл. 121 от ЗЗД, намира, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования при него водач. Посочва, че не са налице условията на солидарност по чл.121-ЗЗД.

Отговорността на застрахователите е разделна. Посочва, че в този смисъл следва да бъде взето под внимание решение №617 от 13.04.2012 г. на САС по в. т. д. № 3864/2011 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 232 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1072/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова.

Посочва, че към датата на настъпване на ПТП т.а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. номер **, при управлението на който е причинено процесното ПТП, има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.” АД, обективирана в полица №117751063. Излага, че доколкото е налице независимо съпричиняване на ПТП, то отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана само за част от застрахователното обезщетение. За останалата част следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на другия причинител на непозволеното увреждане, който има преимуществен принос за настъпване на ПТП. Искът следва да се уважи за такава част, съответстваща на приноса на извършителите за настъпване на ПТП.

Излага, че посоченото обстоятелство се установява както от отбелязването в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така и от справката в информационния регистър на Г.. Ето защо счита, че "З." АД следва да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника.

4

На следващо място оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания и връзката им с ПТП. В исковата молба ищцата не е посочила къде е седяла. Посоченото обстоятелство е от значение за проследяване на пряката причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените телесни увреждания. Посочва, че от представените медицински документи не се доказва категорично, че претендираните увреждания са настъпили в пряка причинно следствена връзка с настъпилото на 15.03.2024 г. ПТП.

В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за основателен, твърди, че пострадалата има съществен принос за настъпилото ПТП и неблагоприятните последици от него. В тази връзка на основание чл.51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ф. С. К.. Посочва, че предвид характера на получените травматични увреждания, е пътувала без поставен предпазен колан, с който процесното моторно превозно средство е оборудвано. Счита, че с това си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалата лично е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и сама се е поставила в опасност и е допринесла за настъпилите телесни увреди. Намира, че ако ищцата беше положила дължимата грижа за опазване на телесната си цялост с поставянето на предпазен колан, заявените за претърпени телесни травми нямаше да настъпят или щяха да бъдат значително по-леки.

Прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на реално претърпените и доказани от ищцата болки и страдания от твърдените за настъпили телесни увреждания.