Решение № 7758 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7758 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100506349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 15.04.2022 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. З. Ц., срещу Решение № 20021640/15.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 46391/2020 г. по описа на СРС, 163 с-в, в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу В. В. С. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за горницата над присъдената сума от 1803,34 лв. до пълния претендиран размер от 2616,11 лв., или за сумата от 812,77 лв., включваща незаплатени такси за ползвани услуги, както и неустойки за предсрочно прекратяване на посочените в решението договори за мобилни услуги.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Сочи се, че макар и съдът да е приел, че между ищцовото дружество и ответницата са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на сключените между тях договори за мобилни услуги, то е достигнал до неправилен извод, че по делото е останало недоказано изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на мрежови услуги по горепосочените договори. Счита, че същото се установява от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и от приетите писмени доказателства – фактури (неоспорени от ответника), като фактурите с оглед качеството им на частен свидетелстващ 1 документ, отразяващ счетоводна информация, следва да бъдат ценени по реда на чл. 182 ГПК. В подкрепа на изложеното се акцентира, че ответникът не се е възползвал от предвиденото в общите условия право да оспори процесните фактури, поради което и според въззивника същият е признал доставката на мобилните услуги. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата В. В. С., чрез адв. Б. И., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

228 ЗЕС ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответния фактическия състав на спорното право, а именно: 1/ че между страните са били налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2/ че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3/ размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

Съгласно трайната съдебна практика последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда 2 е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му – така Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр.дело № 2560/2017 г., IV Г.О. на ВКС.

За да установи твърденията си в исковата молба, че през релевантния период на ответника е предоставяна процесната електронна съобщителна услуга, ищецът е представил единствено едностранно подписани от него фактури. Тези фактури обаче по своето правно естество представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, изходящо от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на ответницата, че е получила, съответно приела уговорената в договора услуга от ответника на стойност, посочена в счетоводните

(първични и вторични) документи.

Правилно първоинстанционният съд не е приел за установени от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи документи. Този извод не се разколебава от приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза, доколкото в същото е отразена единствено констатацията на вещото лице, че процесните фактури са били осчетоводени от ищеца. Нещо повече, счетоводните записи, фактурите и други първични и вторични частни свидетелстващи документи не са основание за плащане на цената на една стока или услуга. Основанието за плащане е доставката на стоката, респ. предоставяне на услугата или извършаване на работата, като фактурата и другите документи само удостоверяват този факт. Следователно, ищецът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди абонатът да е получил уговорената по договора престация. В допълнение следва да бъде посочено, че съобразно § 1, т. 17 ДРЗЕС „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по 3 възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. Доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани от страната, чиято е доказателствената тежест, а именно ищецът, то и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на стойността на мобилни услуги.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните предпоставки: 1/ че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2/ наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори по негова вина; 3/ настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4/ конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

Доколкото по делото е останала недоказана доставката на мобилни услуги, респективно неизпълнението на задължението на ответника за заплащането на стойността им, то настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице и основания за начисляване и заплащане на претендираната в производството неустойка.

С оглед гореизложеното е правилен изводът на СРС, че предвид недоказания обем от услуги, респективно дължимостта от ответника да заплати дължимостта на същите, не са налице предпоставки за разваляне на договорите. В този смисъл претенциите за неустойки също са неоснователни.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото същата не е направила искане за присъждането им, то според настоящият въззивен съдебен състав такива не й се следват.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20021640/15.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 46391/2020 г. по описа на СРС, 163 с-в, в обжалваната му част, включително и в частта на присъдените съразмерно разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5