Решение № 472 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Ел. Г. Кювл. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600348 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 20.09.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 18481/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в това, че на 24.01.2017 г. около 11:30 часа в гр. София, бул.

„България“, в близост до кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, се заканил на А.Ч.К. с убийство – насочил пистолет към К. и отправил думите: „Ще те убия, ще те застрелям!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.

66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

С присъдата подс. В.В. е осъден да заплати на частния обвинител А.К. сумата от 1000,00 (хиляда) лева – разноски за повереник.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. В.В. е осъден да заплати и направените по делото разноски за експертизи в размер на 603,20 (шестстотин и три лева и двайсет стотинки) лева по сметка на СДВР, както и сумата от 651,00 (шестстотин петдесет и един) лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс. В.В. чрез защитника му. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и се прави искане да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение 1 на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, като подсъдимият е признат за виновен в нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК без обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. В допълнението към жалбата се излагат съображения, че районният съд е възприел необоснована от доказателствата фактическа обстановка. Посочва се, че нито в обясненията на подсъдимия, нито в показанията на двамата разпитани свидетели се твърди, че подс. В. е насочвал пистолет към К.. Изтъква се, че от заключението на СТЕ се изяснява, че св. Г. е могъл еднакво добре да възприеме както пътната обстановка, така и поведението на подсъдимия.

Оспорва се оценката на районния съд, въз основа на която той не е кредитирал изцяло показанията на този свидетел, като се излагат конкретни доводи в тази насока. Посочва се, че районният съд неоснователно е отказал да приобщи като доказателство снимката, направена от подсъдимия. На следващо място се навеждат съображения относно неясноти и противоречия в показанията на свидетелите Н. и К., като същевременно се поддържа, че обясненията на подсъдимия са постоянни и се потвърждават от събраните гласни и писмени доказателства. Направено е доказателствено искане да бъде приобщена по делото направената от подсъдимия снимка на процесната дата.

Постъпило е и възражение от повереника на частния обвинител А.К. срещу въззивната жалба, която се определя като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционната присъда почива на обоснован анализ на събраните и проверени по делото доказателства, затова, при правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстационният съд е направил и законосъобразни изводи относно инкриминираното деяние и неговия извършител, прилагайки правилно материалния закон. Посочват се подробни съображения, че първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на св. К., съпоставяйки ги с другите доказателства по делото и отчитайки, че същите са логични и последователни относно процесните събития, респ. авторството на деянието, като показанията му не са променени в нито един детайл в хода както на досъдебното производство, така и на първоинстанционното съдебно следствие. Излагат се доводи, че СРС обосновано не е кредитирал показанията на св. В.

Г. в частта, че подсъдимият не е отправял закана към св. К. и не е насочвал към него огнестрелно оръжие, тъй като се поддържа, че тези показания обслужват защитната теза и не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че в жалбата неоснователно се прави опит да се дискредитират показанията на св. К. с твърдения, че поведението му не съответства на поведение на лице, което реално е уплашено за живота си. Изтъква, че за съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Посочва, че тези обстоятелства се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаване на определено време, с оглед на което счита, че назначените по делото КСППЕ не са меродавни за съставомерност на визираното престъпление. Оспорва доказателственото искане на защитата за приемане като доказателство по делото на снимка, тъй като не се уточнява какво е изображението, от кого, как и къде е направена. Изтъква, че тази снимка правилно не е била приобщена от СРС, тъй като не е създадена по реда и средствата, предвидени в НПК, а телефонният апарат, с който е направена, не може да бъде предоставен за евентуална експертиза с оглед заявеното от подсъдимия и защитника му. Прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалвания съдебен акт за 2 законосъобразен и обоснован, поради което прави искане за неговото потвърждаване.

Счита, че от събрания доказателствен материал по безсъмнен и категоричен начин е установено както деянието, така и неговият автор.

Повереникът на частния обвинител А.К. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и при постановяването й не са допуснати претендираните нарушения на процесуалните правила.

Защитникът на подс. В.В. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

В последната си дума подс. В.В. казва, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал обективно възможните и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия В. В. В. (л. 127-129 от съд. д.) и показанията на свидетелите А.Ч.К. (л. 39-40 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.

281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 21-22 от ДП изцяло), М.М. Н. (л. 40-41, 91-92 от съд. д.) и В. Димитров Г. (л. 48-49, 85-86 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 75-76 от ДП отчасти); писмените доказателства и доказателствени средства: копие на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия С № 0380581 (л. 16 от ДП), протокол за разпознаване на лица по снимки от 15.11.2018 г. с приложени фотоалбум и опис към него (л. 86-88 от ДП), справка за съдимост на подс. В.В. (л. 94 от ДП, л. 16 от съд. д.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР от 08.10.2020 г. ведно с приложения (л. 53-60 от съд. д.), копие на удостоверение за регистрация на транспортно средство № 3608/22.11.2011 г. (л. 64 от съд. д.), копие на удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни, който произвежда предназначени за консумация от хора храни, реализирани в същия обект № 22528/25.10.2013 г. (л. 65-68 от съд. д.), копие на удостоверение за качество от 24.01.2017 г. (л. 69 от съд. д.), производствен чек-лист Кулинарна работилница от 24.01.2017 г. (л. 70 от съд. д.), копие на студентска книжка на подс. В.В. (л. 71 от съд. д.), документи, касаещи товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, peг. № ******* (л. 94-106 от съд. д.) и чрез способите на доказване: комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 25.03.2018 г. (л. 42-47 от ДП), техническа експертиза по протокол № 213-Ф/2018 г. (л. 67-71 от ДП), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 19.08.2018 г. (л. 124-140 от ДП) и съдебна авто-техническа експертиза (л. 111-123 от съд. д.).

Обосновано районният съд е приел, че подсъдимият В. В. В. е роден на ******* г., българин, български гражданин, с висше образование, специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” във Висше училище по сигурност и икономика гр. Пловдив, неженен, неосъждан.

3

Частният обвинител А.Ч.К. е с висше образование – завършил „Национална спортна академия Васил Левски”, работи като треньор по плуване.

На 24.01.2017 г. около 11:00 – 11:20 часа св. А.К. управлявал товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, peг. № *******, движейки се по бул.

„Пенчо Славейков“ с посока на движение от СБАЛАГ „Майчин дом“ към бул.

„Витоша“. Св. К. имал уговорена среща със св. М. Н. в района на кръстовището на бул.

„Витоша“ и бул. „България“.

В същото време подс. В.В. управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, peг. № *******, като се движел по бул. „Витоша“ с посока на движение от НДК към бул. „България“. Автомобилът, управляван от подс. В., бил регистриран на името на „Р. В.а – 1“ ЕООД с управител Р. В.а – майка на подсъдимия, и бил преустроен без необходимите разрешителни за хладилен транспорт с оглед спецификата на дейността на дружеството, а именно – превоз на месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, пакетирани хранителни продукти и безалкохолни и алкохолни напитки. В превозното средство били монтирани две допълнителни седалки в положение „гръб с гръб” с тази на водача, без предна изолационна преграда, като била поставена само долна преграда с височина 70 см. На тези две монтирани допълнително седалки седял св. В. Г., който придържал с ръце двуетажна торта, която трябвало да бъде доставена до адрес.

На кръстовището на бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „Витоша“ св. А.К. завил надясно по бул. „Витоша“ с посока към бул. „България“, засичайки подс. В.В.. Рязкото включване на св. К. в движението на бул. „Витоша“ предизвикало възмущение у подсъдимия, на когото му се наложило рязко да намали скоростта си. Св. К. се движел бавно пред него, което допълнително подразнило подс. В. и той натиснал клаксона на автомобила си продължително.

Св. К. подал десен мигач и спрял на първата възможна пряка. Подсъдимият спрял на бул. „България“ на около 10-15 метра след пряката и слязъл от буса, който управлявал. Св. К. също слязъл от автомобила си и последвала размяна на реплики и обиди помежду им. Св. К. решил, че нещата са приключили, обърнал се с гръб към подсъдимия и се запътил към автомобила си. Подсъдимият също бързо се качил в своя автомобил и форсирайки двигателя, започнал да се движи назад към св. К., който отскочил встрани и успял да се предпази от удар с превозното средство.

В същото време св. М. Н. се придвижвал към мястото на уговорената със св. К. среща пеша по тротоара на бул. „България” срещу движението на превозните средства, с посока от кв. „Бояна“ към НДК. Вниманието му било привлечено от продължителен звук на клаксон. В далечината, на около 150 метра, той възприел как двата буса карат един зад друг, след което единият от бусовете спира на първата възможна пряка, а другият бус – няколко метра след него на бул. „България“. Св. Н. видял, че шофьорът на буса, спрял на булеварда, излиза и започва да прави движения с ръцете си, след което слиза и шофьорът на другия бус и тръгва към първия. От това разстояние св. Н. не можел да разпознае никого от двамата мъже. След това възприел как мъжът, който управлявал спрения на булеварда бус, се качва в автомобила си, започва да форсира двигателя и да извършва маневра движение назад, при което вторият мъж отскочил встрани. Приближавайки се към мястото, св. Н. вече категорично разпознал своя приятел – св. К., а същевременно видял как подсъдимият с форсиран двигател тръгнал по бул. „България”, с посока на движение към кв. „Бояна”.