Решение № 178 от 26.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Карлово, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20265320100309 по описа за 2026 година

Производството е по главен иск за недействителност на договор за кредит по чл.26, ал.1 ГПК, евентуален иск по чл.26 от ЗЗД за недействителност на отделни договорни клаузи и главен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване при начална липса на основание, предявени от от М. А. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен адрес:

* * * , съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], чрез адв. А. Д. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителите С. Н. Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л..

Ищцата твърди, че на 30.12.2022 г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014492868 за сумата от 300 лв. със срок 36 месеца, при ГПР 49,21 % и общо задължение по кредита 5206,96 лв., към което били добавени и възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ – 1200 лв. и „Флекси“ – 1500 лв., формиращи общо задължение от 7906,96 лв. Твърди, че реалната месечна вноска включвала и тези такси, които не били отразени коректно в параметрите на кредита. Към момента на подаване на исковата молба ищцата била заплатила 1 общо 4250 лв.

Поддържа, че има качеството „потребител“ по смисъла на ЗПК и договорът е недействителен поради противоречие със закона. Сочи, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по кредита, които не били включени в годишния процент на разходите, поради което последният бил неправилно определен. Това водело до съществено разминаване между посочените и действителните разходи по кредита, поставяло я в неравностойно положение и я лишавало от възможността да прецени реалното оскъпяване. Тези такси фактически представлявали скрито възнаграждение за кредитора и следвало да бъдат включени в ГПР, като неизпълнението на това изискване приравнявало ГПР на липсващ такъв.

При изчисляване на ГПР не била включена и уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, която също представлявала разход по кредита.

В договора не било посочено и кои конкретни разходи формират ГПР и как са изчислени, което нарушавало изискването за яснота и разбираемост и възпрепятствало информирания избор на потребителя. Само цифровото изписване на ГПР не било достатъчно, ако липсва информация за неговите компоненти.

С оглед изложеното, за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:

- на основание чл.26 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да признае за недействителен, поради противоречие със закона, сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014492868 от 30.12.2022 г.;

- в условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал.1 пр. 1-во от ЗЗД, вр. с чл.10, ал.2 и чл. 19, ал.5 от ЗПК, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40014492868 от 30.12.2022 г., предвиждаща заплащане на такси „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона;

- да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2

639.11 евро, получена при начална липса на основание по недействителния договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт“ № 40014492868 от 30.12.2022 г.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. М. П. оспорва исковете.

Не оспорва сключването на процесния договор при посочените в исковата молба паратметри. Признава, че ищцата е заплатила сума над главницата в размер на 639.11 евро, но поддържа, че договорът за потребителски кредит е действителен.

Твърди, че уговореният лихвен процент е законосъобразен, фиксиран и не противоречи на добрите нрави. Позовава се на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, като в случая редитополучателят доброволно се съгласил с условията след предоставяне на необходимата преддоговорна информация. Договорът съдържал всички изискуеми от закона реквизити, включително ГПР, който бил ясно и точно посочен, а законът не изисквал изрично разписване на неговите компоненти или методика на изчисление.

ГПР бил правилно формиран въз основа на възнаградителната лихва и съответните допускания.

Оспорва твърдението, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да се включват в ГПР. Тези услуги били незадължителни, предоставени по изрично искане на потребителя и не представлявали условие за получаване на кредита, поради което не съставлявали „общ разход по кредита“ по смисъла на закона. Потребителят бил надлежно информиран както за разходите по кредита, така и отделно за стойността на допълнителните услуги. Дори да се приемело, че е налице неточност при посочването на ГПР, това не водело до недействителност на договора, а най-много до недължимост на суми над законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Евентуална недействителност можела да засегне само отделни клаузи, но не и целия договор, който можел да съществува и без тях.

Оспорва и доводите относно липса на яснота за ГПР, като поддържа, че всички съществени данни били изрично посочени в договора и потребителят е могъл да прецени икономическите последици.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответното 3 дружество разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №40014492868 от 30.12.2022 г. и погасителен план към него е видно, че ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, е предоставил на ищцата М. А. Г., като кредитополучател, сумата от 3000 лева. Уговорен е срок на изплащане на кредита от 36 месеца, с размер на месечна вноска от 144.64 лева, при ГПР 49.21 %, ГЛП 41.00 % и общо дължима сума от 5206.96 лева.

В т. V от договора е посочено, че на кредитополучателя са предоставени допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В т.

VII е посочено, че възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ е 1200.00 лева, а за „Флекси“ – 1500 лева, като са дължими заедно с месечната погасителната вноска по кредита.

В т.15 от общите условия към договора са описани допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, като първата от тях предвижда възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, а втората – промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б. „а“ и б. „б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

4

Съдът счита, че договорните клаузи, с които е предвидено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са индивидуално уговорени – ответникът не е ангажирал доказателства клаузите да са уговорени между страните по конкретното заемно правоотношение, а същевременно те са уредени в договора, стандартния европейски формуляр и в общите условия. Ето защо съдът намира, че дружеството-ответник по иска обичайно предлага тези договорни клаузи на лицата, кандидатстващи за отпускане на паричен заем, респективно същите не са предмет на индивидуално договаряне. В тази насока следва да бъде отчетено, че съгласно чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи, които са включени в общите условия, не се явяват индивидуално договорени, а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни, същите се явяват нищожни – чл.146, ал.1 от ЗЗП, т. е. не биха могли да породят правни последици.

Съгласно чл.143 от ЗЗП, клаузата се явява неравноправна, ако е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Настоящият съд приема, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ пораждат значително нарастване общия размер на задължението по договора за кредит и поради тази причина следва да бъдат възприети като неравноправни. В случая размерът на заемната парична сума е 3000.00 лева, а общият размер на допълнителните възнаграждения по тези две услуги възлиза на 2700.00 лева, т.е. близо до размера на главницата. За да възприеме, че уговарянето на допълнителни възнаграждения накърнява принципа на добросъвестност при договарянето, а и накърнява равновесието между страните, съдът взе предвид, че принципът на еквивалентност на договорните престации предвижда, че правото на възнаграждение възниква за реално реализирани задължения по договорното правоотношение. В конкретния случай от представения договор за кредит се установява, че при сключването му страните са уговорили договорна възнаградителна лихва и уговарянето на допълнителни възнаграждения – за услугите „Фаст“ и „Флекси“, накърнява принципа на еквивалентност. Това е така, защото възнаграждението за услугата „Фаст“ е дължимо за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в рамките на един час, т.е. дължимо е за дейност, каквато принципно заемодателят извършва по всяко искане за предоставяне на заем, а възнаграждението за услугата „Флекси“ възниква със сключването на 5 договора, без да съществува яснота дали в рамките на срока на действие на договора страната-заемополучател би поискала изменение на условията на връщане на заема, т.е. би могло да се окаже дължимо дори да няма реално предоставена дейност или услуга от заемодателя.

От изложеното дотук се налага извод, че клаузите, регламентиращи възнаграждения по услугите „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни и като такива се явяват нищожни.

Наред с това, тези две клаузи противоречат и на чл.10а от ЗПК. Ал.1 на цитираната разпоредба предвижда, че такса и възнаграждение могат да бъдат уговаряни за допълнителни услуги, а ал.2 регламентира забрана за уговаряне на суми за усвояване и управление на кредита.

Както беше посочено, възнаграждението по услугата „Фаст“ е дължимо за приоритетно разглеждане и произнасяне по искането за отпускане на кредит, в рамките на един час от заявлението. Съдът намира, че разглеждането на искането за отпускане на кредит представлява същинска дейност за кредитора, т. е. дружеството, което предлага отпускане на кредити е задължено да се произнесе по всяко постъпило искане за предоставяне на заем, а същевременно усвояването на кредита е обусловено от произнасяне по искането. В този смисъл уговарянето на възнаграждение, дължимо за разглеждане на искането за отпускане на кредит противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, т.е. клаузата е недействителна. Освен това тази услуга обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. Ако действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.