Определение № 1220 от 10.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1220 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500543 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. С. Т., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв.Гонкова – Трайкова, срещу Определение №118/19.02.2024г., постановено по гр.д.№1101/23г., в частта, с което е прекратено производството по делото на претенцията на ищцата В. С. Т., за установяване на трудов стаж, положен в периода 01.05.1997г. – 31.07.1997г. и 01.10.1997г. – 31.12.1997г.

Жалбоподателката претендира частична отмяна на определението и връщане на делото на АРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

Пред Районен съд Айтос е подадена искова молба от В. С. Т., чрез адв.Светла Христова Гонкова, против Национален осигурителен институт - Териториално поделение гр.Бургас. Ищцата твърди, че е работила в ЗПK „Напредък“ с.Житосвят на длъжност***, в звено — кравеферма, пo трудово правоотношение, пълен работен ден- 8 часа, II (втора) категория труд, с ежемесечно трудово възнаграждение, с право на платен годишен отпуск, на обезщетение за временна неработоспособност и майчинство за периода от 21.05.1994 г. до 31.10.1999 г. Твърди, че ЗПK „Напредък“ с.Житосвят е прекратила дейността си и няма правоприемник. Разплащателните ведомости на работодателя за периода 01.05.1994 г. — 31.05.2000 г. са предадени на ТП на HOИ гр.Бургас на 31.05.2010 г. Ищцата твърди, че съхраняваната информация е непълна. Претендира да бъде за установено спрямо TП на НОИ[1]гр.Бургас, че през периодите от 01.08.1994 г. до 01.11.1994 г., от 01.05.1997 г. до 31.07.1997 г., от 01.10.1997 г. до 31.12.1998 г. е работила в ЗПК „Напредък“ село Житосвят пo трудово правоотношение при пълен работен ден на длъжност „дояч (дояч оператор)" втора категория труд.

Ответникът Национален осигурителен институт - Териториално поделение гр.Бургас намира иска за недопустим, евентуално – за неоснователен. От съхраняващите се при него документи е издал на ищцата обр. УП-13 с изх. №5507-02-612/22.06.2022 г. Според ответника, видно oт разпореждане с изх. №2113-02-851#5/30.06.2023 г. нa ръководителя пo пенсионно осигуряване нa TП нa НОИ — Бургас, както и от изготвения доклад, в полза на ищцата е зачетен осигурителен стаж зa периодите: 01.08.1994 г.- 03.08.1994 г., 03.08.1994 г.

— 05.11.1994 г., 15.02.1995 г. - 01.04.1997 г., 01.04.1997 г. — 01.10.1997 г., 01.02.1998 г. — 1

01.05.1998 r., 01.05.1998 г. — 01.01.1999 г., кoитo ca посочени в исковата молба. Според ответника, единственото несъответствие между твърдяното в обстоятелствената част на исковата молба и приетото от ответника за трудов стаж, касае не периодите на полагане на труд, а категорията при която той е положен по твърдение на ищцата. Намира че категорията труд следва да се установи по реда на чл.98 КСО.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявения иск по чл.3, ал.2 от УУТССР. Според съда видно от приложените към отговора на исковата молба документи, ответникът е признал на ищцата трудов и осигурителен стаж за пенсия за период 01.08.1994 г.- 03.08.1994 r., 03.08.1994 г. — 05.11.1994 г., 15.02.1995 г. - 01.04.1997 г., 01.04.1997 г. — 01.10.1997 г., 01.02.1998 г. — 01.05.1998 r., 01.05.1998 г. — 01.01.1999 г, който периоди изцяло се покриват от диспозитива на ИМ.

В жалбата се излагат съображения, че досежно претендирания с исковата молба период от 01.08. – 01.11.1994г. изводите на съда са правилни и законокъобразни. Но по отношение на периода 01.05. – 31.07.1997г. и за периода 01.10.1997г. – 31.12.1997г. изводите са незаконосъобразни, т.к. за тези периоди в представеното от ответника удостоверение УП13 не е посочен трудов стаж и такъв не е признат.

Бургаският окръжен съд, по оплакванията в частната жалба намира, че обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно нормата на чл.нормата на чл.5, ал.2 ЗУТССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл.3, ал.13 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В настоящия случай издаденото от ТПНОИ удостоверение сочи, че са налице данни за трудовия стаж на ищцата, но по отношение на претендираните периоди 01.05. – 31.07.1997г. и 01.10.1997г. – 31.12.1997г. в удостоверението не са посочени данни за положен труд. Поради това може да се приеме че в тази част удостоверението сочи липса на данни за претендирания стаж. Ето защо за ищцата е налице правен интерес от предявения иск.

Поради изложените съображения, определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по отношение на тези периоди, следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на иска по същество.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №118/19.02.2024г., постановено по гр.д.№1101/23г., В ЧАСТТА, с което е прекратено производството по делото по отношение на претенцията на ищцата В. С. Т., за установяване на трудов стаж, положен в периода 01.05.1997г. – 31.07.1997г. и 01.10.1997г. – 31.12.1997г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2