Определение № 893 от 31.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12/2025
- Вид
- Определение № 893
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 893 гр. София, 31.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500012 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274 и сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 88235 от 09.08.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от М. Л. М., чрез адвокат Е. Е., против определение № 9576 от 20.06.2024г., постановено по въззивно частно гражданско дело №20241100502762 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 25003546/07.02.2024 г. срещу определение от 01.02.2024г. по гр. дело № 51401/2016 г. на СРС, 70 с-в.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно.
Твърди, че жалбоподателката е поискала спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Посочила е, че ищецът Д. М. основава правата си на собственик на процесните недвижими имоти на спогодба за делба, утвърдена с определение от 30.03.1992г. по гр.д.№ 2067/1991г. на СРС. Същата е предявила установителен иск, предмет на разглеждане по гр.д.№56919/2023г. по описа на СРС при твърдения одобрената съдебна спогодба да е нищожна. Предвид горното, е налице правно основание за спиране производството на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, докато не се постанови решение по гр.д.№56919/2023г. по описа на СРС, което има значение за правилното решаване на спора в настоящото производство.
В срока по чл.276 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другата страна.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.
Производството по гр.д. № 51401 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, II ГО,
70 състав, е образувано по искова молба вх. № 51401 от 13.09.2019г. по описа на съда, подадена от Д. С. М., ЕГН **********, срещу М. Л. М., ЕГН **********, с която е 1 предявен иск за делба на описани в молбата недвижими имоти.
С протоколно определение от 01.02.2024г. съдът е оставил без уважение направено от ответника искане за спиране на делото, поради наличието на преюдициалност със спора на посочено друго гражданско дело, като е посочил, че същото подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от дена на постановяването му.
С частна жалба вх. № 25005546 от 07.02.2024г. по описа на СРС, М. Л. М., ЕГН **********, чрез адв. Р. Д., е обжалвал протоколно определение от 01.02.2024г., постановено по гр.д.№ 51401 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, II ГО, 70 състав, с което е отказано спиране на делото до приключване на гр.д.№56919/2023г. на 150 състав.
С определение № 9576 от 20.06.2024г., постановено по въззивно частно гражданско дело №20241100502762 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д, е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 25003546/07.02.2024 г. срещу определение от 01.02.2024г. по гр.дело № 51401/2016 г. на СРС, 70 с-в. Съдът е приел, че определението, с което съдът е отказал спиране на производството по делото не е преграждащо /по арг. от Тълкувателно решение №2 от 24.10.2012г. на ВКС по тълк.д.№2/2012г., ОСГТК/, не е предвидена и нарочната му обжалваемост.
При съобразяване на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на обжалваното определение.
Предвид възраженията в частната жалба в допълнение, следва да се има в предвид следното:
Обжалваното определение, с което районният съд е отказал да спре производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не прегражда развитието на делото и по отношение на него няма изрично въведена от закона обжалваемост /в този смисъл Определение № 60100 от 23.09.2021г. по ч.гр.д.№
2769/2021г., Г. К., II Г.О. на ВКС; Определение № 123 от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 1017/2022г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС; Определение №1611 от 17.06.2024г. по ч.т.д.
№1052/2024г., Т.К., II Т.О. на ВКС и мн.др./. За разлика от определението за спиране на делото, което е преграждащо и подлежи на обжалване, определението за отказ от спиране не подлежи на инстанционен контрол, като посочването от съда, че определението подлежи на обжалване, не може да обоснове различен извод от направения, тъй като обжалваемостта на съдебните актове следва от разпоредби на закона, а не от действия или бездействия на съда, съответно от съдържанието на съдебния акт.
Поддържаното в частната жалба – за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, също не обосновава твърдяната неправилност на атакуваното определение, тъй не установява наличието на предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК 2
След като възраженията в частната жалба са неоснователни и не са налице предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, правилно и законосъобразно градският съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба, като процесуално недопустима, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Определението на апелативния съд постановено по чл.274, ал. 2, предл. 2 ГПК, не подлежи на касационна обжалване, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022г. по тълк.д.№2/2018г., ОСГТК на ВКС.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9576 от 20.06.2024г., постановено по въззивно частно гражданско дело №20241100502762 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Д.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3