Решение № 276 от 15.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Габрово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря К.а Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210102447 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК.

В исковата молба се излагат твърдения,че на 06.11.2023г., ищецът Б. Д. Ц., сключва Договор за потребителски кредит № 7053521306 от 06.11.2023г. с „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с размер на главницата 13 700лв., съгласно чл. 7.1. от договора, общ размер на застрахователната премия 5279.97лв. застрахователна премия, с фиксиран лихвен процент в размер на 14,06% и годишен процент на разходите в размер на 14,78% за срок от 48 месеца.

В годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие да бъде получаването на кредита. Освен това, застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това, дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахования или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като в случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размерът на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Видно от чл. 19 от процесния договор за кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора.

Въпреки това, сключването на договора за застраховка, представлява условие за отпускане на процесния кредит.

В чл. 19 от процесния договор е предвидено, че застраховките са доброволни и не са условие за сключването му, но счита, че на практика се цели заобикаляне правилата на закона. По този начин, кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата, а именно -18979.97лв. Той не третира застрахователната премия като 1 елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор.

Освен това, в т. 9.2. от процесния договор, относно лихвеният процент се посочва, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на главницата. В договора има посочени различни суми, а именно, размер на кредита от 13 700лв.. обща парична сума, която ищецът дължи, в размер на 24.921.87лева, което води до недействителност процесния договор, съгласно чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Нарушение в процесния договор има и относно споменатият по-горе ГПР.

Кредиторът е посочил в чл. 10 от договора, ГПР в размер на 14.78%, както и обща сума, ищецът дължи в качеството си на потребител, която реално се оказва в размер на 24 921.87лв..

В процесния договор ГПР е определен в размер на 14.78% като абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Освен това, във връзка с изложеното е нарушена и императивната норма на чл. 10, ал.

1 ЗПК, във връзка с възведеното от нея изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негови съществени елементи - също самостоятелно основание за недействителност.

Липсата на каквато и да е яснота за начина по който е формиран ГПР прави невъзможна и преценката дали той е действителния такъв, съответно дали общата, дължима от потребителя сума е действително в посочения размер от 24.921.87 лв..

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК обаче, погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва (а тук главницата от 13 700.00лв. не присъства, присъства обща сума от 18979.97лв.., сякаш потребителят е получил 18979.97 лв., а 13700.00лв.)

Такава разбивка не е налице в погасителния план по чл. 11.2 от договора. Отделно от горното от съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл. 9.1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 14.06% но не е определен изрично като фиксиран.

Казаното означава, че лихвеният процент също както ГПР е посочен само кай процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора вноски от по 519.21лв. и една в размер на 519.00лева, каква част от застрахователната вноска се погасява. В чл. 11.2., касаещ погасителният план към договора са посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер 47 месечни - от по 519.21лв и една в размер на 519.00 лева , като посочената вноска включва главница и лихва, но никъде не е посочена вноската по застрахователната премия.

ИСКА СЕ, съдът да прогласи нищожността на сключеният между Б. Д. Ц., и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, договор за потребителски кредит № 7053521306 от 06.11.2023г., поради противоречието му със закона.

Ответникът в отговора си излага следните възражения:

Неоснователни са твърденията на ищеца, че предварителното знание за размера на застрахователната премия е доказателство за задължителния характер на застраховката.

Застраховката е сключена с посредничеството на Банката като същата е и застраховащо лице. Договорът за кредит, както и застраховката са заявени и сключени от ищеца посредством автоматизиран процес за кандидатстване и сключване на договора, където потребителят е абсолютно свободен да избира сумата и срокът на договора за кредит, както и дали да има сключена застраховка. Цената на застраховката е определена като 2 процент от размера на кредита умножен по продължителността на кредита в месеци.

В хода на един автоматизиран процес по кандидатстване и сключване на договор за кредит няма нищо учудващо ако цената на застраховката може да се добавя или изважда като параметър от данните по кредита, в зависимост от избора направен от потребителя.

Следва да се има предвид, че с подписването на процесния застрахователен договор, обективиран в Застрахователен сертификат № 170535213062023, както и с предоставянето на приложимите общи условия и предварителна информация, на застрахованото лице е предоставена съответната услуга по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ).

Договорът за застраховка е сключен по реда на чл. 382 от Кодекса на застраховане (КЗ). Този тип застраховки са уредени в Глава 37 от КЗ със заглавие „ЗАСТРАХОВКА ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ЗАЕМ ИЛИ БАНКОВ КРЕДИТ. ЗАСТРАХОВАНЕ НА ЛИЗИНГОВО

ИМУЩЕСТВО."

Конкретната застраховка е сключена между

Застраховател:

(Кардиф

Животозастраховане, Клон България" КЧТ и "Кардиф Общо Застраховане, Клон България" КЧТ); Застраховащ: „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД (застраховащо лице по смисъла на чл. 382, от КЗ); Застрахован: кредитополучател, в случая длъжника Б. Д. Ц.; Застрахователен посредник - ТИ БИ АЙ Банк ЕАД.

На кредитополучателя са предоставени Общи условия, които са неразделна част от Груповия застрахователен договор № 01/2019 за застраховки „Защита на кредита" и „Защита на сметките", сключен между застрахователите и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. Застраховка „BANK пакет 3 КРЕДИТ+СМЕТКА" се сключва по реда на чл. 382 КЗ като застраховка в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит. Тя предоставя застрахователна закрила при настъпване на рискове, които могат да доведат до загуба на доход и невъзможност за погасяване на кредита.

Покрити рискове и застрахователни програми:

„Защита на кредита": смърт, трайна или временна неработоспособност, нежелана безработица, хоспитализация, полагане на грижи за болен.

„Защита на сметките": аналогични рискове, свързани с невъзможност за покриване на текущи разходи.

От изложеното е видно, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.

Отделно, счита за неоснователни наведените от ищеца доводи, че посоченият в договор ГПР не отговаря на действителният. Следва да се вземе предвид, че ГПР е съотношението на:

- отрицателни парични потоци - сумата дадена в заем на потребителя (в случая сумата от 18 979.97 лева, когато в ГПР не се включва застраховка като разход); положителни парични потоци - месечните вноски плащани от потребителя - 47 вноски по 519.21 лева и една изравнителна от 519 лв. - общо 48 вноски, сбора от които е посочената в чл. 10 от Договора за кредит „обща сума, дължима от потребителя 24 921.87 лева";

- период от време - отрицателните и положителните парични потоци отнесени за периода на договора за кредит - от 06.11.2023 г. (дата на усвояване) до 15.11.2027 г. (с включени 48 падежа на конкретна дата за всяка вноска)т.е. формулата от Приложение 1 към ЗПК взема предвид само тези три компонента - заета сума, върната сума и период. В конкретния случай, а и по принцип, във всяка месечна вноска е включена освен главницата и всички разходи - лихви, такси, комисиони и други, като за този случай в месечната вноска е включена само главница (заем +застраховка) и лихва. Не е случайно включването в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 освен стойността на ГПР да бъде посочена и общата сума дължима от Потребителя, именно тази стойност дава необходимата яснота за оскъпяването 3 на кредита.

C оглед горното, счита за абсолютно неоснователно твърдението, че не става ясно каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасяват с всяка от вноските, тъй като разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Изложените твърдения не кореспондират с разпоредбите на договора за кредит и по- специално на чл. 9, където са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, както следва:

В чл. 9.1 от Договора за кредит посочва размерът на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, а именно 16.06%;

В чл. 9.2 от Договора за кредит посочва условията за прилагането му - „лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината;

В чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден - изчислена като 1/360 част от лихвения процент.

Считам, че се явява неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен - видно от § 1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент.

Съдът, след преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 06.11.2023г., заявление декларация за установяване на договорните отношения от 06.11.2023 г.; договор за потребителски кредит сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и Б. Д. Ц. от 06.11.2023 г.; застрахователна програма "Защита на кредита"; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателя на потребителски кредит, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" от 06.11.2023 г.; Сертификат № 170535213062023 застрахователна програма "Защита на кредита"; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателя на потребителски кредит, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" от 06.11.2023 г.; Общи условия и заключението на в.лице, се установява следната фактология: