Определение № 29011 от 17.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52819/2023
- Вид
- Определение № 29011
- Подписан
- 17.07.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29011 гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110152819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 177596/30.05.2024 г. от „И.С.К.“ ООД, с ЕИК: ***. Със същата се иска постановеното по делото Решение № 7679/26.04.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като предвид частичното уважаване на исковите претенции бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца молител съобразно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – предвид цената на исковете. Заедно с това се сочи и че съдът е пропуснал да присъди съобразно уважената част от исковете разноски за съдебно счетоводна експертиза, внесени от ищеца.
В молбата се излагат подробни доводи, че след като исковете са частично уважени, то се дължи на ищеца адвокатско възнаграждение – съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в минимален размер. Излагат се доводи, че съдът неоснователно намалил адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна – както по исковото, така и по заповедното дело. Последният обаче бил действително заплатен и в минимален размер, поради което и се дължало заплащането му от ответника длъжника съобразно изхода на делото.
Освен това съдът не присъдил и съответна част от разноските за експертиза.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна А. В. Д., като е получен на 11.06.2024 г. В тази връзка от ответника НЕ Е подадено становище в дадения от съда едноседмичен срок.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските, 1 доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на ищеца, но в различен от претендирания размер. Доколкото по делото преди приключване на устните състезания е приложен списък с разноски, то молбата на ищеца е допустима / списъкът с разноски, наличен към молба с вх. № 104981/29.03.2024 г./.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява частично основателна.
По делото са предявени установителни искове след проведено заповедно производство – за неплатени от ответника А. В. Д. задължения по договор за потребителски кредит. С постановеното по делото решение исковете са частично уважени.
Ищецът молител е претендирал разноски за адвокат по исковете – в размер на 934.02 лева по заповедното дело – ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на СРС и на 1200 лева по исковото дело – гр.д. № 52819/2023 г. на СРС.
Разноските за адвокат обаче са намалени със съдебното решение. В тази връзка и решаващият съдебен състав е изложил подробни доводи с оглед съдебната практика на национално ниво и на ниво ЕС – а именно в контекста н а Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване от СРС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о. и др.
Така изложените подробни доводи от решението съдът намира за излишно да преповтаря в настоящото определение. Изводите на съда не се променят и от впоследствие постановеното – Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, 4-то г.о. Това е така, доколкото съгласно същото при преценка на отговорността за разноски при възражение за прекомерност /каквото в случая ответникът е навел/ съдът прилага опитните правила като оправомощен орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие. Действително националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.
Изводите на настоящия съдебен състав в постановеното решение са съобразени с тази последна и „максимално актуална“ практика на ВКС, доколкото съдът е намалил разноските под минимума – отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обема доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания /едно единствено – без явяване на адвокат 2 на ищеца/ и най-вече обстоятелството, че ищецът е образувал срещу ответника десетки искови и заповедни дела със сходен предмет – а именно вземания по договори за кредит. В тази връзка съдът е съобразил, че ищецът е депозирал множество заявления за издаване на заповед за изпълнение и искови молби срещу длъжника ответник, като практически същите имат идентично съдържание – променени са единствено претендираните суми и номера на договора за кредит.
Предвид гореизложеното и молбата на ищеца в тази й част се явява неоснователна.
Досежно искането за присъждане на разноски и за ССчетЕ съдът установи, че действително е пропуснал да присъди разноски за експертизата съобразно уважената част от исковете. По указания на съда ищецът е внесъл по сметка на СРС 300 лева за експертиза – която сума е отразена в списъка по чл. 80 от ГПК.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата от 206.59 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба с вх. № 177596/30.05.2024 г. от ищеца по делото „И.С.К.“ ООД, с ЕИК: ***, чрез адв. Б. С., Решение № 7679/26.04.2024 г. по гр.д. № 52819/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските, като извън вече присъдените на „И.С.К.“ ООД разноски от 171.26 лева – в производството по ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на Софийския РС и от 312.57 лева – в производството по гр.д. № 52819/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковите претенции.
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, кв. Витоша, *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „И.С.К.“ ООД, с ЕИК:
*** и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, сумата от още 206.59 лева – възнаграждение за вещо лице по съдебно счетоводна експертиза по гр.д. № 52819/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молба с вх. № 177596/30.05.2024 г. от ищеца по делото „И.С.К.“ ООД, с ЕИК: ***, чрез адв.
Б. С., за изменение на Решение № 7679/26.04.2024 г. по гр.д. № 52819/2023 г. по описа на СРС в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството за адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на Софийския РС и по гр.д. № 52819/2023 г. на СРС, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4