Решение № 260217 от 12.01.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

12.01.2021г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря

Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 8137 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13433 от 23.08.2016г. по гр.д. № 39379/2014г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение от 26.10.2017г. Софийски районен съд, 45 състав: Осъдил А.Н.С., ЕГН **********, да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 482 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******, партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 17.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 2 497 лв. от общо претендираната сума от 2 921.20 лв., представляваща недължимо заплатена от ищцата сума, с която ответникът се обогатил неоснователно, от която: сумата от 1 498.87 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 18.04.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 179.69 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2009г. до 07.11.2011г., сумата от 425.68 лв. – законната лихва върху главницата, дължима от 18.04.2012г. до окончателното заплащане, сумите от 424.20 лв. и 392.76 лв., представляващи разноски, сумите дължими по гр.д. № 739/2002г. по описа на СРС, 44 състав, заедно със законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба в съда на 17.07.2014г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 474.78 лв., представляваща направени по делото разноски, като отхвърлил исковете за сумата над 10 482 лв. до 15 780 лв. поради извършено прихващане за вземането на А.Н.С. към Е.Н.С. в размер на 5 298 лв., представляваща извършени от ответника разходи за подобрения в процесния апартамент, изразяващи се в цялостен ремонт и подмяна на ВиК инсталации, измазване и шпакловане на всички стени и тавани, поставяне на копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот в антрето и в хола, подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална луксозна врата със специално заключване, преустройство на общото помещение баня и тоалетна в две отделни помещения, поставяне на вътрешна алуминиева преграда между антрето и хола, а за сумата над 15 780 лв. до първоначално претендирания размер от 16 250 лв. - като неоснователна, и за сумата над 2 497 лв. до първоначално претендирания размер от общо 2 921.20 лв.; Осъдил А.Н.С., ЕГН **********, да заплати на Н.Б.С., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 463 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******, партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 17.07.2014г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 412.80 лв., представляваща направени по делото разноски, като отхвърлил този иск за сумата над 3 463 лв. до първоначално претендирания размер от 3 750 лв.; Отхвърлил направеното от ответника А.Н.С., ЕГН **********, възражение за прихващане за сумата над 5 298 лв. до първоначалния размер от 18 000 лв., сумата представляваща извършени от ответника разходи за подобрения в процесния апартамент, изразяващи се в цялостен ремонт и подмяна на ВиК инсталации, измазване и шпакловане на всички стени и тавани, поставяне на копринени тапети на всички помещения, поставяне на теракот в антрето и в хола, подмяна на входната врата на апартамента с масивна метална луксозна врата със специално заключване, преустройство на общото помещение баня и тоалетна в две отделни помещения, поставяне на вътрешна алуминиева преграда между антрето и хола. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Е.С. е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете й в размер на 46.34 лв.; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Н.С. е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му в размер на 11.27 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е.Н.С., която го обжалва в частите, с които предявеният от нея иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 10 482 лв. до 15 780 лв. поради извършено прихващане с вземане на ответника за извършени в имота подобрения на стойност 5 298 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 497 лв. до пълния му предявен размер от 2 921.20 лв. – заплатени суми по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав за ползвана от ответника топлинна енергия и за разноски. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът не обсъдил релевантни за делото факти и обстоятелства и нито един от доводите на въззивницата в представените пред СРС писмени бележки. В решението нямало мотиви по наведените от въззивницата доводи. Същото било основано само на част от събраните доказателства, които били тълкувани превратно. Искът за сумата 2 921.20 лв. неправилно бил отхвърлен за размера от 424.20 лв., които представлявали част от разноските, направени от ищцата за защита по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав, които не й били присъдени предвид частичното уважаване на исковете по посоченото дело. По делото било установено, че имотът е ползван от ответника без основание в периода 18.04.2009г. – 30.04.2011г., като същият ползвал топлинната енергия, доставяна до имота, без да я заплаща. След като ищцата била осъдена и заплатила на „Топлофикация София“ ЕАД цената на потребената топлинна енергия за имота, заедно с лихви разноски, то ответникът се обогатил за нейна сметка, а ищцата се обеднила. По делото се установило, че по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав ищцата направила разноски за правна защита в размер на 800 лв., и тъй като част от тези разноски в размер на 424.20 лв. не й били присъдени поради частичното уважаване на иска, то същите се дължали от ответника, тъй като ищцата нямало да направи тези разноски, ако ответникът беше плащал цената на потребената топлинна енергия. Неправилно също районният съд приел, че направеното от ответника възражение за прихващане е основателно за сума в размер на 5 298 лв. и отхвърлил претенцията за обезщетение за ползване за разликата над 10 482 лв. до 15 780 лв. поради извършено прихващане. Съдът неправилно приел, че са налице подобрения и не обсъдил доводите на ищцата, че извършените СМР в имота не представляват подобрения, а в по-голямата си част са незаконни преустройства и евтини некачествени ремонти за обичайната поддръжка на имота. Твърдените от ответника ремонти не повишавали, а намалявали цената на имота. Въпреки че в допълнителното заключение на СТЕ вещото лице посочило каква е увеличената стойност на имота, същото посочило, че при изготвяне на заключението не е взело предвид в какво състояние е бил имотът преди извършването на твърдените подобрения, поради което дадената от вещото лице стойност била невярна. Св. М.установила, че състоянието на имота към 1995г., преди ответникът да влезе в него, било след основен ремонт – с шпакловки, измазани и боядисани стени и тавани, с масивна дървена входна врата, масивни дървени интериорни врати и дървено преддверие във вестибюла, с дъбов паркет във вестибюла и стаите, теракот в кухнята, като кухнята била напълно оборудвана, банята и тоалетната били в едно помещение с преградна стена и са имали отдушник. Поради това унищожаването и подмяната на гореизброеното с по-некачествени и по-евтини материали – теракот, линолеум вместо дъбов паркет, метална входна врата вместо масивна дървена, поставянето на ВиК във всички помещения с изключение на кухнята, в която ВиК инсталацията била премахната и пр., не представлявали подобрения на имота и не повишавали неговата стойност, а я намалявали и пречели за ползването му по предназначение – жилище. Извършените от ответника преустройства представлявали и незаконен строеж, извършени без съответните строителни книжа и не представлявали подобрения, като поставянето на ВиК мрежа извън кухненското и санитарните помещения нарушавало и санитарно-хигиенните норми, поради което подлежало на премахване. Районният съд не разгледал и направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ответника вземания. Съдът не взел предвид показанията на доведените от ищцата свидетели във връзка с това какво е било състоянието на имота преди ответникът да установи фактическа власт върху него и в какво състояние е бил предаден на ищцата, съответно съществували ли са към този момент твърдените подобрения. Показанията на тези свидетели били достоверни, преки, непротиворечиви и кореспондирали с останалите доказателства, вкл. с писмо от 22.06.2001г. на началника на РДНСК, и от тях се установило, че ответникът е извършвал ремонт в периода около 2000г., впоследствие не е правил друг ремонт и имотът бил в лошо състояние при предаването му на ищцата. Същевременно ответникът не доказал твърдението с, че е извършил подобрения в имота в периода август – септември 2010г. Нито един от доведените от ответника свидетели не установил да е присъствал, участвал или видял извършването на твърдените подобрения, свидетелите твърдели, че разбрали от ответника, че имал намерение да извършва ремонт, единствено свидетелят П.твърдял да е ползвал временно имота и след като се върнал от почивка в имота бил извършен ремонт. Показанията на този свидетел били недостоверни, противоречали на останалите доказателства и не следвало да се кредитират. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове до посочените с жалбата размери. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна А.Н.С. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 28.10.2020г. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Н.Б.С. не е обжалвал първоинстанционното решение, а въззивната жалба, подадена от ответника, е върната от районния съд с влязло в сила на 01.12.2018г. разпореждане. Поради това първоинстанционното решение в частта му по предявения от Н.Б.С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано и Н.Б.С. не е страна във въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба, уточнена с молба от 17.09.2014г. първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно активно и обективно кумулативно съединени искове, предявени от Е.Н.С. и Н.Б.С. срещу А.Н.С.. Предявените от Е.С. искове са, както следва:

- с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 250 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „******, партерен етаж на бл. Б, за периода от 17.07.2009г. до 16.08.2011г., и - с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 921, 20 лв., заплатена от ищцата въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 16182/2012г. на СРС, 81 състав, от която 1 498.87 лв. - главница за доставена в имота и ползвана от ответника топлинна енергия за периода 18.04.2009г. - 30.04.2011г., 179.69 лв. - мораторна лихва за периода 18.04.2009г. - 07.11.2011г., 425.68 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.04.2012г. до датата на плащане от ищцата - 03.07.2014г., и 392.76 лв. – заплатени от ищцата разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, както и 424.20 лв. – разноски, които ищцата направила по същото дело за адвокатско възнаграждение и които не й били възстановени предвид частичното уважаване на исковете.

Разпечатката съдържа 19 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a22466d3-03ff-4b8d-8463-2ae996f0e055