Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1774 от 13.09.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4299/2022
Вид
Решение № 1774
Подписан
13.09.2022
В сила
16.12.2022
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Пловдив, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330204299 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-000984, издадено от Началник сектор към ОДМВР, 01 РУ Пловдив, с което на Е. М. А. са наложени на основание:

- чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП -глоба в размер на 100лв.;

- чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.;

- чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв;

- чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец;

- чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

С АУАН и НП на дееца е вменено следното административно обвинение: на 20.06.2021 г. около 13:00 часа в община Куклен, на път трети клас № 8606- PDV-2113 , посока от град Куклен към село Гълъбово, област Пловдив, км 5+839 Е. М. А. управлява собствения си мотоциклет Хускварна ТЕ 449 с рег.№ ******* като допуска следните нарушения:

-Водачът управлява МПС, без да притежава СУМПС за категорията, която спада;

-Не представя свидетелство за управление на МПС;

-Не представя свидетелство за регистрация на МПС част -2ра;

-Управлява горепосоченото МПС без табела с регистрационен номер, поставената определеното за това място;

- Не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

Посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от:

-разпита на свидетелите очевидци С. К. и С. Ч., проведен в съдебно заседание по делото;

-приложените по преписката писмени доказателства;

-писмените материали по приложената в заверен препис, изискана по служебна инициатива на съда, прокурорска преписка № 7113/2021.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 150А ЗДВП

В тази част жалбата е основателна. Изцяло споделими са доводите на защитника, че както в АУАН, така и в НП е изложен само правния извод на контролния орган, че деецът не притежава свидетелство за управление, валидно за категоричната, към която спада управляваното от него МПС.

Липсва обаче изложение на каквито и да било факти, които да позволят проверката на този правен извод.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

2

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 150а ЗДвП следва, че основните съставомерни обстоятелства, които следва надлежно да бъдат описани в АУАН и НП, за да се ангажира законосъобразно отговорността на дееца по нея са: коя категория СУМПС според наказващия орган се изисква за 3 управляваното от дееца СУМПС; дали деецът изобщо притежава СУМПС и за кои категории е валидно то.

Само при надлежно описание на тези факти може да се провери правилността на правния извод на наказващия орган, че лицето не притежава свидетелство за управление, валидно именно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

В конкретния случай нито едно от тези съставомерни обстоятелства не е намерило отражение в АУАН и в НП.

В санкционните актове изобщо липсват твърдения:

-притежава ли деецът някакво валидно СУМПС (и за кои категории) и в този смисъл същият правоспособен водач ли е и не извършва ли нарушение по чл. 150 ЗДВП;

-СУМПС от коя категория се изисква според наказващия орган за управление на процесния мотоциклет Хускварна.

Общото посочване само на вида на МПС-мотоциклет не е достатъчно, доколкото според чл. 150а ЗДВП в зависимост от техническите характеристики на мотоциклета той може да се управлява с три алтернативни категории СУМПС- А, А1 и А2.

При липса на посочване в АУАН и НП:

-на конкретната категория СУМПС, която според контролните органи водачът е следвало да притежава и

-на техническите характеристики на управлявания мотоциклет в повдигнатото административно обвинение се внася неопределеност и неяснота, която изцяло несъвместима с правото на защита на наказаното лице.

Констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за 4 които се наказва (в случая коя категория СУМПС е следвало да притежава според контролния орган за управляваното от него МПС), едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, което случая не е налице.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

По изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1, ВР. ЧЛ. 183,

АЛ.1, Т.1, ПР.1

НП подлежи на отмяна и в тази част. Не е спорно в теорията и в съдебната практика, че нарушенията по чл. 150А ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП са в условията на алтернативност, като деецът не може да извърши едновременно и двете:

-В случай, че деецът управлява МПС, за което изобщо не му е издадено СУМПС за съответната категория, той би вършил нарушение по чл. 150а ЗДвП;

-обратно, ако такова СУМПС му е издадено, той валидно го притежава, но само не го носи и не го представя на контролните органи при проверката –деянието следва да се квалифицира по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Обществената опасност на двете нарушения е съвсем различна, което е намерило законодателен израз и в уредените санкции- 100 лв. за нарушение 5 по чл. 150а ЗДвП, съответно 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

В процесния случай в АУАН и НП са изложени твърдения, че деецът изобщо не притежава СУМПС за категорията на управляваното от него МПС (като това нарушение принципно правилно е квалифицирано като такова по чл. 150а ЗДвП), поради което същият няма как да бъде наказан и за това, че не носи и не представя СУМПС, което изобщо не му е издадено.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.2, ВР. ЧЛ. 183,