Определение № 532 от 04.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. София, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600635 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 24.04.2026 година на СГС, НО, 29-ти състав, постановено по НОХД № 2499/2025 година по описа на СГС, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП, за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани със съдържанието на внесения обвинителен акт.

В частния протест се твърди, че първостепенният съд неправилно е прекратил съдебното производство, тъй като обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Сочи се, че твърдяното съществено нарушение при описание обвинението, свързано с имущественото разпореждане на В. Н. от 30.05.2017 година, е било констатирано от съда при предходно внасяне на обвинителен акт в съда и че то е отстранено с новия обвинителен акт. Оспорва се основателността и на второто констатирано от СГС съществено процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че в обвинителния акт не били посочени банковите сметки и конкретните банки, през които се твърди, че е протичал генерираният поток от измамната дейност на подсъдимите. Релевира се доводът, че в обвинителния акт е посочено, че се 1 касае за банкови сметки, т.е. че са извършвани финансови операции, при които парите от твърдяната престъпна дейност са били трансферирани посредством банкови институции - с парични преводи, а не на ръка или по друг начин.

Според прокурора от определението на съда не ставало ясно и каква точно информация, свързана с банковите сметки, е следвало да се посочи в обвинителния акт – дали се касае за номера на сметки, титуляри по сметки, банкови институции, доколкото съдът абстрактно бил посочил, че „не са отразени банковите сметки“. Не ставало ясно и още по какъв начин така се внасяла неяснота в обвинителната теза и от това следвало нарушаване на правото на защита на подсъдимите лица.

Сочи се, че другите обстоятелства, които съдът счел за съществени процесуални нарушения, не били такива, а се касаело по-скоро за фактически грешки и редът за отстраняването им бил друг.

Позовавайки се на ТР № 2/2002 на ОСНК, подалият протеста прокурор счита, че в обвинителния акт са посочени достатъчно по обем факти, почиващи на съответните доказателства, които са достатъчни за обвиняемите да организират защитата си, поради което бил годен да формулира обвинението, да определи предмета на доказване от гледна точка на извършените престъпления и участието на обвиняемите в тях и да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Прекратяването на наказателното производство и връщането на делото би забавило допълнително хода на наказателното производство и би нарушило принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, чийто разумни граници предвид закрИ.ето на Специализирания наказателен съд и към настоящия момент били надхвърлени.

По тези съображения прокурорът моли САС да приеме, че изводите на СГС в протестираното определение, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, а именно - засягане на възможността да разберат в какво са обвинени, са неправилни и определението да бъде отменено.

Срещу частния протест не са постъпили възражения от подсъдимите и техните защитници.

2

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите, релевирани с частния протест и се запозна с атакуваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частният протест е ДОПУСТИМ, като подаден от легитимна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК и е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

НОХД № 2499/2025 по описа на СГС е образувано по внесения от СГП обвинителен акт, с който на подсъдимите Й. А. М., К. Т. Д., И. Т. А., М. С. Г., С. Д. Ц., Ф. Г. Н. и Р. С. Р. са повдигнати обвинения по чл. 321 НК. На същите подсъдими (без М. Г.) и на подс. Л. Б. П. са повдигнати обвинения и за вторична престъпна деятелност по чл. 209-211 НК.

Това е втори опит да бъде дадено началото на съдебната фаза на наказателното производство срещу същите подсъдими и за същите деяния, след като преди това съдебното производство по НОХД № 3085/2022 година по описа на СГС e било прекратено и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили тяхното право на защита и свързани с несъответствие на обвинителния акт с изискванията по чл. 246, ал. 2 НПК. Видно от определението от 11.05.2023 година, с което съдебното производство е прекратено, всички възражения на защитниците на подсъдимите, в които са били поддържани конкретни оплаквания за неяснота на обвинителната теза, са били преценени от съда като неоснователни с изключение на фактическото описание на вторичното престъпление, от което на 30.05.2017 година е пострадал В. Н.. СГС е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са налице две различни фактологични описания, които засягали един и същ акт на разпореждане на В. Н., но с различен механизъм на възбуждане на заблуждението, с участие на различни лица в това твърдяно деяние и с различно съдържание на субективните представи и обективираното поведение на самия пострадал В. Н.. Освен това съдът констатирал и наличието на техническа грешка в изписването на имената на подс. М. С. Г., която в отделни части на обвинителния акт била посочена като М. С. С.. Други съображения за несъответност на обвинителния акт с чл. 246, ал. 2 НПК в съдържателен аспект, в частност такива отнасящи се до обвиненията по чл.

3

321 НК, не са били посочени, а новият обвинителен акт не се отличава от предходния в своето изложение на фактологията с изключение на направените корекции във връзка с констатациите на съда.

В новото разпоредително заседание по НОХД № 2499/2025 година СГС отново е отхвърлил голяма част от възраженията на защитниците на подсъдимите срещу съдържанието на обвинителния акт и неговото съответствие с чл. 246, ал. 2 НПК. Съгласил се е обаче с един от аргументите на защитника на подс. Г. и подс. А. по повод на обвинението по чл. 321 НК.

Съдът е счел, че е налице празнота относно правнозначими факти, свързани с обвинението на подс. А., тъй като никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не били конкретизирани банковите сметки, през които обвинението твърди, че е протичал генерираният от измамна дейност паричен поток. Според СГС недопустимо било тази празнота да бъде запълвана чрез умозаключения и съждения, основани на твърдения, които са свързани с конкретна вторична престъпна дейност.

По-нататък съдът е счел за основателно и оплакването на защитника на подс. М. за неяснота в обвинителната теза относно измамата на пострадалия В. Н. от пролетта на 2017 година, свързана с формирането на неверните представи у Н., за които принос има и неговия син - А. Н., тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт веднъж се твърдяло, че А. Н. е започнал работа като сътрудник при подсъдимите М. и Д. през октомври 2017 година, а в същото време по повод на измамата на баща му от пролетта на 2017 година (30.05.2017 година) се твърдяло, че А. Н. го бил уведомил, че е започнал работа при инвестиционен посредник.

Съдът е възприел и възраженията на защитника на подс. П. срещу обвинението относно измамата, от която е пострадал О. И.. Преценил е, че в случая е налице противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и неговия диспозитив, тъй като при излагане на релевантната фактология нямало нито едно твърдение, което да свързва Л. П. с гр. Враца. Посочил е, че това противоречие е налично и при подсъдимите М., Д. и Р., за които се твърди, че са съучастници на П. в това престъпление.

САС не споделя аргументите на първостепенния съд, с които е прекратил съдебното производство заради несъответствие на обвинителния акт с чл. 246, ал. 2 НПК и е върнал делото на прокурора.

4

Внимателният преглед на съдържанието на сезиращия СГС процесуален акт сочи, че в обстоятелствената му част прокурорът подробно е описал кога, къде, от кого и по какъв начин е образувана организираната престъпна група, с каква цел и каква е била нейната структура. Изключително подробно е описан както набелязаният механизъм за постигане на поставената цел, така и каква е била ролята на всеки от подсъдимите в сформираното трайно сдружение по осъществяването на този механизъм. Така изложената фактология е в напълно достатъчна степен конкретизирана и дава възможност на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са обвинени и да организират в пълен обем защитата си както срещу фактите, така и срещу дадената им от прокурора правна квалификация.

Действително, за съставомерността на деянието по чл. 321 от НК не е необходимо да е реализирана вторичната престъпна дейност, към която е насочено функционирането на организираната престъпна група, както правилно е отбелязал и първостепенният съд. Констатираната от СГС липса в обстоятелствената част на обвинителния акт касателно престъплението по чл.

321 НК на конкретните банкови сметки, по които са постъпвали паричните средства от осъществената измамническа деятелност, според този състав на САС не съставлява липса на правнозначим факт за съставомерността на това обвинение. Прокурорът е посочил фиктивните търговски дружества, представяни за дъщерни поделения на лицензирани инвестиционни посредници, имената на техните управители - подставени лица, описал е механизма на въвеждане в заблуждение на пострадалите, начина, по който са предоставяли собствените си средства за инвестиция във финансови инструменти (превод по сметка на някое от фиктивните дружества или в брой в офисите), кой от подсъдимите е отговарял за банковите сметки, по чие разпореждане, как е процедирал с постъпилите суми. При тези подробно описани факти, отнасящи се до престъплението по чл. 321 НК, липсата на посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на номерата на банковите сметки на всяко от фиктивните дружества и съответно в коя банка са били разкрити, не поставя непреодолимо препятствие пред възможността на подсъдимите М., Д., А., Г., Ц., Н. и Р. да разберат в какво са обвинени и не нарушава правото им на защита.

Не може да бъде споделен и изводът на първостепения съд, че е налице 5 неяснота в обвинителната теза относно ролята на св. А. Н. във връзка с въвеждането в заблуждение на неговия баща В. Н. през пролетта на 2017 година. Съдебното производство през 2023 година е било прекратено поради неяснотата в обвинението относно извършеното от В. Н. разпореждане на 30.05.2017 година със сумата от 18 000 лв. Тогава съдът в определението си е посочил, че в обвинителния акт са изложени две различни фактологични описания, които засягат един и същи акт на разпореждане, но с различен механизъм на възбуждане на заблуждение у Н. и с участие на различни лица, доколкото според обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив подсъдимите М., Д. и А. въвели в заблуждение В. Н. и той е наредил на 30.05.2017 година сумата от 18000 лв. по сметка на дружеството „Позитива Кепитъл“, а същевременно подсъдимите Д. и Ц. поддържали заблуждение у друго лице – неговия син А. Н. и с това причинили както на А.

Н., така и на В. Н., вреда в резултат на превод на същата сума по сметката на същото дружество.

Тази неяснота в обвинителната теза е отстранена с новия обвинителен акт. От него става ясно, че на 30.05.2017 година В. Н. е направил два отделни превода в размер на 18000 лв. всеки по сметка на „Позитива Кепитъл“, представяна пред него от подсъдимите А. и Д. като дъщерно дружество на „Позитива“ АД. Първият превод бил за инвестиция в акции в полза на сина му А. Н., който преди това бил въведен в заблуждение от подсъдимите Ц. и Д., искал да инвестира, но не разполагал със средства, а вторият – за инвестиране от В. Н. на собствено основание на средства в търговия с финансови инструменти, след като бил въведен в заблуждение от подсъдимите А. и Д..

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2239877-cfd9-4ced-85d1-abed213b8272