Определение № 227 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 435/2024
- Вид
- Определение № 227
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 14.04.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227 гр. Варна, 15.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. С. мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500435 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 29279/18.11.2024 г., подадена от Н. И. С. в лично качество и в качеството и на майка и законен представител на децата М. С. С. и Б. С. С., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1128/03.11.2024 г., постановено по в. гр. дело № 435/2024 г. по описа на ОС-Варна. Молителите считат, че разноски в производство не се дължат, тъй като същото е с предмет законосъобразност на извършено от съдебен изпълнител разпределение, а не спор относно накърнено материално право. Счита, че производството по делото не е свързано с процесуалното поведение на насрещната страна, за да понася тя тежестта за разноски по делото. Счита, че за извършените разноски в производството по жалба по чл. 463 ГПК страната разполага с евентуална възможност да ги претендира по реда на чл. 74 от ЗЧСИ. В условията на евентуалност моли решението в частта му за разноските да бъде допълнено, като в полза на молителите бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от М. В. М. е депозиран отговор, с който изразява становище за основателност на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от Ж. С. С., чрез процесуалния й представител адв.
М. Е. - В. е депозиран отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от С. В. С. не е депозиран отговор.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
С решение № 1128/03.11.2024 г. постановено по в гр. дело № 435/2024 г. по описа на ОС-Варна съдът е: оставил без уважение жалба входящ № 29218/29.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г., по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от С. В. С., ЕГН: ********** – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител адв. И. З., срещу извършено от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за 1 разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева, получена от продажната цена на недвижим имот: поземлен имот № 001011, находящ се в землището на село Радан Войвода, община Вълчи дол, област Варна, в местността „Куза“, с площ от 6,389 дка, с начин на трайно ползване – нива, по ИД №1238/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна; оставил без уважение жалба входящ № 29182/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Н. И. С., ЕГН ********** – лично, М. С. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. С., и Б. С. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител - Н. И. С. /присъединени по реда на чл. 456 от ГПК взискатели по изпълнителното дело/, срещу извършено от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева, получена от продажната цена на недвижим имот: поземлен имот № 001011, находящ се в землището на село Радан Войвода, община Вълчи дол, област Варна, в местността „Куза“, с площ от 6,389 дка, с начин на трайно ползване – нива, по ИД №1238/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. № 895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна; отменил, по жалба входящ № 29150/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Ж. С. С., ЕГН ********** – взискател по изпълнителното дело, действаща със съгласието на своята майка и законен представител - И. А. П., чрез процесуалния си представител адв. М. Е. - В., извършеното от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева, получена от продажната цена на недвижим имот: поземлен имот № 001011, находящ се в землището на село Радан Войвода, община Вълчи дол, област Варна, в местността „Куза“, с площ от 6,389 дка, с начин на трайно ползване – нива, по ИД №1238/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие ОС – Варна и вместо него е постановил:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 19615,68 лева по следния начин: За превод към ЧСИ, сумата в общ размер на 2253,84 лева – съставляваща вземания за разноски по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 905,70 лева и вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1348,14 лева, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; За превод към взискателя Ж. С. С., чрез нейната майка и законен представител И. А. П., сумата в общ размер на 3609,58 лева, от които сумата в размер на 345,39 лева, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – представляваща вземания за разноски, включваща 270 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение за адвокат М. Е.-В. – ½ от 540 лева; 39,39 лева - остатък от платена такса и 36 лева предплатена такса; и сумата в размер на 3264,19 лева, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД – представляваща вземания за издръжка по изпълнителен лист. За превод към взискателя М.
С. С., чрез неговата майка и законен представител Н. И. С., сумата в размер на 4584,09 лева – представляваща вземане за издръжка, по изпълнителен лист, на основание чл. 136, ал. 1, т.
5 от ЗЗД; За превод към взискателя Б. С. С., чрез нейната майка и законен представител Н. И.
С., сумата в размер на 4584,09 лева – представляваща вземане за издръжка, по изпълнителен лист, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД; За превод към взискателя Н. И. С., сумата в размер на 5500,90 лева – представляваща вземане за издръжка, по изпълнителен лист, на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.
Съдът е осъдил С. В. С.; Н. И. С.; М. С. С. чрез своята майка и законен представител Н. И. С.; и Б. С. С. чрез своята майка и законен представител Н. И. С., да заплатят на адв. М.
Т. Е. – В. сумата в общ размер на 480 лева с ДДС, /по 120 лева всеки един от тях/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв, както и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. В. С.; Н. И. С.; М. С. С. чрез своята майка и законен представител Н. И. С.; и Б. С. С. чрез своята майка и законен представител Н. И. С., да заплатят на Ж. С. С., чрез нейната майка и законен представител – 2
И. А. П., сумата в общ размер на 265 лева / всеки един от тях по 58,75 лева/, представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно-деловодни разноски за държавна такса – 25 лева и за депозит за възнаграждение на вещо лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза – 240 лева.
При постановяване на съдебното решение, съдът е приложил разпоредбата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, се дължи произнасяне и по искането за разноски. В конкретния случай размерът на разноските е определен съобразно представените по делото доказателства – за платена държавна такса в размер на 25 лева и за платен депозит за вещо лице за допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза – в размер на 240 лева. Адвокатското възнаграждение на адв. М. Т. Е. – В., за предоставената от нея безплатна адвокатска помощ е определено, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за обжалване на действията на съдебен изпълнител – 480 лева с ДДС, който размер се явява справедлив, оправдан, съобразен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря на действително положения от нея труд и усИ. по делото.
Съобразно изхода на спора и с оглед обстоятелството, че жалба входящ № 29182/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Н. И. С., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. С., и Б. С. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител - Н. И. С. е оставена без уважение и основателността на жалба входящ № 29150/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Ж. С. С., ЕГН ********** – взискател по изпълнителното дело, действаща със съгласието на майка си И.
А. П., чрез процесуалния си представител адв. М. Е. – В., разноски в производството пред ОС-Варна се следват в полза на Ж. С. С. и на адв. М. Е. – В..
Не могат да бъдат приети възраженията на молителите, че разноски в производство не се дължат, тъй като същото е с предмет законосъобразност на извършено от съдебен изпълнител разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
На молителите с оглед неоснователността на подадената от тях жалба не се следват разноски в произовдството.
С оглед горното молбата по чл. 248, ал. 3 от ГПК за изменение на решението се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 29279/18.11.2024 г., подадена от Н. И. С. в лично качество и в качеството и на майка и законен представител на децата М. С. С. и Б. С.
С., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1128/03.11.2024 г., постановено по в. гр. дело № 435/2024 г. по описа на ОС-Варна, на основание чл. 248 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4