Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5967 от 26.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12412/2024
Вид
Решение № 5967
Подписан
26.09.2026
Състав
Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.167 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 7, ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 5967 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20241100112412 по описа за 2024 година

Предявен е от малолетния Н. П., роден на **** г., украински гражданин, с ЛНЧ:****, представляван от своята майка А. П., родена на **** г., гражданка на Украйна, против Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. П., чрез законния си представител А. П., твърди, че около 19 часа на 24.09.2024 г. в гр. София, пресичайки ул. „Дебър“, срещу Детска градина 93 -„Чуден свят“ /непосредствено до „легнал полицай“, маркиран в жълто/, стъпил в дупка с приблизителни размери 30 см. на 50 см. и дълбочина около 20 см., в резултат на което паднал и си счупил двете ръце. След инцидента бил закаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД, където след съответните прегледи и рентгенографии лекарите извършили мануална репозиция на фрактурите и му поставили гипсови имобилизации и ортези. Имобилизацията чрез гипс и ортези продължила 28 дни за лявата ръка и 21 дни за дясната ръка. Процесът на възстановяване продължил след свалянето на гипса 2-3 месеца. Ищецът провел и курсове по физиотерапия и рехабилитация, както и медикаментозно лечение. Твърди, че се нуждаел от постоянни грижи и помощ от близките си в ежедневието. Вследствие на преживения стрес и болки имал проблеми със съня, често изпитвал безпокойство, радразнение, силно ограничил социалните си контакти, не ходел на училище, изпитвал страх да ходи по улиците. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се намирали в причинно-следствена връзка с неизпълнение на задължението на Столична община да обезопаси и да поддържа в изправност пътя, който бил нейна собственост, съгласно параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА.

Задълженията й били уредени в чл.167 от ЗДвП, чл. 30, ал.4, вр. чл.31 от Закона за пътищата.

Твърди, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлизал на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, 1 ведно със законната лихва, считано от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане и направените по делото

Ответникът Столична община оспорва иска. Твърди, че в исковата молба не е уточнено мястото на произшествието. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди. Оспорва механизма на настъпване на инцидента. Оспорва твърденията за противоправно поведение на служители на ответника. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между евентуално противоправно поведение на служители на ответника и описаните в исковата молба вреди. Оспорва размера на иска. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който не положил дължимата грижа да прояви внимание при движението си и да гарантира личната си безопасност. Моли съда да отхвърли иска, при условията на евенуалност – да намали размера на обезщетението. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св.С./пастрок на ищеца/, съпоставени с представения по делото медицински документ – лист за преглед на пациент в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД, се установява, че на 24.09.2024 г., към 19.00 часа ищецът е претърпял злополука – пропаднал е с двата крака в дупка на пътното платно на ул.“Дебър“ срещу 93 Детска градина, в резултат на което е счупил двете си ръце, тъй като е бил принуден при падането да се подпре на тях върху настилката. Дупката се намирала в близост до „легнал полицай“ и пешеходна пътека, поставени заради детската градина.

О т медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че вследствие на инцидента на 24.09.202 4 г. ищецът е получил следните телесни повреди: счупване на долния край на дясната лъчева кост; счупване на долния край на лявата лъчева кост. Този вид счупвания се получават по следния механизъм – при спъване или подхлъзване тялото продължава напред или встрани като инстинктивно ръцете се протягат и се осъществява контакт между земята и дланите.Травмиращата сила действа по оста на горния крайник, китковите кости се притискат към лъчевата кост и тя се счупва в долния си край в различна степен в зависимост от силата на удара. Спрямо ищеца е било проведено следното лечение: на 24.09.2024 г. е прегледан в Спешен кабинет за детска травматология и след рентгенова снимка е установено счупване на долния край на двете лъчеви кости, извършено е безкръвно наместване на счупванията и обездвижване с гипс - 28 дни за лява ръка и е поставена ортеза 21 дни на дясна ръка. Дадени са били предписания на ищеца да се яви на контролни прегледи, както и указания да не спортува 40 дни. Проведеното лечение е било съобразено с вида на получените травми и възрастта на пострадалия. Обичайният възстановителен период при такъв вид травми е около 2 месеца. Няма медицинска документация как е протекъл конкретно възстановителния период при ищеца. Н. П. е претърпял болки и страдания с голям интензитет за около 6-7 дни, болки с умерен интензитет за около 15 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до около 2 месеца след инцидента. Движенията на двете гривнени стави са възстановени в 2 нормален обем. Детето извършва пълен захват с двете ръце и може да се обслужва в ежедневните си дейности.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

От показанията на св.С. се установи, че ищецът е пропаднал с двата крака в дупка на пътното платно на ул.“Дебър“ срещу 93 Детска градина, в резултат на което е счупил двете си ръце, тъй като е бил принуден при падането да се подпре на тях върху настилката, а от заключението на медицинската експертиза по делото е видно, че е получил две средни телесни повреди - счупване на долния край на дясната лъчева кост и счупване на долния край на лявата лъчева кост, които са в причинно-следствена връзка с падането му, поради стъпването му в несигнализирана дупка на пътното платно. От телесните повреди ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/заключение на медицинска експертиза/.

Пътното платно на ул.“Дебър“, вкл. и в конкретния участък срещу 93 Детска градина, находящ се в гр. София, се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на 3 пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Допускането на дупка на пътното платно, находящо се на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на общинските пътища, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на злополуката – 9 години, вида на телесните повреди – две средни телесни повреди, изразили се в счупване на долния край на дясната лъчева кост и счупване на долния край на лявата лъчева кост; вида на проведеното лечение – безкръвно наместване на счупванията и обездвижване с гипс за 28 дни на лявата ръка и поставяне на ортеза за 21 дни на дясната ръка. Съдът съобрази периода на интензивни болки и страдания за около 6-7 дни, след което болките са били с умерен интензитет за около 15 дни и постепенно са намалявали за срок до 2 месеца след инцидента. На ищеца е било предписано да не спортува 40 дни. През периода на възстановяване той е бил зависим от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Съдът съобрази преживения от детето силен стрес и типичните за механизма на получаване и лечение на травмата негативни емоционални преживявания. От друга страна по делото се установи, че ищецът е напълно възстановен.

Движенията на двете гривнени стави са възстановени в нормален обем, пострадалият извършва пълен захват с двете ръце и може да се обслужва в ежедневните си дейности.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 202 4 г., съдът определи обезщетението за 4 неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000 лв., колкото претендира ищецът.

По възраженито за съпричиняване:

Ответникът пъддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който не положил дължима грижа при движението си, за да гарантира личната си безопасност.

Тежестта на доказване на възражението е върху ответника. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да се е движил по необичаен начин по пътното платно, с което да е допринесъл за настъпване на вредите, поради което съдът намира възражението за неосноватено.

По законната лихва:

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане.