Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 06.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 8419/2025
Вид
Решение № 187
Подписан
06.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора И. Н. Г. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608419 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на Й. Й. - адв. Г. М. - САК, срещу присъда от 15.07.2025 г. по НОХД № 14319/2023г. на СРС, НО, 10 състав, с която подсъдимият Й. Г. Й. е признат за виновен и осъден на основание чл. 54, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

С присъдата и на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.

В подадените до съда жалба и допълнение към нея се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. С жалбата се иска въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане да бъде преквалифицирано деянието по чл. 194, ал. 3 от НК и приложен чл. 218б от НК или да бъде отменена присъдата и върнато делото на СРС за ново разглеждане. След 1 запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което са изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционната присъда.

В дадения ход по същество, защитниците на подс. Й. поддържат изцяло подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Защитата иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невиновен, като се изтъква, че събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод относно авторството на деянието. Алтернативно се поддържа искане за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.

194, ал. 3 НК, като се оспорва наличието на квалифициращия признак, свързан с обвинението, че деянието е извършено с техническо средство. Защитата изрично сочи, че липсват годни и допустими доказателства относно използването на твърдяното от държавното обвинение средство за извършване на деянието, тъй като същото не може да бъде надлежно приобщено по делото като веществено доказателство. Поради това се поддържа, че не са налице елементите на квалифицирания състав и обвинението в тази му част е останало недоказано. При условията на евентуалност се иска, в случай че съдът приеме, че е осъществен привилегирования състав на престъплението, да се приложи разпоредбата на чл. 218б НК и да се наложи административно наказание, с оглед личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало и изразеното съжаление.

Алтернативно, при констатирани съществени процесуални нарушения, се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че наведените във въззивната жалба оплаквания за пороци на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. Намира, че първоинстанционният съд е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който са формирани правилни и мотивирани правни изводи. Счита, че дори да отпадне в случая квалифициращия признак – „използване на техническо средство“, обществената опасност на деянието остава висока, тъй като се касае за опит за кражба, останал недовършен по независещи от дееца причини, поради изложеното прокурорът счита, че привилегированият състав по чл. 194, ал. 3 от НК е неприложим.

В реплика адв. Д. сочи, че стойността на предмета на престъплението е под две минимални работни заплати за страната, поради което не следва да се квалифицира деянието по основния състав по чл. 194, ал. 1 от НК.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Й. поддържа казаното от неговите процесуални представители и моли съда да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението 2 към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й. Г. Й. е роден на **** г. в гр. Нова Загора, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Дан Мар 2024“ ЕООД като работник в строителството, неосъждан, с постоянен адрес: гр. ****, с ЕГН **********.

На 10.08.2023 г. около 14:47 часа подс. Й. Й. посетил магазин „Пийк енд Клопенбург”, намиращ се в търговски център „Сердика център“ в гр. София, бул.

„Ситняково“ № 48. Подсъдимият влязъл в магазина облечен с тъмни къси панталони и тъмна фланела с къс ръкав, с лого на нивото на гърдите, обут с тъмни джапанки и с тъмна шапка с периферия на главата. В ръката си носел малък найлонов плик на светли и тъмни карета, както и тъмна чанта с дълга дръжка, преметната през дясното рамо. Й. се разхождал в търговската част на магазина, като вземал различни артикули от щендерите и ги изпробвал в съблекалните. След това връщал част от стоките и вземал други. Тези негови действия се повторили няколко пъти.

При едно от влизанията си в съблекалните подсъдимият Й., с помощта на метална кука, предварително закупена от интернет, отстранил алармените устройства на мъжка тениска марка „Calvin Klein Jeans“ с артикулен номер PXOSG86 и на мъжки суитшърт „Boss Green“ с артикулен номер PXG9890. Й. поставил тениската в найлоновия плик, който носил със себе си, а суитшърта облякъл върху себе си, след което прекарал още известно време в търговската част на магазина, преди да се насочи към изхода. Действията на подс. Й. били заснети от камерите за видеонаблюдение в магазина.

По същото време като охранител в търговския обект работел свидетелят Г. И., който преценил поведението на подсъдимия като подозрително и започнал да го наблюдава чрез камерите за видеонаблюдение. Така свидетелят И. забелязал, че при последното си посещение в пробните подсъдимият Й. носел със себе си няколко 3 артикула от магазина, а при излизането си от съблекалнята не държал нито един от тях. Същевременно той вече бил облечен със суитшърт, който приличал на един от артикулите, взети за проба, въпреки че преди влизането в пробните бил облечен с блуза с къс ръкав. Поради това свидетелят И. отишъл в търговската част на обекта и продължил да наблюдава подсъдимия, за да установи дали ще заплати носената от него горна дреха. Около 40 минути по-късно подсъдимият Й. се насочил към изхода на магазина, без да премине през касовата зона и съответно без да заплати артикулите, които носел със себе си.

След като подсъдимият напуснал магазина, свидетелят И. го спрял за проверка.

Заедно с други неустановени по делото мъже, той върнал Й. обратно в търговския обект и го настанил в специално помещение – тип коридор, обзаведен с мебели и столове. В това помещение подсъдимият извадил от найлоновия плик, който носел със себе си, бяла тениска и бели джапанки, както и свалил от себе си тъмния суитшърт с дълъг ръкав, качулка и светъл кант по дължината на раменете.

След извършена справка в информационната система на магазина било установено, че дрехите са от магазин „Пийк енд Клопенбург“, а именно тениска „Calvin Klein Jeans“ с артикулен номер PXOSG86 и суитшърт „Boss Green“ с артикулен номер PXG9890. За случая бил подаден сигнал до органите на МВР.

Докато изчаквали пристигането на органите на реда, подсъдимият Й. предал на свидетеля И. металната кука, с която свалил алармените устройства от дрехите. След пристигането на полицейските служители С.И. и Б.М. охранителят И. им показал дрехите, които подсъдимият се опитал да изнесе, без да ги заплати, както и им предал предоставения му от него предмет.

С протокол за доброволно предаване от 10.08.2023 г. свидетелката Д.К. – служител в магазина, предала на разследващ полицай при 05 РУ – СДВР дрехите, които подсъдимият се опитал да отнеме от търговския обект.

Пред полицейските служители И. и М. подсъдимият Й. заявил, че е свалил алармените устройства от дрехите с металната кука, която предал на охранителя – свидетеля И., а последният я предоставил на полицаите. В протокол за доброволно предаване от 10.08.2023 г. подсъдимият Й. посочил, че предадената метална кука е негова собственост, закупена от интернет, и подписал протокола.

Според приложената по делото справка за артикули на магазин „Пийк енд Клопенбург“ мъжката тениска „Calvin Klein Jeans”, с артикулен номер PXOSG86 е на стойност 89,99 лева, а мъжкият суитшърт „Boss Green” с артикулен номер PXG9890 е на стойност 379,99 лева.

На 11.08.2023 г. бялата тениска „Calvin Klein Jeans” била върната от полицията на св. Б. – управител на магазин „Пийк енд Клопенбург“ в търговски център „Сердика“ без повреди и забележки, за което свидетелката подписала нарочна 4 разписка. На същата дата, подс. Й. заплатил стойността на суитшърта в размер на 379,99 лева, тъй като за него било прието, че има повреда в резултат от премахването на алармената система и не може да се върне в търговския оборот. За платената сума били издадени разписка и фискален бон.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на свидетелите Г. И. (дадени пред СРС и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), С.И. (дадени пред СРС и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), Б.М. (дадени пред СРС и приобщени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), Соня Б. (дадени пред СРС и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК) и Д.К. (дадени пред СРС и частично приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК от досъдебното производство); Протокол за доброволно предаване от 11.08.2023г. (лист 4 от ДП); флашка и диск (лист 6 от ДП); Протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. (лист 9 от ДП); Протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. (лист 15 от ДП); разписки от 11.08.2023г. (лист 17 и лист 18 от ДП); справка за артикули (лист 24-25 от ДП); график на работа за месец август 2023г. на Соня Б. и Д.К. (лист 92 и лист 129 от с.д. пред СРС); копие на фискален бон (лист 131 от с.д. пред СРС); Трудов договор № 3/26.02.2025г. и длъжностна характеристика (лист 239-241 от делото); справка за съдимост, както и заключенията на видео-техническата и допълнителната видеотехническа експертизи.

Като е спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата, Софийски районен съд е коментирал задълбочено и прецизно целия доказателствен материал, съпоставяйки го. Въззивната инстанция споделя доказателствения анализ, направен в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно повтарянето му в настоящото решение, като следва да анализира само тези части, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбите доводи.