Решение № 43 от 19.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Лом, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620100003 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от Р.Г.А., чрез процесуален представител: юрисконсулт З. Г. Х., срещу: Е. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземания, както следва: 1178.37 лв. (хиляда сто седемдесет и осем лева и 37 ст.) главница, 50,96 лв. (петдесет лв. и 96 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 17.03.2023 год. до 06.05.2023 год., 249.71 лв. (двеста четиридесет и девет лева и 71 ст.) обезщетение за забава за периода от 17.03.2023 г. до 16.07.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.07.2024 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1629/2024 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че е сключен Договор за кредит № L306799 от 24.09.2022 г. между „ЮтеКредит Бьлгария" ЕООД като Кредитор и Е. Е. Г.

1 като Клиент, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за кредит Клиентът удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за кредит Кредиторът се е задължил да отпусне на Клиента паричен кредит в общ размер на 1479.04 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Кредиторът е изпълнил задължението си съгласно твърдяното от ищеца. Е. Е. Г. се е задължила да ползва и върне отпуснатата сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 206.07 лева, с краен срок на договора 17.09.2024 г., падежна дата 17-то число на месеца и срок на договора от 24 месеца. Ищецът сочи в исковата молба, че договорът за кредит е подписан електронно чрез мобилното приложение MyluteApp, видно от втора страница от същия. Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече /в § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/.

Електронният документ се приравнява на писмен документ. Във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена щом е съставен електронен документ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга/ чл.7.13. от Рамково споразумение на „ЮтеКредит България" ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод 2 кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис, ще имат значението на саморъчно подписани изявления /чл.7.14. от Рамково споразумение на „ЮтеКредит България" ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Законът за потребителски кредит допуска договора за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл.5, ал.13.

Ищецът твърди, че с договора за паричен заем Е. Е. Г. е извършвала плащания в общ размер на 654.59 лева, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1178.37 лева. За ползването на предоставената сума по сключения Договор за кредит № L 406799 от 24.09.2022 г. ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 50.96 лв. за периода от 17.03.2023 г.

- датата на първа неизплатена вноска до 06.05.2023 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно Договора същата е настъпила, като клиентът е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50 /петдесет/ дни и въпреки неколкократните напомняния от страна на кредитора „Юте Кредит България" ЕООД, продължава да не изпълнява задълженията си, съгласно ищцовите твърдения. В чл.14.2. от Рамковото споразумение е посочено, че в случай че Клиентът е просрочил плащането на някое от задълженията си по договора или е предоставил невярна информация на Кредитора във връзка с искането за кредит, или не е изпълнил друго задължение по Договор за кредит и настоящото рамково споразумение, Кредиторът има право да обяви всички вземания по Договора за кредит за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до клиента. Съгласно тези твърдения от страна на „Юте Кредит България" ЕООД е изпратено писмо до Кредитополучателя, с което считано от 06.05.2023 г. цялото непогасено задължение от Договор за кредит № L306799 от 24.09.2022 г. е обявено за предсрочно и незабавно изискуемо.

Сумата за обезщетение за забава е начислена съгласно чл. 8, т.8.9, изр.4 от Рамково споразумение към Договора, а именно „В случай, че Клиентът е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на Кредитора, освен договорените възнаградителни лихви, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия 3 период на просрочието от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и изрично е посочено, че при неизпълнение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е трябвало да изплати целия отпуснат кредит чрез месечни вноски с падежни дати от 17.10.2022 г. до 17.09.2024 г. (последна падежна дата), като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и до подаване на искова молба по настоящото дело, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава да не изпълнява задълженията си към ищеца, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 249.71 лв. от 17.03.2023 г. - датата на първа неплатена вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът счита, че е недопустимо обявяването на вземането на ищеца за незабавно и предсрочно изискуемо с исковата молба, тъй като обявяването следва да се извърши на длъжника, като съобщаването на особен представител не поражда действие. В случая ответницата не е открита на посочения в исковата молба адрес и е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. В тази насока е посочена и съдебна практика. Ответникът обяснява в отговора, че съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото, т.е. за да бъде обявено вземането на ищеца за незабавно и предсрочно изискуемо на особен представител са необходими две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. С отговора се релевира, че нито един от тези два факта не е налице, а приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. На следващо място се сочи, че особеният представител обаче има 4 ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е обявяването на вземането на ищеца за незабавно и предсрочно изискуемо. Твърди се, че ответника, г-жа Е. Г., не е уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и поради това се счита, че искът е недопустим. С отговора се обяснява, че дори да бъде прието, че с връчването на исковата молба се извършва обявяването на вземането на ищеца за незабавно и предсрочно изискуемо, то представеният договор за кредит не е подписан от кредитополучателката и ответница в настоящото производство г-жа Е. Е. Г.. Ответникът прави твърдение, че дори при кандидатстване онлайн, договорът следва да бъде подписан. Съгласно разпоредбите на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, препращащи към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, както и т. 13 „данни за създаване на електронен подпис“ означава уникални данни, които се използват от титуляра на електронния подпис за създаването на електронен подпис. От представените доказателства със Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. 410 от ГПК, не може да се направи извода, че г-жа Е. Г. е подписала документите по електронен път, а физически подпис липсва, предвид ответниковите твърдения. Наред с това се заявява с отговора, че представените като доказателства документи не са подписани физически и от кредитодателя, както и от кредитополучателя и няма индикация за подписване от страна на ответницата по електронен път, позовавайки се на съдебна практика.

Ответникът счита, че договора за кредит е реален договор (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД), а ищецът не представя доказателства за извършен превод, респ. плащане „на ръка“, или какъвто и да е разходен документ, надлежно подписан от г-жа Е. Е. Г., за получаване на сумата от нейна страна, което поставя под въпрос дали ответницата е получила сумата.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява, като се представлява от особения представител адв. П. М. от МАК, който оспорва иска.

5

След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1629/2024 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2024 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.