Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 327 от 02.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 4437/2024
Вид
Присъда № 327
Подписан
02.12.2025
В сила
05.08.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда №327 от 02.12.2025 г. по НОХД №4437/2024 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу подс. Н. Д. Н. , ЕГН **********, за престъпление по чл.209, ал.1 НК, за това че:

През периода от 19.08.2021 г. до 25.08.2021 г., в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. Б. Х., че е „Д.-Л.“ ЕООД, ЕИК *********, има нова банкова сметка с IBAN ********** в „***“ АД и с това причинила на „Д.-Л.“ ЕООД, ЕИК *********, имотна вреда в размер 1861.33 евро.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимия за виновен и да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за срок една година и шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок три години.

По искане на ощетеното юридическо лице „Д.-Л.“ ЕООД, ЕИК *********, същото е конституирано като граждански ищец и съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подс. Н. Н. за сумата 1861.33 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от извършване на деянието – 25.08.2021 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.209, ал.1 НК. Чрез упълномощен повереник, при съдебните прения гражданският ищец поддържа предявения граждански иск и моли да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подс. Н. Н. изразява становище за недоказаност на обвинението и за несъставомерност на деянието от субективна страна с аргумент, че подсъдимата е счела постъпилото плащане за „Д.-Л.“ ЕООД по сметка на управляваното от нея дружество „Д. Т. С.“ ЕООД за дължимо именно към собственото й дружество от „H. & S.

A/S - T.“, предвид трайно извършваната и от нейната фирма идентична дейност по международен превоз на стоки за датската спедиторска компания, обемната кореспонденция и множеството постъпващи плащания от спедитора към собственото й дружество „Д. Т. С.“ ЕООД

Подсъдимата Н. Н. дава обяснения, с които твърди, че със собственото си дружество „Д. Т. С.“ ЕООД осъществява дейност като превозвач по международни товарни превози, както и посредническа дейност по организиране на заявки от даден търговец (спедитор) за възлагане на товарен транспорт към различни български фирми, включително ощетеното ЮЛ „Д.-Л.“ ЕООД, извършващи международен превоз със собствени товарни автомобили - влекачи на прикачени ремаркета на съответния спедитор. Твърди също, че цялостната комуникация между дружествата „H. & S. A/S - T.“ и „Д.-Л.“ ЕООД осъществявала лично тя като посредник (диспонент) чрез ползвания от нея електронен адрес ***** до електронните адреси ***** и ***** на датското дружество. Твърди, че при указване до спедитора „H. & S. A/S - T.“ за нова банкова сметка на собственото й дружество „Д. Т. С.“ ЕООД в изпратено от нея уведомление от 19.08.2021 г. в 09.22 ч. от електронен адрес ***** до електронния адрес ***** на отговорния служител М. Х. в „ H. & S. A/S - T.“, погрешно изписала наименованието на дружеството „Д.-Л.“ ЕООД вместо това на собственото й дружество „Д. Т. С.“ ЕООД. Посочва да не е разбрала, че извършения от „H.

& S. A/S - T.“ превод на сумата 1861.33 евро от 23.08.2021 г. по сметка на управляваното от нея дружество „Д. Т. С.“ ЕООД е представлявал плащане за фирмата „Д.-Л.“ ЕООД. Моли, да бъде призната за невиновна.

След преценка на събраните доказателства, по отделно и в съвкупност, съдът 1 прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н. Н. е едноличен собственик и управител на „Д. Т. С.“ ЕООД, чиято дейност включва осъществяване на международен товарен транспорт, както и посредническа (диспонентна) дейност по организиране на заявки от даден търговец (спедитор) за възлагане товарен транспорт към различни български фирми, извършващи международен превоз със собствени товарни автомобили - влекачи на прикачени ремаркета на съответния търговец (спедитор).

Една от осъществяващите международен товарен превоз фирми, за която подс.

Н. Н. посредничела чрез осигуряване на поръчки за транспорт била „Д.-Л.“ ЕООД, чийто собственик и управител е свид. Д. К.. За този превозвач, чрез своето дружество „Д. Т. С.“ ЕООД подс. Н. Н. осъществила посредничество за сключване на договор от 2019 г. за транспорт и логистика с датското дружество -спедитор „H. & S. A/S - T.“. Договореностите между спедитора и превозвача включвали внасяне от превозвача „Д.-Л.“ ЕООД на сумата 2000.00 евро по сметка на спедитора като депозит за издаване за неговото превозно средство на разплащателна карта, банков гарант по която се явява спедитора, за зареждане на гориво и плащане на пътни такси при осъществявания превоз на товарните ремаркета на спедитора.

За внесения депозит от „Д.-Л.“ ЕООД дружеството „H. & S. A/S - T.“ издало фактура №****** от 23.01.2020 г.

Цялостната комуникация между дружествата „H. & S. A/S - T.“ и „Д.-Л.“ ЕООД осъществявала лично подс. Н. Н. като диспонент (посредник) чрез ползвания от нея електронен адрес ***** до електронните адреси ***** и ***** на датското дружество, за която посредническа дейност „Д.-Л.“ ЕООД плащало по банков път възнаграждение по издавани фактури от „Д. Т. С.“ ЕООД.

В началото на 2021 г. отношенията между свид. Д. К. и подс. Н. Н. се влошили, при което дружеството „Д.-Л.“ ЕООД преустановило извършването на международни превози за датския спедитор „H. & S. A/S - T.“ като последния превоз бил осъществен с товарен автомобил рег.№*******. По тази причина на 12.02.2021 г. подс. Н. Н. отправила уведомление о т ***** до ***** съдържащо искане за незабавно спиране на картата за гориво за ******* (Д.-Л.) и за преустановяване планирането на този товарен автомобил за износ. В същия ден на електронния адрес ***** било получено уведомление от ***** с потвърждение за закриване на съответната дизелова карта.

В случаите на преустановяване транспортната дейност за спедитора „H. & S.

A/S - T.“ от даден превозвач, след изтичане на тримесечен срок от последния превоз спедиторът извършвал прихващане на евентуално възникнали насрещни вземания към превозвача и издавал кредитно известие за възстановяване по сметката на превозвача на остатъка от авансово внесената от превозвача сума за издаване на картата за гориво и пътни такси.

В изпълнение на тази своя практика, спедиторът „ H. & S. A/S - T.“ първоначално начислил с фактура №****** от 08.06.2021 г. за „Д.-Л.“ ЕООД сумата 138.67 евро с посочено основание „Разходи за изпращане на копия и разходи за удостоверение за застраховка Камион *******“, а в последствие издал кредитно известие №****** от 31.07.2021 г. за стойност -2000.00 евро с посочено основание плащане по издадената на 23.01.2000 г. фактура №******.

В качеството на диспонент и лице, лично осъществяващо комуникацията между „H. & S. A/S - T.“ и „Д.-Л.“ ЕООД, подс. Н. Н. разполагала с информация за издадените фактура №****** от 08.06.2021 г. и кредитно известие №****** от 31.07.2021 г.

Поради влошените отношения между нея и свид. Д. К., чието дружество „Д.Л.“ ЕООД било преустановило партньорските отношения с управляваното от нея дружество „Д. Т. С.“ ЕООД, подс. Н. Н. решила да присвои подлежащата на възстановяване сума 2

1861.33 евро от „H. & S. A/S - T.“ за Д.-Л.“ ЕООД, явяваща се разлика между стойностите по фактурираното вземане за разноски 138.67 евро и получения депозит, със отразен със стойност -2000 евро по издаденото кредитно известие. Тъй като знаела, че плащанията от спедитора за превозвача се извършват директно по банковата сметка на превозвача, а не чрез превод по сметката на нейното дружество в качеството му на диспонент, тя решила да изпрати до „H. & S. A/S - T.“ невярна информация за променена банкова сметка на „Д.-Л.“ ЕООД и недостоверно да представи активна сметка на своето дружество „Д. Т. С.“ ЕООД като нова сметка на „Д.-Л.“ ЕООД. В изпълнение на този предварително обмислен план, подс. Н. Н. изпратила на 19.08.2021 г. в 09.22 ч. уведомление от ползвания от нея електронен адрес ***** до електронния адрес ***** на отговорния служител в „H. & S. A/S - T.“ – М. Х., в което недостоверно информирала следното:

Фирма Д. Л. ЕООД ДДС BG********* има нова банкова сметка. Всички плащания ОТ ДНЕС 19.08.2021 г. ще се считат за извършени от новата сметка. Моля, направете промяна във вашата система и ми потвърдете.

БАНКА

***

IBAN

**********

SWIFT

********

Така представените данни за нова банкова сметка на „Д.-Л.“ ЕООД всъщност съответствали на действителните данни за регистрирана банкова сметка на „Д. Т. С.“ ЕООД, която до този момент не била ползвана за преводи на суми от „H. & S. A/S - T.“. При това, в съответното уведомление до ***** сред регистрационните данни на банковата сметка не фигурирало наименованието на нейния действителен титуляр „Д. Т. С.“ ЕООД.

На 20.08.2021 г. спедиторът „H. & S. A/S - T.“ наредил превод на сумата 1861.33 евро по посочената му като нова за „Д.-Л.“ ЕООД банкова сметка ********** в „***“ АД, за получател „Д.-Л.“ ЕООД като сред данните за основание за превода фигурирали номерата на издадените за този превозвач фактура №****** от 08.06.2021 г. и кредитно известие №****** от 31.07.2021 г.

На 23.08.2021 г. превода на сумата 1861.33 евро бил получен в „***“ АД по регистрираната на „Д. Т. С.“ ЕООД сметка **********, с посочено основание, съдържащо номерата на издадените за превозвача „Д.-Л.“ ЕООД фактура №****** от 08.06.2021 г. и кредитно известие №****** от 31.07.2021 г.

На 25.08.2021 г., от съответната банкова сметка на управляваното от нея дружество „Д. Т. С.“ ЕООД, подс. Н. Н. лично изтеглила на каса в брой наличната след приспадане на дължими такси сума 1797.64 евро и в същия ден подала искане за закриване на притежаваната от „Д. Т. С.“ ЕООД сметка **********.

Както до регистрирания на 23.08.2021 г. пръв и единствен превод от „H. & S.

A/S - T.“ по сметка ********** на „Д. Т. С.“ ЕООД, така и след тази дата други преводи от „H. & S. A/S - T.“ по същата сметка не били осъществени. Както всички предходни, така и следващите плащания от датското дружество за „Д. Т. С.“ ЕООД до края на 2021 г. били осъществявани по другата сметка на дружеството – ********** в „*****“ АД, включително регистриран по тази сметка също на 23.08.2021 г. превод на сумата 271.21 евро, както и последния превод за 2021 г. от 23.11.2021 г. на сумата 3368.40 евро.

Тъй като в дружеството „Д.-Л.“ ЕООД продължавали да очакват договореното възстановяване от спедитора „H. & S. A/S - T.“ на остатъчната стойност по платения от тях депозит 2000.00 евро и след като, в значителен период след изтичане на указания им тримесечен срок от последния осъществен превоз, плащане така и не постъпвало, от „Д.-Л.“ ЕООД бил осъществен контакт по електронна поща с „H. & S. A/S - T.“, от където ги запознали с инициирано от 20.08.2023 г. плащане на сумата 1861.33 евро по посочената като 3 нова банкова сметка ********** на „Д.-Л.“ ЕООД в „***“ АД като приложили и копия от кореспонденцията с подс. Н. Н. и банковия документ – нареждане за превод.

Когато установил, че дължимото плащане за „Д.-Л.“ ЕООД е наредено от „H. & S. A/S - T.“ по отправено до тях уведомление от подс. Н. Н. за несъществуваща нова сметка на „Д.-Л.“ ЕООД, свид. Д. К. уведомил органите на МВР.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след преценка и анализ на всички приобщени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност.

Основната част от сторените фактически констатации се формират по несъмнен начин от приобщените по реда на чл.283 НПК, неоспорени и носещи обективна информация документи – извлечения от осъществявана електронна кореспонденция между ползвания от подс. Н. Н. електронен адрес ***** и електронните адреси ***** и ***** за датското дружество „H. & S. A/S - T.“, ведно с прилаганите документи: фактура №224 от 13.03.2021 г. за спедиторска услуга от „Д. Т. С.“ ЕООД към „Д.-Л.“ ЕООД на стойност 152.56 лв; фактура №****** от 23.01.2020 г. от „H. & S. A/S - T.“ за внесен от „Д.-Л.“ ЕООД депозит в размер 2000.00 евро; фактура №****** от 08.06.2021 г. от „H. & S. A/S - T.“ за сумата 138.67 евро с посочено основание „Разходи за изпращане на копия и разходи за удостоверение за застраховка Камион *******“ към „Д.-Л.“ ЕООД; кредитно известие №****** от 31.07.2021 г. от „H. & S. A/S - T.“ към „Д.-Л.“ ЕООД за стойност -2000.00 евро с посочено основание плащане по издадената на 23.01.2000 г. фактура №******; нареждане за превод от 20.8.2021 г. на сумата 1861.33 евро от „H. & S. A/S - T.“ по банкова сметка ********** в „***“ АД, за получател „Д.-Л.“ ЕООД с посочено основание, включващо номерата на издадените за този превозвач фактура №****** от 08.06.2021 г. и кредитно известие №****** от 31.07.2021 г.; извлечение от банкова сметка ********** на „Д. Т. С.“ ЕООД за периода от 19.08.2021 г. до 26.08.2021 г., ведно със спесимен на подписи, пълномощно рег.№***** от 28.12.2018 г., искане за закриване на банкова сметка от 25.08.2021 г., вносна бележка от 25.08.2021 г., нареждане разписка от 25.08.2021 г. и платежно нареждане от 25.08.2021 г.; справки за актуално състояние от ТР за „Д. Т. С.“ ЕООД и „Д.-Л.“ ЕООД; справка за съдимост на подс. Н. Н..