Определение № 322 от 12.09.2024, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Петрич, 12.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА

Съдебни

Мария Б. Шаламанова заседатели: Камен М. Мезерлиев при участието на секретаря Десислава Домусчиева в присъствието на прокурора П. Асп. К. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ характер № 20231230200078 по описа за 2023 година

Съдът, след провдедено съвещание и като съобрази становището на страните, за да постанови своят акт, взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК по предложение на РП – Благоевград, ТО - Петрич за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, а именно Определение № 36/09.07.2024 г. постановено по настоящото НОХД № 78/2023 г. по описа на РС - Петрич, влязло в законна сила на 09.07.2024 г. относно възникнали неясноти при изпълнение на съдебния акт.

Съгласно чл.414, ал.1, т.1 НПК съдът постановил влезлия в сила съдебен акт се произнася по всички затруднения и съмнения свързани с тълкуването му, поради което по аргумент на същата разпоредба, за отстраняване на посочената неточност в постановеното от съда Определение № 36/09.07.2024 г. постановено по настоящото НОХД № 78/2023 г. по описа на РС - Петрич, влязло в законна сила на 09.07.2024 г. което е довело до затруднение в привеждането в изпълнение на съдебния акт съдът намира, че искането за тълкуване по отношение на подсъдимия Д. С. Я. е изцяло допустимо и основателно, а това касаещо И. М.

Г. е допустимо и основателно само в частта му, касаеща приспадане на времето, през което Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ и следва да бъде направено тълкуване, като съдът приема следното:

С протоколно Определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023 г. по описа на РС – Петрич, влязло в сила на 09.07.2023 година, РС – Петрич е одобрил споразумение, с което за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.10 пр.3 от НК 1 във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на подсъдимия Д. С. Я. е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл.381 ал.5 т.3 от НПК във вр. с чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието ЛОС е приспаднато времето, през което Я. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и “Домашен арест“.

Със същото протоколно Определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023 г. по описа на РС – Петрич, влязло в сила на 09.07.2023 година, РС – Петрич е одобрил споразумение, с което за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.10 пр.3 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на подсъдимия И. М. Г. е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл.381 ал.5 т.3 от НПК във вр. с чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНЗС е определен ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието ЛОС е приспаднато времето, през което Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и “Домашен арест“.

Д. Я. е бил задържан под стража, което задържане е продължило от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 г., когато той е бил освободен в 17,30 ч след влизане в сила на определение №145 от 26.05.2022 г. по ЧНД №271/2022 г. по описа на РС – Петрич, с което е било изменена МН на лицето от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Съдът е приспаднал домашния арест от 26.05.2022 г. до 15.11.2022 г., въпреки, че към 26.05.2022 г. (до 30.05.2022 г.) Д. Я. е бил задържан под стража. Действително, следва да бъде приспаднато времето, през което Я. е бил задържан под стража считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година. Това от своя страна води и до изменение на срока, през който подсъдимия Я. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като прецизния период от време, който подлежи на приспадане по реда на чл.59 ал.1 от НК е от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 година.

И. Г. е бил задържан под стража, което задържане е продължило от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 г., когато той е бил освободен в 17,35 ч след влизане в сила на определение №145 от 26.05.2022 г. по ЧНД №271/2022 г. по описа на РС – Петрич, с което е било изменена МН на лицето от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Съдът е приспаднал домашния арест от 26.05.2022 г. до 15.11.2022 г., въпреки, че към 26.05.2022 г. (до 30.05.2022 г.) И. Г. е бил задържан под стража. Ето защо следва да бъде приспаднато времето, през което Г. е бил задържан под стража считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година, както и времето през което подсъдимият Г. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като прецизния период от време, който подлежи на приспадане по реда на чл.59 ал.1 от НК е от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 година.

По отношение на Г., искането за тълкуване на определения му първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието в протолното определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по 2

НОХД №78/2023 г. по описа на съда и определяне на СТРОГ такъв, съдът намира за недопустимо поради следните съображения:

С Протоколно определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023 г.

Районният съд Петрич в лицето на настоящия съдебен състав е одобрил споразумение, с което за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.10 пр.3 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на подсъдимия И. М. Г. е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл.381 ал.5 т.3 от НПК във вр. с чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНЗС е определен ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Твърди се в предложението за тълкуване, че така определения от съда режим на изтърпяване е определен на основание чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНСЗ без по някакъв начин да е била мотивирана и аргументирана ниската степен на обществена опасност на лицето.

Твърди се още, че посочените аргументи са основания за определяне на първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието по чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНСЗ и са в противоречие с разпоредбата на чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ЗИНСЗ, на което основание е определен режима и се сочат аргументи за това.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на зам.районния прокурор, изложени в предложението му за тълкуване по следните съображения:

Наказателното производство, предмет на разглеждане е приключило със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Независимо от това, че определението, с което е станало това, има характер на влязла в сила присъда, специфичната процедура, по която е проведено производството, има своето правно значение. Институтът на споразумението, като една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, е въведена като приемлив компромис между два интереса - на обвинението и на обвиняемия/подсъдимия/. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, както това по общия ред, така и по останалите диференцирани процедури, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по Глава двадесет и девета, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите п о чл.381 ал1 т.1-6 от НПК и то само в обсега на правомощието му почл.382 ал.7 от НПК.

Когато съдът намери, че предложеното между прокурора и защитника на обвиняемия /подсъдимия/ споразумение не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение, без да излага мотиви за това.

Законово допуснатата възможност, при това единствена в НПК да не се изготвят мотиви към съдебния акт не означава, че съдът може да се произнася произволно и в разрез със закона.

При всички положения той извършва проверка и оценъчна дейност с оглед доказателствата по делото, както по отношение на обстоятелствата, включени в обсега на параметрите на 3 споразумението (чл.381 ал.5 НПК), така и по отношение на процедурата, която трябва да бъде спазена. Тази негова мисловна и оценъчна дейност обаче не се обективира в мотивиран съдебен акт, за да могат да се проверят съображенията му за изпълнение на изискванията на закона, довели до одобряване на постигнатото споразумение.

Това се дължи, на първо място, на обстоятелството, че поради липсата на мотиви към споразумението не може да стане известно по какви вътрешни съображения и при какви взаимни отстъпки страните по споразумението са договорили позициите си в частност по въпроса за наказанието и начинът на неговото изтърпяване. Именно липсата на мотиви към съдебния акт не дава възможност на съда, който одобрява споразумението, да изложи съображенията си защо намира наказанието, за което страните са срещнали съгласието си за постигане на консенсус, за справедливо и законосъобразно съобразно критериите на чл.348 ал.5 т. 1, 2 и 3 НПК.

В този случай да се твърди, че съдът е одобрил споразумение, по което е постигнато съгласие за налагане на явно несправедливо наказание, респ. за неправилно определен първоначален режим за изтърпяване на определеното наказание, след като е трябвало да прецени, че се налага да изпълни задължението си по чл.382 ал.7 НПК, означава необосновано вмешателство във вътрешното убеждение на решаващия съд, което не би могло обективно да бъде проверено, тъй като не е обективирано.

Основание за тълкуване на определението на съда с което наказателното производство е приключило по реда на Глава 29 от НПК не може да бъде последващата преценка на висшестоящ прокурор или на затворническата администрация, че по вид и размер, още помалко че първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е определен нецелесъобразно и/или незаконосъобразно. Това е така, защото допуснатите нарушения на закона при прекратяване на производството със споразумение могат да бъдат отстранени единствено по реда на възобновяването на наказателното дело. (Виж Решение № 390 от 18.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 28/2004 г., III н. о.). Противното би означавало не по установения ред да се иска преразглеждане и подмяната на волята на едната страна по постигнато и одобрено споразумение - прокуратурата, поради това, че по-горестоящ прокурор или затворническата администрация не споделя волята, демонстрирана от по-долустоящ прокурор по отношение на наказанието. Това не съответства на целите и същността на института на споразумението и крие сериозни рискове за неравнопоставеност на страните в наказателния процес. (в този смисъл Решение № 114 от 1.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 42/2012 г., III н. о., НК) На второ място, прокурорът в производството по Глава двадесет и девета от НПК не променя качеството си на субект на наказателния процес, който повдига и поддържа обвинението съгл.чл.46 от НПК, но съгласно чл.127 от Конституцията на Република България упражнява и контрол за законност. Двете си функции той упражнява винаги в защита на държавния и обществен интерес, което означава, че заявявайки съгласие по въпросите, залегнали в споразумението съобразно изискванията на чл.381 ал.5 НПК, той преценява именно интереса на обвинителната власт и на обществото, включително и по 4 въпроса за вида и размера на наказанието, както и за начина на изтърпяването му, включително и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

По настоящето дело се констатира, че прокурорът от Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Петрич, който е наблюдавал досъдебното производство, е постигнал и подписал споразумение със защитника на подсъдимия Г. и го е внесъл за разглеждане и одобрение в съда, като той е участвал и в съдебното производство по разглеждането и одобрението му.