Определение № 482 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500321 по описа за 2026 година С Определение рег. № 1212/ 12. 03. 2026 г. по гр. д. № 4727/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставено без уважение искането на ищеца И. Ц. П. с ЕГН********** чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 1989/ 16. 12. 2025 г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно.

Срещу определението на районния съд е постъпила частна жалба от И.

Ц. П. с ЕГН********** чрез адв. А. Д., в която се твърди, че съобразявайки постановките по дело С- 427/ 16 г. и С- 428/ 16 г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

101 ДФЕС ефект за свободна и лоялна конкуренция. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД с ЕИК******** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. К. К., че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275 , ал. 1 ГПК, от лице, 1 което има правен интерес да обжалва и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че с Решение № 1989/ 16. 12.2025 г. по гр. д. № 4727/ 2025 г. па описа на РС- Плевен предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за установяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/20.

11. 2024 г. и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 218 лв. са уважени изцяло като основателни. С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е осъдено да заплати на адв. А. Д. сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

В производството пред районен съд е постъпила молба по чл. 248 ГПК от И. Ц. П. с ЕГН********** чрез адв. А. Д. с искане за изменение на решението в частта за разноските досежно адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК на „СТИК – КРЕДИТ“ ОД е оставена без уважение, като в мотивите на определението е посочено,че относно размера на адвокатското възнаграждение са изложени подробни мотиви в решението по съществото на спора и е съобразена спецификата по конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото. Посочено е, че защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, акцесорен спрямо иска по чл.ц 26 , ал.1 ЗЗД, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

Въззивният съд възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като счита, че следва същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на размера районният съд е присъдил възнаграждението около минимума, като е съобразил и разпоредбата на чл. 2, ал.5 НВАР № 1/ 09.

07. 2004 г. за определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно, като е съобразява и вида и размера на иска, независимо от формата на съединяване. Съдът е съобразил и практиката на СЕС с Решение от 25. 01.

2024 г. по дело С- 438/ 22 по преюдициално запитване на СРС. В мотивите на 2 обжалваното определение се препраща към мотивите на решението в частта относно разноските, където е посочено, че установените размер на адвокатските възнаграждения в НВАР не са обвързващи за съда.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал чл. 101, §1 и §2 ДФЕС като е приел, че не е обвързан от пазарните цени на адвокатските възнаграждения и следва да се съобразят единствено критериите определени в решението на СЕС по преюдициалното запитване на СРС за определяне на адекватен размер на адвокатското възнаграждение. Въз основа на тези съображения районният съд е определил възнаграждение в размер на 600 лв./ 306, 77 евро.

Въззивнвият съд счита, че частната жалба е неоснователна, тъй като от данните по делото се установява, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, същото се е движело процесуално без усложнения относно призоваване, уточняване на искова претенция или други процесуални проблеми, съответно процесуалната активност на процесуалния представител на ищцата е в обичайния обем( подаване на искова молба, становище по отговора на ответника), проведено е едно открито съдебно заседание, на което ищцата не е представлявана и делото е взето за решаване, съответно е постановен съдебен акт. С оглед изложеното въззивният съд счита, че не е налице основание за изменение на размера на адвокатското възнаграждение в по- висок такъв, поради което следва определението на районния съд да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение рег. 1212/ 12. 03. 2026 г. по гр. д. № 4727/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца И. Ц. П. с ЕГН********** чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 1989/ 16. 12.

2025 г. по гр. д. № 4727/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4