Решение № 108 от 20.07.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Дулово, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20213410100618 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.49 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.

Образувано по молба за развод подадена от Б. Х. А., с ЕГН **********, от ***, ул.

„*** против А. М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** В молбата си за развод ищцата Б. А., твърди, че с ответника са сключили граждански брак на *** г. в ***. От съвместния им брак имат родено едно дете С. А. А., с ЕГН **********, което понастоящем е пълнолетно. Твърди, че от 2016 година са във фактическа раздяла. Ответникът заминал да си търси работа в *** и прекъснал всякакви връзки със семейството си. От тогава до настоящия момент с ответника не поддържат никакви отношения и не контактуват. От момента на фактическата раздяла ответникът е с неизвестен адрес, не се е обаждал, не се е интересувал за семейството и детето си. През 2018 г. ищцата се сближила с друг мъж от *** с когото заживяла на семейни начала. Двамата към момента живеят и работят в гр. ***.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, и продължаването му не е в интерес на никого от тях. Между съпрузите не съществува взаимно уважение, привързаност и взаимопомощ.

Заявява, че имат придобито по време на брака семейно жилище, което ще бъде поделено между съпрузите в отделно производство. Нямат придобити моторни превозни средство в режим на СИО, не притежават фирми и дялове в търговски дружества. Няма претенции по отношение на други движими вещи.

Моли, съдът да постави решение, с което да прекрати сключения между страните 1 граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника. Не претендира издръжка след прекратяването на брака. Желае след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име „Мюмюн“.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. М. А. депозира писмен отговор на молбата за развод чрез назначения особен представител. Изразено е становище за допустимост и основателност на предявения брачен иск и моли да бъде уважен. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищцовата страна Б. А. - редовно призована, явява се лично и с процесуален представител – адв. Г. И. от АК-Добрич, която заявява, че поддържа предявената молба за развод. Моли, съдът да прекрати с развод сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

Ответникът А. А. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения от съда особен представител адв. Д. П. от АК-Силистра. Изразява становище за основателност на предявения брачен иск и моли да бъде уважен Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и прецени представените по делото писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 20.10.2000 г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ****** г. от Кметство ***, съпрузите и страни по делото Б. Х. А. и А. и А. М. А. са сключили граждански брак на *** г. в ***, като ищцата е приела фамилното име на съпруга си – „А.”.

Съпрузите имат родено от брака си едно дете – С. А. А., с ЕГН **********, което видно от представеното удостоверение за раждане е навършило пълнолетие.

След сключване на брака страните заживели в дома на родителите на ответника в ***. През 2005 г. закупили къща в *** и заживели там. През годините нямали конфликти и проблеми, грижели се заедно за домакинството и за детето им.

През 2016 г. ответникът заминал за *** да си търси работа и прекъснал всякакви връзки с близките си.

От момента на фактическа раздяла до настоящия момент страните не поддържат никакви отношения помежду си.

Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл.

49, ал. 1 от СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона 2 и морала необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, и от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Той е опразнен от жизнено съдържание и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля са изиграли охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в техните характери. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.

В молбата за развод се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК, като съдът приеме, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака изключителна вина има ответника.

Съдът намира това искане за неоснователно. „Дълбоко” според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

По делото са разпитани в качеството на свидетели С. А. А. /син на страните/ и Д.С.М., които в показанията си потвърдиха твърденията на ищцата, че с ответника са във фактическа раздяла от 2016г., че съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си и че не знаят причината, поради която ответникът е преустановил връзка със семейството си.

Свидетелят Маринов заяви още, че от месец май 2018 г. живее заедно с ищцата и иска да сключи брак с ищцата.

На основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите, а именно: сложната икономическа обстановка в страната, безработицата и желанието на ответника да си намери добре платена работа за да е осигури по-добро 3 финансово състояние за семейството. Доказателства, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника не бяха събрани в настоящото производство. Такива не бяха събрани и при разпита на двамата свидетели.

Доколкото никоя от страните не изразява претенции за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Относно придобитото по време на брака семейно жилище, съдът намира, че не са налице предпоставките то да бъде предоставено след развода за ползване на ищцата, още повече че в петитума на молбата за развод не се съдържа такова изрично искане. Не бе направено такова и в съдебно заседание.

От друга страна, за да се произнесе служебно съда по този въпроса, следва роденото от брака дете да не е навършило пълнолетие. В случая страните имат родено от брака дете, което към настоящия момент е навършило пълнолетие.

С оглед на това, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока със съдебния акт.

Относно фамилното име на съпругата след развода:

Съдът е сезиран с такова искане от ищцата в молбата за развод, срещу което ответникът не възразил, поради което и на основание чл. 326 от ГПК във връзка с чл. 53 от СК, намира за правилно ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

По отношение на разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата в съдебно заседание.

Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.

Предвид изхода на делото, такива следва да се присъдят на ищцата в размер на 925.00 лв.

По отношение на дължимата държавна такса:

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, вр. чл.6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателният размер на таксата за развода да е 50.00 лева и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени от ищцата при завеждане на молбата за развод, следва да осъди ответника да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр.Дулово.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд - Дулово РЕШИ:

4

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения с акт № 4 на *** г. в ***, обл. Силистра, граждански брак между Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса на брачната вина.

Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********8, нямат придобити по време на брака моторни превозни средства в режим на СИО.

Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********8, нямат придобити по време на брака моторни превозни средства в режим на СИО.

Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********8, нямат регистрирани по време на брака фирми и нямат придобити дялове в търговски дружества.

Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********8, няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака.

Придобитото по време на брака семейно жилище в режим на СИО, находящо се в ***, ще подлежи на подялба между Б. Х. А., с ЕГН **********, и А. М. А., с ЕГН **********8, в отделно производство.

Постановява след прекратяването на брака съпругата Б. Х. А., с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Мюмюн.

Определя окончателна държавна такса по развода в размер на 50 /петдесет/лева.

Осъжда А. М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, *** да заплати на Б. Х. А., с ЕГН **********, от ***, ул. „*** сумата от 925.00 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото.

Осъжда А. М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр. Дулово, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство, в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________