Решение № 246 от 29.01.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 246

Добрич, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20257100700696 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на З. Т. Д. Добрич, ЖК БАЛИК 34, вх. А, ап. 17, против ЗППАМ № GPAAM-1302659/20.10.2025г., на Мл. Автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР- Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „3“, ББ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразна. Настоява за наличие на противоречие на изложените в заповедта факти и обстоятелства с действителната фактическа обстановка. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът в производството, Мл. Автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР- Добрич изразява становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. По съществото на спора излага, че при пристигане на място жалбоподателката, като водач на автомобила не била на местопроизшествието. По - късно пристигнали двама мъже, един от които се оказал съпруг на водачката. Установило се, че същата се намирала в дома им в с. Долина, където е отишла линейка, откъдето я е взела. Линейката минала край местопроизшествието след около 20-30 мин. от с. Долина в посока гр. Добрич, но не спряла на подадения от ответника сигнал. Ответникът бил на около 30 - 40 метра. Правил снимки от произшествието. Подал сигнала на линейката да спре. Това не бил официален сигнал за проверка, а такъв в смисъл да спре до тях за да се разберат. Такава била установената практика между служителите на пътна полиция и водачите на линейките. Линейката продължила без са спира. Понеже нямало възможност да извърши проверка на водача за употребата на алкохол и наркотици, което е задължителна част при подобно ПТП и тъй като въпросната водачка на автомобила не била на място, съставил акт за напускане на местопроизшествието, на база на който издал и процесната ЗППАМ. Моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, на 20.10.2025 г.. около 02:00ч. в обл. ДОБРИЧ, общ. ДОБРИЧ-ГРАД, път - Шумен – Девня - Нови пазар - Владимирово - Добрич - Балчик - пристанище Балчик - километър 62.6, в посока от с. ОДРИНЦИ КЪМ С. Долина, на около 300 м. след о. Одринци, управлява собствения си лек автомобил Митсубиши Аутлендьр с регистрационен номер: [рег. номер] като ПРИ движение с несъобразена скорост с характера на пътя и в зоната на ляв завой губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се преобръща извън пътното с което допуска пътно транспортно произшествие с материални щети по автомобила и се самонаранява. Като участник в ПТП не изпълнява задължението си да остане на място и без да уведоми компетентните служби за контрол на МВР напуска местопроизшествието. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123. ал. 1 т. 2 б. Б - не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР. от ЗДВП.

В административната преписка са представени съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA и бл. № 4687068 от 20.10.2025 г, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 123. ал. 1 т. 2 б. Б ЗДвП. Водачът е разписал акта, като нарушител и собственоръчно се е подписал под мястото за възражения, че няма такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е постъпило възражение срещу съставения АУАН.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Мл. Автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР- Добрич, действащ съгласно делегираните му със заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич правомощия и в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Добрич. Заповедта на директора на ОД на МВР – Добрич е приложена по множество дела със сходен предмет водени в АС Добрич, поради което в съответствие с чл. 155 ГПК, вр. чл. 144 АПК служебно известен на съда се явява фактът, че с т. 2 от същата заповед директорът на ОД на МВР – Добрич е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дежурните Автоконтрольори в сектор Пътна полиция към ОДМВР- Добрич на територията обслужвана от ОДМВР – Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „3“, бб ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за три месеца на водач, който бъде привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8 ЗДвП.

Съдът приема за надлежно установено, а и относно това обстоятелство няма спор, че на описания в АУАН и ЗППАМ пътен участък жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил Митсубиши Аутлендьр с регистрационен номер: [рег. номер] като ПРИ движение с несъобразена скорост с характера на пътя и в зоната на ляв завой е загубила контрол над автомобила, напуска пътното платно 8 дясно по посоката си на движение и се преобръща извън пътното с което допуска пътно транспортно произшествие с материални щети по автомобила и се самонаранява. По делото няма спор и че като участник в ПТП жалбоподателката не е останала и не е уведомила компетентните служби за контрол на МВР за настъпилото ПТП. Няма спор и че същата е напуснала местопроизшествието и се е прибрала в дома си намиращ се в с. Долина.

Главната теза на жалбоподателя, е основана на твърдения че не е открила телефона си и не е имало преминаващи по пътя ППС, които да ѝ помогнат да даде сигнал до МВР. В случая обаче по делото не се събраха каквито и да е доказателства, за наличието на обстоятелства, които да обосноват извода за наличието на обективна невъзможност жалбоподателката да остане на място и/или да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП. Следва да се има предвид, че в случая се касае за твърдения на жалбоподателя свързани със защитната му теза по делото, които не са потвърдени от доказателствения материал. Освен това тези възражения на оспорващата страна касаят въпросите свързани с отговорността на водача, като не са относими към въпросите свързани с наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ от характера на процесната, респ. същите са без значение за нейната законосъобразност. В случая не е налице неяснота относно факта на причиняване на ПТП и последвалото го напускане на местопроизшествието. Не е налице неяснота и относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила и в последствие напуснало мястото на ПТП. С напускането си жалбоподателката е препятствала съответните компетентни органи да установят надлежно причините за ПТП, в това число и дали настъпването му е в резултат на пътните условия или е резултат от поведението на водача, вкл. и дали е последица от употреба на алкохол или наркотични вещества.

По тези съображения съдът намира, че презумтивната доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, административнонаказващият орган действайки при условията на обвързана компетентност няма право на самостоятелна преценка.

Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба от адм. орган е формиран верен извод за наличие на необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на лицето привлечено към отговорност да извърши други подобни нарушения и да се осигури безопасността по пътищата на страната, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратителни условие и срок, а именно: "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 3 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, респ. с изтичане срока, с което е обвързано действието ѝ.

ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения и престъпления имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН и НПК. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни.

Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се установява нарушение и се налага административно или друго наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно или друго наказание с правораздавателен акт на съответната юрисдикция (присъда или наказателно постановление). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение или престъпление. С налагането на подобни мерки, както се посочи по-горе се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В този смисъл Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII о, Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о.

Не може да се приеме и че с процесната ЗППАМ се нарушава принципа на съразмерност, нито че ПАМ засяга адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Според практиката на съдилищата в страната, принципът за съразмерност по чл. 6 АПК се отнася главно за случаите, когато административен орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при избора на варианти за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК следва да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение налагането на ПАМ и при оперативна самостоятелност при определяне на срока на същата. Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в нормата на чл. 6, ал. 2 АПК.