Решение № 1146 от 13.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500876 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на А. Е. В. срещу решение № 3834/12.07.2023г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. № 5908/22г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят излага, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. В него е прието, че безспорно се установява, че той е осъществил посочените в исковата молба увреждания, както и поради наличието на споразумение по наказателно дело , имащо характер на присъда с правните последици по чл.300 от ГПК. Прието е, че се е осъществил фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Това противоречи на събраните гласни доказателства и възражението му, че ищецът е отправил към въззивника обидни реплики и псувни, както и възражението относно механизма на увреждането, а именно за настъпването му впоследствие на ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма вина за причиненото му непозволено увреждане, но събраните гласни доказателства, установяват фактическа обстановка, за която не са събрани 1 доказателства в наказателното производство. Не са събрани такива за това, че А. Г. е изпаднал в безсъзнание, в невъзможност да се грижи за себе си, да бъде работоспособен. От изготвената по делото медицинска експертиза се установява, че зрението му е възстановено на 70% след проведеното адекватно лечение и не е застрашен от загубата му. Ищецът се е справял сам в ежедневието след медицинските интервенции. Не е установено да са му причинени психически травми от увреждането. Съдът не е съобразил, че след инцидента жалбоподателят пръв се е притекъл на помощ на ищеца. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в изключително завишен размер.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част като неправилно или да го измени като намали размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание А. Г. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Доказани са предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане. Събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на въззивника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът А. Г. твърди, че на 14.12.2020г. около 15.20.ч. в гр. ***, ж.к. „***“, бл.* заедно с негов приятел е трябвало да се придвижат с лекия му автомобил за среща с приятели в гр. София.

МПС е било паркирано на горния адрес в междублоковото пространство. Отключвайки го е чул, че някой говори на висок глас и това е бил неговият съсед А. В.. Последният се е намирал на терасата на апартамента си в бл.*, вх. *, ж.к. „***“, гр. София. Двамата разменили реплики относно паркираните автомобили. Ищецът се качил на шофьорското място и потеглил като маневрирал, за да се включи в движението. Ответникът излязъл от блока и се насочил към него с дървена пръчка в ръка. Замахнал през отворения прозорец на шофьора и му нанесъл удар в областта на лявото око като му е счупил диоптричните очила, които 2 е носел. Почувствал е внезапна, силна и пронизваща болка, частично загубил зрението и съзнанието си за момент и изгубил контрол над управляваното от него МПС и катастрофирал с друг автомобил, намиращ се на близо. Извикан е екип на спешна помощ, който го е закарал в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД. Там е прегледан и са му направени изследвания. От тях се е установило, че А. Г. има разкъсно- контузна рана на долния клепач. Лявото око е сълзяло спонтанно- епифора. Констатирана е разкъсно- контузна рана в назалната област с пролапс на увея през устните на раната. Предната камера е била с тотална химена- изпълнена с кръв до състояние, че не са били видни задлежащите структури. Не е било възможно да се огледа ириса, лещата, стъкловидното тяло и очното дъно на лявото око. Поставена е диагноза: разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани.

Същата вечер е бил опериран по спешност. При нея е установена склерална рана с неправилна звездовидна форма с пролапс на увея и стъкловидното тяло.

Направена е ексцизия/изрязване/ на девитализираната увея и пластика на конюнктивита. Зашити са разкъсно-контузните рани на долния клепач.

Независимо е от проведеното оперативно лечение

А. Г. е получил регматогенно отлепване на ретината на лявото окол в назалтите квадранти и до образуване на инкарцерирано стъкловидно тяло в раната на стъкловидното тяло на лявото око. На 21.12.2020г. е изписан от лечебното заведение. На 22.12.2020г. е постъпил ва УМБАЛ „Света Анна“ АД- София, Очна клиника, където е проведено ново оперативно лечение и е изписан на 23.12.2020г. с назначено медикаментозно лечение и проследяване от офталмолог. На 10.01.2021г. ищецът е посетил по спешност

УМБАЛ „Царица ЙоаннаИСУЛ“ ЕАД с оплаквания за кървене от лявото око. Установена е засъхнала кръв в областта на миглите и леко в долния форникс около кнюнктивните конци. Поставена е диагноза -травми на конюнктивита и контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло. Поради тотално отлепване на ретината и проникваща рана в склерата в резултат на удара с дървена пръчка в областта на лявото око от ответника, А. Г. е загубил необратимо зрението на лявото си око. На 23.02.2021г. е постъпил за оперативно лечение в Очна клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ АД-София. Същият ден е проведена операция за подобряване на положението на ириса и зеницата на лявото око.

Поставена му е изкуствена вътреочна леща. Предстои му нова операция. Във връзка с инцидента е образувано ДП № 227 ЗМК-2240/20г. по описа на Зто 3

РПУ- МВР, гр. София. Образувано е нохд № 17482/21г., което е завършило със сключване на споразумение, с което А. В. се е признал за виновен за случилото се на 14.12.2020г. Споразумението има характер на влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Ищецът твърди, че не е провокирал физическата саморазправа от страна на ответника.

С поведението си А. В. му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и постоянни страдания. От удара с пръчка е получил постоянна слепота на лявото око и блефароспазъм, които му причиняват ежедневен дискомфорт.

Чувства се белязан, което го натоварва и притеснява. Не е същият жизнерадостен младеж. В първите дни след изписването си от болница е трябвало да се приучи и свикне, че за напред ще вижда света само от дясната си страна и ще трябва да се обърне от ляво на дясно. Приучвал се е да прави ежедневни дейности докато вижда заобикалящата го страна само от една страна. Предпочитал да остава сам и на тъмно, бил е обхванат от отчаяние и депресивни мисли. Не е искал да разговаря с приятелите си, защото изпитвал постоянно усещане, че събеседникът му се е вторачил в травмираното му око и го възприема като увреден човек. След свалянето на превръзката се стресирал и спрял да се бръсне. Ищецът се е приучил да чете, използвайки единственото си око. След инцидента е ограничил спортуването. Притеснява се , че за в бъдеще ще бъде ограничен при избора си на професия. Във връзка с травмата е направил разходи, които представляват имуществени вреди, подробно описани в исковата молба и в размер на 2885, 94лв. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. в едно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2020г. до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени вреди в размерна 2885, 94лв., в едно със законната лихва от 14.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението, че ищецът с нищо не го е провокирал. Напротив, след като го помолил учтиво да паркира автомобила си на друго място, Г. е започнал да го псува и обижда, както и майка му. Това е принудило А. В. да излезе от дома си. А. Г. бил в нетрезво и неадекватно състояние. Настъпилото ПТП между автомобила на ищеца и друго МПС не е в следствие на загуба на съзнание от страна на А. Г. и замъгляване на 4 зрението. Счупването на очилата и нараняването на окото са в следствие с удара между двата автомобила. Неверни са твърденията за причинна връзка между непозволеното увреждане и нанесените неимуществени вреди.

Независимо, че ответникът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и е сключил споразумение със СРП, той не е изпитвал вина за случилото се. Искал е по- бързо да приключи досъдебното производство, тъй като е има предложение за работа в ЕС. Ответникът твърди, че след инцидента ищецът сам управлява автомобила си, което означава, че вижда. При него няма загуба на зрение.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила споразумение по нохд № 17482/21г. на СРС, НО, 13 състав А. В. се е признал за виновен за инцидента с ищеца, станал на 14.12.2020г. като деянието е извършено при пряк умисъл.

Приети са безспорни и ненуждаещи се от доказване травматичните увреждания, които е получил А. Г. на 14.12.2020г. от деянието, осъществено от А. В.: разкъсно- контузна рана на долен клепач на лявото око, блефароспазъм, разкъсно- контузна рана на конюнктивита в назалната част с пролапс в увея, тотална хифема, травматична колобома, отлепяне на ретината. Травмите са посочени в одобреното от съда споразумение от 16.12.2021г. по горното наказателно дело.

Безспорно е, че ищецът е постъпил за лечение на 14.12.2020г. в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД. За това обстоятелство е приобщена по делото история на заболяването. Болничният престой е бил от 14.12.2020г. до 21.12.2020г.

Ищецът е представил епикриза от 01.10.2022г. за проведено лечение на лявото око.

Не е спорно, че на 21.12.2020г. в 12.30ч. А. Г. е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД. Изписан е на 23.12.2020г. Представена е история на заболяването.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени и са приети по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното дирене са представени протоколи за разпит на А.

Г. и Б. Л. Й., сведение от последния, дадени в досъдебно производство № 5

2240/20г., протокол за оглед на веществени доказателства/очила на ищеца/ от 21.06.2021г. и фотоснимки към него. Представени са СМЕ и Съдебнопсихиатрична експертиза, които съдът счита, че не следва да обсъждат в настоящият процес, тъй като не са събрани като доказателства в него въз основа на принципа за непосредственост.

По делото е приета психологична експертиза, според която ищецът към датата на изследването е с нормална психологична дейност, без данни за качествено нарушение в съзнанието, няма психични феномени. Кумулираната в психиката тревожност е по- скоро личностна и темпераментна, отколкото с характеристиките на клинични изяви. Липсват данни за посттравматично стресово разстройство. Преживяванията, които е имал ищецът, не носят потенциала на психопатология. Претърпяното травматично увреждане не е довело до психични промени от болестен характер. Те не са ескалирали до нужда от консултация със специалист. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като обективно, обосновано, пълно и отговарящо на изискванията на научните правила и на професионалния опит на експерта.

В процеса е допусната и приета медицинска експертиза. Вещото лице – офталмолог е дало заключение след извършен личен очен преглед на ищеца на 31.03.2023г. Според експерта А. Г. е получил рана на склерата с пролапс на увея, кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината на лявото око, травматична катаракта. Ищецът е претърпял четири оперативни интервенции на лявото око и медикаментозно лечение. Те са приключили през месец октомври 2022г. Веднага след травмата пострадалият е имал много силна болка в областта на лявото око, продължила до два дни след операцията. Във връзка с другите интервенции е имал епизодични болки. При личния преглед вещото лице е установило настоящият обективен статус на двете очи на ищеца. В момента на травмата е имало временна пълна слепота на лявото око.