Решение № 87 от 02.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд: Окръжен съд - Кюстендил
Дело: Частно наказателно дело 514/2025
Вид: Решение № 87
Подписан: 02.10.2025
В сила: 10.10.2025
Състав: Николай Александров Николов

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кюстендил, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ал. Николов при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20251500200514 по описа за 2025 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия срещу И. М. от гр.К..

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Областна администрация Шпитал ан дер Драу – Австрия (Bezirkshauptmannschaft Spittal an der Drau), относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на лицето И. М., роден на **.**.****г. с последен известен адрес в гр.К., ул.“*** ***********“№***. На лицето е наложена финансовата санкция от 190 евро за нарушение, което се санкционира по реда на Закона за моторните превозни средства на Австрия (KFG). Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Кюстендил пледира за уважаване на искането.

Санкционираното лице, редовно призован на посочения в удостоверението адрес, не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на решение по преписка/дело SP9-STR-4324/2023, постановено от Областна администрация Шпитал ан дер Драу – Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 190 евро за извършено нарушение на 31.10.2022г. в 21:18 часа в община Т., Австрия. (А10, Str.km 131, 921) с превозно средство с рег.№******** е превишена скоростта с 34 км/ч при максимално разрешена 60 км/ч. Това нарушение се санкционира по реда Закона за моторните превозни средства на Австрия (KFG).

Процесното решение представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. И. М. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е.

Република България. Решението е постановено на 20.04.2023г., а е влязло в сила на 07.11.2023г. Паричната сума, наложена с решението е 190 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според т.2, б”з” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.

И. Р. М. е с българско гражданство, ЕГН********** и с постоянен и настоящ адрес – гр.К., ул.“*** ************“№***, ет.*, ап.*.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин И. М. е санкциониран с влязъл в сила в Австрия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановИ. го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е 2 подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава.

Размерът на наложената с решението парична санкция от 70 евро, чиято левова равностойност е в размер на 371, 61 лева.

От представените от засегнатото лице писмени доказателства обаче се установява, че на 25.09.2025г. същият е заплатил по банков път по сметка на НАП сумата в размер на 375 лева. При това положение съдът прие, че процесната финансова санкция е заплатена в пълен размер.

Поради изложеното и на основание чл.33, във вр. с чл.17 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде приспадната изцяло заплатената доброволно сума в размер на 190 евро, от наложената му финансова санкция в същия размер. От това следва, че признатото решение не бива да бъде привеждано в изпълнение, поради междувременното му доброволно изпълнение от засегнатото лице и извършеното приспадане.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции от 20.04.2023г. по преписка/дело SP9-STR-4324/2023, постановено от Областна администрация Шпитал ан дер Драу – Австрия, в сила от 07.11.2023г., издадено по отношение на И. Р. М., ЕГН**********, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 190 евро, чиято левова равностойност е 371, 61 лева за извършено на 31.10.2022г. в 21:18 часа в община Т., Австрия.

(А10, Str.km 131, 921) с превозно средство с рег.№******** нарушение на правилата за движение по пътищата.

ПРИСПАДА изцяло заплатената сума в размер на 371, 61 от наложената с признатото решение финансова санкция в размер на 190 евро.

НЕ ПРИВЕЖДА признатото решение в изпълнение, поради приспадането.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.