Протокол № 617 от 21.04.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 617 гр. Пазарджик, 19.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20225220100031 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

Не се явява молителят, редовно призован. За него се явява адв. И., надлежно упълномощен.

Не се явява представител за ответната Община Пазарджик и за РП Пазарджик, редовно призовани.

АДВ.И.: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

АДВ. И.: - Поддържам допуснат. молбата. Водим един свидетел, който ни е

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

В исковата молба против ответната Община Пазарджик ищецът твърди, че бил роден на ... г. в гр. Пазарджик от майка Д.Т. А.а с ЕГН **********, и баща - неизвестен, за които обстоятелства бил съставен акт за раждане №0778 от 04. 06.1999 г. на Община Пазарджик.

Тъй като след раждането на ищеца, неговата майка била изпаднала в 1 особено психо- физическо състояние, което не и позволило да избере собственото име на детето си, изборът на това име бил извършен от медицински служител, изпълняващ функциите по гражданска регистрация в болничното заведение, където е родено детето.

Съответно /въз основа на предоставената му от майката на детето информация, че бащата на детето се казва Г./, този медицински служител избрал за собствено име на детето името Г. - с мотива, че това вероятно ще провокира у бащата емоционална привързаност към носещото неговото собствено име дете, която последствие евентуално може да доведе до неговото естествено припознаване от бащата /което обаче не било станало/.

Същевременно ищецът получил за свое бащино име - името ДV /от собственото име на неговата майка - Д. с добавката - ов/, а като свое фамилното име - името - А. /от фамилното име на неговата майка - А.а с добавката - ва/.

Скоро след раждането на ищеца обаче, по икономически съображения, неговата майка била принудена да замине и да се установи трайно в чужбина, поради което се наложило тя да остави детето си за отглеждане и възпитание в семейството на нейните родители, които били част от социума на ромската етническа общност, членовете на която при ежедневното си обичайно общуване се индивидуализират помежду си с турско-арабски имена.

По тази причина /от момента на оставянето му за отглеждане при неговите баба и дядо по майчина линия/, индивидуализирането на на ищеца в окръжаващата го социална среда ставало само и единствено със собствено име с турско-арабски произход – Н., което било избрано от неговия дядо /Т.М.О./.

Впоследствие - докато с годините израствал основно под грижите на своя дядо по майчина линия, ищецът създавал с него дълбока и позитивна емоционална връзка, която с времето по естествен начин придобила характер на фактическа пълноценна връзка между баща и син.

В резултат на това, навлизайки в периода на физическо и психическо съзряване, при всеки подходящ за това публичен повод, ищецът започнал да сочи като свое бащино име - собственото име на дядо си - ТV, и съответно като свое фамилно име - фамилното име на дядо си - Осман, поради което много бързо и по напълно естествен начин, ищецът се налагал в обичайната за него и дядо му обществена среда с имената - Н. Т.О., и съответно - с годините все повече хора от тази среда, го възприемали като син, а не като внук на Т.М.О..

Допълнителен, но съществен фактор за съзнателното приемане и налагане на имената - Н. Т.О. от страна на ищеца, ставал и фактът, че още преди да навърши пълнолетие, той започнал да изповядва традиционната за неговия дядо /Т.М.О./ мюсюлманска религия.

За да практикува обаче пълноценно тази религия се налагало, да ползва 2 при индивидуалните си религиозни обреди, а и при религиозното си общуване с другите мюсюлмани, само мюсюлмански /турско-арабски/ имена, формирани въз основа на имената на мюсюлманин, който бил негов роднина по права линия /баща/. Тъй като в случая на ищеца баща му бил неизвестен, наред с другите причини се налагало да извършва религиозните си обредите си и въобще да общува с мюсюлманската общност чрез даденото му от дядо му собствено мюсюлманско име - Н. и съответно - с мюсюлманското бащино име - ТV /което било мюсюлманското собствено име на неговия дядо/ , и с мюсюлманското фамилно име - Осман /което било мюсюлманското фамилно име на своя дядо/. Съответно - именно с тези си три имена /Н. Т.О./, ищецът станал известен и в мюсюлманската религиозна общност, която надхвърля границите на обичайната му социална среда, в която той вече бил известен със същите тези имена.

По тези причини - фактически /от раждането си до сега/, ищецът използвал легалните си имена /Г. Д. АС./ изключително рядко - само при принудително общуване с представители на публични институции, изискващи легитимирането му с официални документи, като във всеки от тези случаи, той изпитвал изключително психологическо неудобство - както поради това, че за него още от ранното му детство и трите му легални имена /Г. Д. АС./ били напълно чужди на личността и етническото му самосъзнание, а след това и на религията му, така и поради това, че легалното му собствено име /Г./ се асоциира от него с името на неговия официално „неизвестен" баща /който според майка му се е казвал Г./ и който никога не го потърсил и не се погрижил за него. Освен това - в момента ищецът изпитвал сериозна и трайно осъзната емоционална необходимост да даде легален публичен израз на обичта, признателността и уважението, които изпитвал към своя дядо /Т.М.О./, които го отгледал и възпитал като негов собствен син.

Според ищеца това можело да стане, само, ако той официално приеме за свои имената - Н. Т.О. - първото от които било избрано от дядо му, а второто /бащиното/ и третото /фамилното/ - съответстващи на собственото и фамилното име на неговия дядо, който ищецът приемал искрено за свой баща.

Въз основа на тези обстоятелства, за ищеца било налице желание и съответно на него съзнание за наличие на законно правно основание да поиска от съда да образува съдебно производство в хода на което да установи наличието на „важни причини", въз основа на които да допусне да се извърши промяна на неговите три имена, която да бъде отразена в акта му за раждане N20778 от 04.00.1993 г. на Община Пазарджик, и съответния граждански регистър - по следния начин: Собственото, бащиното и фамилното имена на Г. Д. АС. с ЕГН ********** да се променят /заменят/ с имената - Н. Т.О..

Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Пазарджик не е депозирала отговор.

3

При тези данни съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.

19 от ЗГР.

АДВ. И.: - Нямам възражение по доклада на съда. Моля да се разпита свидетеля.

СЪДЪТ

О П Р ЕДЕ Л И:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва :

Б.Б.М.: - На 64 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с ищеца Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ М.: – На Г. в махалата му казват Н.. Г. го е отгледал – това е дядо му - и баба му също. Г. има баща. Разведоха се родителите му и майката отиде в чужбина. Дядото на Г. знам как се казва – Т.О.. Той го отгледа момчето. Момчето ходи на джамията и там му казват Н.. С това име е известен навсякъде.

АДВ. И.: – Да се приключи делото. Нямам искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. И.: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебно решение, с което да уважите молбата надоверителя ми , с оглед събраните писмени доказателства.

СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона едномесечен срок.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 13.55 часа Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

4