Решение № 1416 от 01.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Плевен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430105442 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ срещу В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1904,01 лв. главница, представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2644/2025г. по описа на РС Плевен.

Ищцовото дружество твърди, че по подадено от него заявление е образувано ч.гр.д.№2644/2025 г. на РС Плевен, като заповедният съд указал да бъде предявена искова молба. Ищецът твърди, че 24.10.2021 г. в 03.30ч настъпило ПТП в ***. Водачът В. К. Р., управлявал ***, но поради управление с несъобразена скорост с пътните условия, мокра пътна настилка, губи контрол над управлявания от него л.а. и реализира ПТП с лек автомобил ***, като причинява щети на същия, след което напуска произшествието без да уведоми съответните контролни органи. За настъпилото ПТП бил съставен протокол №1794918 от 24.10.2021 г., като на ответникът бил съставен АУАН. Ответникът имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица с № BG/22/121001154017, със срок за валидност от 24.04.2021 г. до 23.04.2022 г. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №0014-5060-21-000366, въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие и нанесени щети на лекия автомобил марка „Мерцедес“. Претърпените щети се изразявали в увреден маслен картер, задна броня, десни задни светлини, задно стъкло, долна задна средна част, заден капак, предна броня, носач задна ОС и кора под двигател. Ищецът твърди, че е заплатил на собственика обезщетение за вредите в размер на 1 884,01 лв. на 05.11.2021 г., поради което счита, че за него е възникнало право на регрес съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, срещу виновния водач, до размера на платеното обезщетение с вкл. 10,00 лв. ликвидационни разноски по щетата. Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения по реда на чл. 47 1

ГПК особен представител адв. Б. Д. от АК Плевен, с който се оспорва предявената искова молба, тъй като представените писмени доказателства не се установяват предпоставките на чл. 500,ал.1,т.3 КЗ. Застрахователят по застрахователен договор „Гражданска отговорност“, който е заплатил застрахователно обезщетение по него на увреденото лице, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, при вина от негова страна за причиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай от представения протокол за ПТП се установявало, че протоколът е подписан и от ответника като участник едно. Поради това липсвали доказателства, че е напуснал ПТП-то, предпоставка за ангажиране на отговорността по предявения иск. На следващо място, ответникът счита, че от поканата за доброволно изпълнение не се установява да е връчена на ответника. Ответникът оспорва разходите, посочени в калкулация ремонт.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и претендира разноски.

В с.з. ответникът се представлява от адв. Д. и поддържа отговора на исковата молба, като счита предявеният иск за недоказан, поради което следвало да се отхвърли.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, установи следното от фактическа страна:

По заявление с вх.№13414/29.0.4.2025 г. на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД е образувано ч.гр.д.

№2644/2025 г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №1427/30.04.2025 г. с която длъжникът В. К. Р. е осъден да заплати сумата от 1904,01 лв. главница, ведно със законна лихва и 38,08 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк. Възнаграждение.

С Разпореждане №10683/07.08.2025 г. по ч.гр.д.№2644/2025 г. по описа на РС Плевен са дадени указания на ищеца на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК, като препис от разпореждането е връчен на ищеца на 14.08.2025 г. и е представено доказателства, че е подадена искова молба с пощенско клеймо от 12.09.2025 г.

От протокол за ПТП №1794918/24.10.2021 г. издаден от мл. Автоконтрольор към пътна полиция Плевен, се установява, че на 24.10.2021 г. е настъпило ПТП между участник № 1 с рег. ***. Валидно ГТП, със собственик *** и с водач В. К. Р., и участник № 2 с рег. ***, със собственик *** и водач Д. А. Х.. Констатиран е следния механизъм на ПТП: участник №1 при движение с несъобразена скорост с пътните условия, мокра пътна настилка, губи контрол над автомобила и удря отзад паркираният участник №2, с което допуска материални щети. Протоколът е подписан от участниците в ПТП-то и е издаден АУАН №GA/462046 за нарушение на чл. 20,ал.2 и чл. 123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДВП.

Видно от административно наказателната преписка е че въз основа на описания по-горе АУАН е издадено наказателно постановление №21-0938-004148/29.10.2021 г., с което на В. К. Р. са наложени глоби за това, че на 24.10.2021 г. в 3.30ч в гр. Плевен на кръстовище на *** като водач на л.а. с рег. *** и при управление на лекия автомобил с посока на движение към улица „Гренадирска“, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол и блъска паркирания лек автомобил Мерцедес 200Д с рег. № ***. След което не уведомява органите на контрол, напуска ПТП и е установен в 7.00ч- нарушение по чл.20,ал.2 ЗдвП и чл. 123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДВП.

От справката за нарушения на водач и приложените съобщения в преписката е видно още, че горепосоченото наказателно постановление е влязло в сила на 13.07.2022 г.

На 25.10.2021 г. Д. А. Х. подал в ищцовото дружество уведомление за настъпило застрахователно събитие за МПС Мерцедес 200Д с рег. № ***, и е образувана 2 застрахователна щета №0014-5060-21-000366 по която е изготвен опис-заключение за следните повреди: маслен картер – подмяна; задна броня – подмяна и боядисване; задни светлини-подмяна; долна задна средна част ремонт и боядисване; заден капак ремонт и боядисване; зад десен калник с демонтаж на задно стъкло – ремонт и боядисване; STOSST-HALTER SEITL подмяна‘ предна броня – ремонт и боядисване; носач задна ос подмяна и кора под двигател подмяна. Изготвена е и заключителна калкулация за стойността на поправата на вредите – 1884,01 лв., която видно от преводно нареждане на л.16 по делото е че, е изплатена от ищеца на *** на 05.11.2021 г. по щета 0014-5060-21-000366.

Ищецът е изготвил и приложим към исковата молба покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1884,01 лв.

От заключението на приетата и неоспорена САТЕ се установява, че л.а. с рег. №*** е управляван от ответника, при движение по мокра асфалтова настилка с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, отклонява се вдясно и реализира челен удар в задна дясна част на паркиран л.а. с рег. № ***. Вследствие на удара и ударния импулс л.а. с рег. № *** е изместен напред, преминава през бордюр на тротоар заключен между ул. „***, като автомобила контактува с долната част на двигателя с бордюра. В продължение на движение реализира удар с предната си дясна част и поставен пътен знак на тротоара. Така са последвали три удара и са нанесени щети в предната и задната част на л.а., като е налице причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и стойността на обезщетението за поправка на вредите е 1927 лв. или 985,26 евро. С тази стойност се покрива труд, закупуване на нови части, бояджийски работи, консумативи на маслен картер, броня задна, стоп блок десен, стъкло с нагревател на заден капак, под на багажник, заден капак, заден десен калник, страничен държач на броня, предна броня, носач задна ос, кора под двигател.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателствени средства.

Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени доказателствени средства/протокол от ПТП, АУАН, НП и справки/ тъй като се ползват с придадената по закон доказателствена сила съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК, като издадени от длъжностни лица в кръга на техните правомощия, а относно влязлото в сила наказателно постановление следва да се посочи, че обвързва съда да приеме изложения в него механизъм на ПТП, последици и нарушения.

Съдът дава пълна вяра на заключението на САТЕ, което е пълно,обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

Съдът не е възприел показанията на свид. Х., тъй като същите са непоследователни относно правнорелевантните факти, същевременно свидетелят не е възприел механизъм, авторство на деянието, доколкото заявява, че е спал в този момент от денонощието. Същевременно и показанията са противоречи в някои части с анализираните писмени доказателства, на които съдът дава пълна вяра, за разлика от показанията на свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание чл.

422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.500,ал.1,т.3 КЗ, тъй като е подаден от легитимирана страна в законоустановения срок при наличие на пълен субективен и обективен идентитет с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №1427/30.04.2025 г. по ч.гр.д.№2644/2025 г. по описа на РС Плевен.

Основателността на предявения осъдителен иск е предпоставена от установяването 3 на валидно застрахователно правоотношения с ответника към датата на процесното ПТП, неговата настъпване по време, място и начин описан в исковата молба, факта, че ответникът е напуснал ПТП-то преди пристигане на съответните органи, когато това е било задължително, настъпилите имуществени вреди вследствие процесното ПТП, техния размер, и заплащането им на пострадалото лице.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

То представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Безспорно по делото се установява, че участниците в ПТП-то имат валидна задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ към момента на настъпване на пътното транспортно произшествие на 24.10.2021 г., като управляваният от ответникаделиквент л.а. с рег. № *** не е негова собственост, но влязлото в сила наказателно постановление и протокол за ПТП съдът е обвързан да приеме авторството на деянието за установено. Настоящият съдебен състав намира и за несъмнено установено настъпването на твърдяното ПТП по начин, място и време, както се твърди в исковата молба. Тези факти се установяват от протокола за ПТП, наказателно постановление и заключение на САТЕ, който е съставен от длъжностни лица, а именно, че ответникът на 24.10.2021 г. в 3.30ч в гр. Плевен на кръстовище на *** като водач на л.а. с рег. *** и при управление на лекия автомобил с посока на движение към улица „Гренадирска“, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол и блъска паркирания лек автомобил Мерцедес 200Д с рег. № ***. След което не уведомява органите на контрол, напуска ПТП и е установен в 7.00ч- нарушение по чл.20,ал.2 ЗдвП и чл. 123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДВП Съгласно трайно установената съдебна практика / решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о./ протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Съдът приема на осн. чл.