Решение № 60 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пазарджик, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. И. при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. И. Въззивно гражданско дело № 20235200500724 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. И. Н., чрез адв. Ч. Ч., срещу Решение № 969 от 01.09.2023 г., постановено по гр.д. № 3215/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е осъдена Д. И. Н. да заплати на ищеца К. Х. С. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, преведена от него по банкова сметка на ответницата на 08.07.2020 г., като дадена без основание, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и са присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждането в пълнота на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че преведената сума от ищеца по банковата сметка на ответницата на 08.07.2020 г. й е предоставена от него с дарствено намерение, за оказване на финансова подкрепа при закупуването й на собствено жилище, мотивирано от изпълнението на нравствен дълг на ищеца, породен от оказваната му многократно помощ от нейна страна през годините на съвместния им живот. С тези доводи се твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото е налице основание за извършения от ищеца паричен превод, което дори е посочено като основание в самото преводно нареждане, а именно – предоставяне на заем. Твърди се също, че макар и ответницата да е оспорила, че е получила сумата като заем от ищеца, то не е налице спор относно обстоятелството, че именно тази сума й е послужила за доплащане на покупната 1 цена за придобиване на нейно жилище. Сочи се, че с представянето по делото на това преводно нареждане, ищецът е доказал наличието на основание за извършения паричен превод, което води до неоснователност на предявения от него иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение, съответно за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Сочи се, че въззивникът не е отстранил в указания му срок нередовностите в жалбата, като не е внесъл дължимата държавна такса. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, на основание чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по отношение неговата правилност, като обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателствата, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Д. И. Н. да заплати на ищеца К. Х. С. сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, преведена от него по банкова сметка на ответницата на 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 08.07.2020 г., през времето, когато живеели заедно на семейни начала, ищецът изтеглил потребителски кредит в размер на 25 000 лева, като на същата дата превел по банкова сметка на ответницата част от тази сума в размер на 15 000 лева, а като основание за превода записал “предоставяне на заем”. За преведената сума страните не сключили писмен договор. През м.декември 2021г. двамата се разделили, като в началото на 2022г. ищецът поискал от ответницата да му върне заетата сума. Многократно проведените разговори в тази връзка не оказали резултат, поради което на 14.01.2022г. ищецът й изпратил покана за доброволно плащане на задължението, след получаването на 19.01.2022г. на която, отново не последвало плащане, което обусловило интерес от предявяване на иска.

Ответницата е депозирала в срок писмен отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на предявения иск. Посочила е, че действително на 08.07.2020 г. ищецът е превел по банковата й сметка сумата в размер на 15 000 лева, но тя не се е задължавала да му върне тази сума. Сочи, че същата й е дарена от ищеца с оглед дългогодишното им съвместно съжителство на съпружески начала /повече от 10 години/ и многократно 2 оказваната му от нейна страна помощ, включително и с парични средства, през този период, поради което с извършения паричен превод ищецът изпълнил нравствен дълг към ответницата.

При така изложените от страните факти, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на преведената от ищеца на ответницата сума като дадена без основание. С обжалваното решение, като е приел, че е останало недоказано становището на ответницата за предоставяне на сумата от ищеца като дарение и в изпълнение на негов нравствен дълг, както и че не се доказва същата да й е предоставена в заем, първоинстанционният съд е уважил предявения иск.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че за период от около 10 години страните са съжителствали на съпружески начала, като в края на 2021г. се разделили. През периода на съвместното си съжителство двамата си помагали взаимно, подкрепяли се и заедно поемали финансовите разходи по поддържане на домакинството им, а през времето, в което с тях живяла и дъщерята на ответницата - въззивник в настоящото производство, двамата полагали общи грижи за нея, като “едно семейство”, които обстоятелства се установяват именно от нейните показания /свид. Г. Д./, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и от тези на останалите разпитани по делото свидетели - Златомир В. и Росица Стойнова /последните също ценени съгласно чл. 172 ГПК с оглед роднинската връзка на свидетелката с ищеца по делото/. В този период, с платежно нареждане от 08.07.2020г., ищецът - въззиваем в настоящото производство е превел по банковата сметка на ответницата - въззивник сумата от 15 000 лева, като основание за превода е посочил “предоставяне на заем”. Тази сума същият е осигурил, като с нов банков кредит на по-голяма стойност, отпуснат му на същата дата 08.07.2020г. /видно от договор за потребителски кредит № FL1099141/, е рефинансирал предходен свой кредит. Видно от приетото по делото заключение на назначената съдебноикономическа експертиза, както и от обясненията на самата ответница, дадени по реда на чл. 176 ГПК, сумата от 15 000 лева е постъпила по нейната банкова сметка. Отново от обясненията на ответницата се установява, че процесната сума е била използвана от нея, заедно с нейни лични средства, за закупуване на собствено жилище, без предварителна уговорка с ищеца за връщането й, като от показанията на свидетелите В. и Д. се установява, че това нейно намерение за покупка на недвижим имот е било известно на ищеца. След раздялата им, ищецът поискал сумата да му бъде върната, като за целта на 14.01.2022г. изпратил покана за доброволно плащане на задължението до ответницата чрез куриер, която тя получила лично на 19.01.2022г. В поканата ищецът вписал, че по повод предоставения от него на 08.07.2020г. паричен заем на сумата от 15 000 лева, кани ответницата в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати доброволно предоставената й в заем сума.

Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства относно отпуснати предходни кредити на страните, извън процесния период, трудовите правоотношения, в които са се намирали страните по делото с работодателите им и информация относно данъчните задължения на страните, не са относими към настоящия спор.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна, 3 че приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, предл.

1 33Д, така, както ищецът я е навел в исковата си молба, не съответства на обстоятелствата, изложени по делото от страните и в този смисъл е неправилно определена. Въпреки това, настоящият състав намира, че доколкото от обстоятелсвата по делото се установяват елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, но поради получаване на нещо на отпаднало основание, то и правното основание на предявения иск следва да бъде по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Доколкото не се налага разместване на доказателствената тежест между страните по този иск и събиране на допълнителни доказателства, тъй като делото е изяснено от фактическа страна пред първоинстанционния съд и са събрани всички относими към предмета на спора доказателства, съдът намира, че няма пречка да определи правната квалификация по друго предложение на разпоредбата на неоснователното обогатяване. Този извод се застъпва и в практиката на ВКС по сходни случаи /Определение № 4274 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 231 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г., II т. о., ТК/. Това е така, тъй като, от една страна, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един и с него се претендира връщането на нещо, което ищецът е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /реш. № 29/28.03.12 по г. д. № 1144/10, IV ГО/; от друга страна правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното се нарушава принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи е въпрос по правилността на решението му /ТР № 2/2011г. от 29.02.2012г., ОСГТК/. В настоящия случай произнасянето на първоинстанционния съд е по фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба, поради което не се налага разместване на доказателствена тежест, като са събрани всички относими към предмета на доказване доказателства.

Съобразно тях настоящият състав приема за установено по делото разместването на имущественото благо от патримониума на ищеца в патримониума на ответницата. На 08.07.2020г. ищецът й е превел по банков път сумата от 15 000 лв., която ответницата е изтеглила и с нея е покрила част от задължението си по заплащане на продажната цена при закупуването на свой недвижим имот. По делото не се твърди сумата да е преведена погрешно на ответницата по банковата й сметка, за да се налага последната да доказва основание за превода й, като от съвкупната преценка на представеното платежно нареждане, показанията на свидетелите и обясненията на ответницата по чл. 176 ГПК, се установява, че исковата сума същият й е превел съвсем съзнателно по банковата й сметка на посочената дата, по време на съвместното им съжителство на съпружески начала, не без основание, а за да й помогне да закупи свой собствен недвижим имот. Към момента на разместването на благата страните са живеели заедно, имали са установени близки лични отношения, идентични на семейните такива, които се базирали на дългогодишното им /повече от 10 години/ съвместно съжителство, което е определило правното основание на това 4 имуществено разместване. Основанието за превода на парите от ищеца по сметка на ответницата е било да й окаже финансова подкрепа при покупката на недвижим имот, който последната да придобие в изключителна нейна собственост, във връзка с установените между тях добри лични отношения на взаимопомощ, грижа, разбирателство, взаимно подпомагане и уважение, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи, като всеки от тях, съобразно своите възможности, имущество и доходи е осигурявал условия за живот на това им общо домакинство и по повод на тези добри лични отношения, които са подобни на семейните и почиват на същите морални и етични принципи. След раздялата на страните в края на 2021 г., това основание на разместването на блага между ищеца и ответницата е отпаднало, поради което ответницата дължи връщане на преведената й на 08.07.2020г. сума в размер на 15 000 лв. на ищеца. В този смисъл е и горепосоченото вече Определение № 4274 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2023 г., III г. о., ГК.