Решение № 261362 от 18.04.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2147 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20275128 от 14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 73307/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,Люлин", ж. к. *********, бул. „*********офис - сграда *******офис 4, срещу Р.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. Т.З. - особен представител искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 3 226,58 лева - незаплатена главница по Договор за паричен заем от 05.12.2016 г., сключен между „И.А.М.“ АД и ответника, 311,25 лева - договорна лихва за периода от 27.02.2017 г. до 11.09.2017 г., 2 208,78 лева - представляваща неустойка за периода от 16.01.2017 г. до 11.09.2017 г., 89,15 лева - обезщетение за забава за периода от 15.11.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д. № 1330б/2018г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, предвид обстоятелството, че същият се е представлявал в исковото произовдство от назначен от съда особен представител, както и че уведомителното писмо изпратено до ответника не е получено лично от него. В тази връзка се сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че до ответника е било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „И.А.М.” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2697180 от 02.10.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като писмото е получено от член на домакинството на 09.10.2017 г. Наред с това, към исковата молба е представено и копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И.А.М.“ АД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2697180 и е направено искане за връчването му на ответника ведно с исковата молба. В тази връзка се поддържа, че съгласно установената съдебна практика на ВКС, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, което обаче не било съобразено от първоинстанционния съд в постановеното решение. Навеждат се доводи, че неоснователно СРС е приел, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Поддържа се, че липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. В тази връзка се поддържа, че с оглед надлежното връчване на уведомлението за цесията на ответника, чрез особения му представител, като част от преписката към исковата молба, съдът е следвало да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение. На следващо място се излага, че разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидила надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител, който по аргумент за обратното на чл. 29, ал. 5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.

34, ал. 3 от ГПК, от което следва, че същият е надлежен адресат на всички уведомления на ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна Р.П.П. /ответник по иска/ е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез назначения му от съда особен представител адв. Т.З., в който оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка се излага, че правилно е било констарино от първоинстанционния съд, че ищецът е избрал да връчи уведомление на ответника за извършената цесия чрез пощенска пратка, в който случай условията за доставянето на пощенските пратки се определят с Общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията (чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги). Поддържа се, че от ищеца в първоинстанционното производство не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно на кое лице и в какво качество му е било връчено приложеното уведомление, съгласно изискванията на чл. 5 от Общите условия. Излагат се съображения, че в настоящия случай, към исковата молба не е приложено нотариално заверено пълномощно, за да се приеме, че старият кредитор е упълномощил изрично новия кредитор с правото да изпраща писмени уведомления до длъжника. Излагат се съображения, че правилно е било установено от СРС, че исковата молба не е била връчена на ответника Р.П., а на особен представител, който е назначен единствено за извършване на процесуални действия по съдебното производство, но не е и да по получава уведомления от името на ответника. В тази връзка се излага, че не може да се осъществи връчване на уведомления до ответници за прехвърляне на вземания в хода на производството с материалния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба, когато са получени от особени представители и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжниците предвид особения характер на представителството на назначен от съда по чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Навеждат се доводи, че крайният извод за неоснователност на исковата претенция е правилен и на други основания.

В тази връзка се сочи, че от представите към исковата молба доказателства не се установява по никакъв начен, че в предмета на цесията е включено именно процесното вземане. На следващо място се излага, че представеният от ищеца договор за паричен заем е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК като се излагат подробни съображения за това. В тази връзка се сочи, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите правни последици. Излагат се съображения, че поради това, че договорът за кредит е недействителен, то дори и да бъде установева неплатена главница по него, с оглед характера на исковете по чл. 422. вр. с чл. 415 ГПК, съдът не може да уважи исковите претенциите, тъй като същите следва да са идентични по основание, размер и период с претенциите в заповедното производство. На следващо място се излага, че договорът за паричен заем е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Поддържа се, че клаузите на договора, обективирани в чл. 2, т. 6, т. 7, т. 8 от договора накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни, поради което следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните и такова задължение не е възникнало за ответника. Излагат се съображения за недействителност и на клаузите по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за паричен заем, касаещи клаузите за неустойка.

Поради изложеното, се моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р.П.П. дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 3226,58 лева - незаплатена главница по Договор за паричен заем от 05.12.2016 г., сключен между „И.А.М.“ АД и ответника, 311,25 лева - договорна лихва за периода от 27.02.2017г. до 11.09.2017 г., 2208,78 лева - представляваща неустойка за периода от 16.01.2017 г. до 11.09.2017 г., 89,15 лева - обезщетение за забава за периода от 15.11.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1330б/2018г. по описа на СРС, 24 с-в.

Ответникът

Р.П.П., чрез назначения му от съда особен представител адв. Т.З. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения за това. Направено е и възражение за недействителност на клаузите по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора, поради което се моли съда да отхвърли предявените претенции.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелство, че между „И.А.М.“ АД, като заемодател и Р.П.П., като заемател е сключен договор за паричен заем № 2697180/05.12.2016 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 3500 лв., която е получена от ответника и която същият се е задължил съгласно условията на договора.

Установява се също така по делото, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД, гр.София, като продавач и „А.з.с.н.в.“***, като купувач, от препис-извлечение от Приложение № 1/01.01.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между„ И.А.М.“ АД, гр.