Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500407 по описа за 2025 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Б. А. от гр. *, подадена чрез особен представител адвокат Д. С. срещу решение на РС Монтана № 416/11.08.2025г. постановено по гр.дело № 3097/2024г. по описа му , с което по реда на чл.

422 ГПК са признати за установени вземания на Б. ДСК АД в размер на 1740.70 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 година ; 134.99 лева договорна лихва за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година; 6.80 лева обезщетение за забава за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година и заемни такси в размер на 120.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.1915/2018 година по описа на РС *и в тежест на Б. Г. са възложени за плащане разноски от 790.00 лева по исковото производство и 190.00 лева в заповедното производство.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно, постановено без да са обсъдени всички направени от особения представител възражения, като се поддържат всички наведени такива с писмения отговори и в хода на първоинстанционното производство.

Твърди се липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, както и недължимост на акцесорните вземания, поради недължимост на главницата, както и поради погасяването им по давност. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което отхвърли предявените искове , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Б.ДСК АД, чрез пълномощник юрисконсулт Х.П. с подаден в 1 срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата и отговора се поддържат, така както са подадени.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо , постановено по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , предявен в указания едномесечен срок след указания на съда.

С решението съдът е уважил предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, като е приел сключен между страните договор за кредит, надлежно обявена поради неизпълнение предсрочна изискуемост , установени размери на дължимите по договора суми, предвид прието заключение на вещо лице, както и неоснователност на възражението за погасяване вземанията по давност.

Така постановеното решение е правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото доказателства при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответно приложение на материалния закон, като направените фактически и правни изводи, съдържащи се в мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 ГПК процесуална възможност.

По наведените с въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

Безспорно е установено, че на 21.12.2016 година между страните в производството е сключен договор за кредит за текущо потребление, като ищецът е предоставил на ответника сумата от 2061.00 лева, с които са погасени задължения по кредитна карта в размер на 1164.94 лева и задължения по овърдрафт в размер на 896.06 лева. Крайният срок за погасяване на кредита на месечни вноски е 15.12.2021 година. Макар и нередовно, ответникът внасял погасителни вноски, като за периода 21.12.2016 – 18.12.2017 година внесъл общо сумата от 554.54 лева, с които са погасени 320.30 лева главница, 234.09 лева лихви и 0.15 лева санкционна лихва. След 18.12.2017г. плащанията са преустановени. На 12.06.2018 година Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като това изявление е достигнало до длъжника чрез връчена му нотариална покана, получена лично от него. На 02.08.2018 година Банката предявила правата си в заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, където съдът издал на 03.08.2018г. заповед за незабавно изпълнение и ИЛ за сумите :

1740.70 лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 година до окончателното плащане; 134.99 лева договорна лихва за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година; 6.80 лева обезщетение за забава за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година и заемни 2 такси в размер на 120.00 лева. Въз основа на издадения ИЛ било образувано изп.дело 20227480402022 по описа на ЧСИ М. И.. ПДИ до длъжника била връчена при условията на чл.47 ГПК, което дало основание на заповедния съд да спре изпълнението и да укаже на кредитора, че следва да предяви иск, за да установи вземането си. Приетото по делото заключение по назначената СЧЕ безспорно установява, че ответникът има задължения към Банката в посочените по – горе размери, като не е установено в хода на принудителното изпълнение да е налице погасяване.

Възражението за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост е неоснователно. По делото е приложена нотариална покана от 05.06.2018г. , връчена на Б. А. чрез нотариус И.Ф. на 12.06.2018г. лично, с която ответникът е уведомен, че поради забава в плащанията по сключения договор от 21.12.2016г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Връчването на поканата е удостоверено от нотариуса, като по делото е приложена и разписка, установяваща получаването на поканата от длъжника. Основанията за предсрочна изискуемост са предвидени в чл. 18.2 от приложимите към договора за кредит Общи условия, с които длъжникът е запознат и се е съгласил с полагане на подпис , установена е забава в плащанията повече от 90 дни, като за изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът е надлежно уведомен преди подаване на 02.08.2018г. заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което и вземанията на банката по договора са кредит са изцяло дължими.

Възражението за погасяване поради изтекла давност претендираните вземания също е неоснователно. Съгласно чл. 422,ал.1 ГПК искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,когато е спазен едномесечният срок по чл. 415,ал.4 ГПК. В случая исковата молба е подадена в РС Монтана чрез куриер на 04.12.2024г. при връчено съобщения от заповедния съд на 04.11.2024г., с което срокът за предявяване установителния иск е спазен, поради което и предвид спецификата на производството по чл. 422 от ГПК като продължение на заповедното, то искът се счита предявен на 02.08.2018г. , датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение, а съгласно чл. 115,ал.1,б.“ж“ ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Към 02.08.2018г. по отношение вземанията за лихва тригодишният давностен срок, предвид настъпилата на 12.06.2018г. предсрочна изискуемост не е изтекъл, а след 02.08.2018г. давност не тече.

Не се установява претендираните вземания за главница, договорна лихва и заемни такси да се основават на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузи в сключения между страните договор за кредит и приложими общи условия. Конкретни доводи в тази насока от страна на процесуалния представител на ответника не са наведени.

Предвид гореизложеното съдът приема за установени по делото претендираните от страна на ищеца вземания с основание договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2016г..

Изводите на въззивния съд относно основателността на исковете съвпадат с направените такива от първостепенния съд, поради което и обжалваното решение като 3 правилно следва да се потвърди .

С оглед изхода на въззивното производство въззиваемото дружество има право на разноски, искане, за което е направено с отговора на въззивната жалба , установени в размер в размер на 250.12 лева депозит за възнаграждение на особения представител и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78,ал. 8 във връзка с чл.

37 от Закона за правната помощ .

Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416/11.08.2025г. на Районен съд Монтана постановено по гр. дело № 3097/ 2024г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Б. А., ЕГН ********** да заплати на ,,Б. ДСК''АД, гр. *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.,,*'' № * сумата 450.12 лева разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500407 по описа за 2025 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Б. А. от гр. *, подадена чрез особен представител адвокат Д. С. срещу решение на РС Монтана № 416/11.08.2025г. постановено по гр.дело № 3097/2024г. по описа му , с което по реда на чл.

422 ГПК са признати за установени вземания на Б. ДСК АД в размер на 1740.70 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 година ; 134.99 лева договорна лихва за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година; 6.80 лева обезщетение за забава за периода 15.12.2017 – 01.08.2018 година и заемни такси в размер на 120.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.1915/2018 година по описа на РС *и в тежест на Б. Г. са възложени за плащане разноски от 790.00 лева по исковото производство и 190.00 лева в заповедното производство.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно, постановено без да са обсъдени всички направени от особения представител възражения, като се поддържат всички наведени такива с писмения отговори и в хода на първоинстанционното производство.

Твърди се липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, както и недължимост на акцесорните вземания, поради недължимост на главницата, както и поради погасяването им по давност. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което отхвърли предявените искове , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Б.ДСК АД, чрез пълномощник юрисконсулт Х.П. с подаден в 1 срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата и отговора се поддържат, така както са подадени.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо , постановено по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , предявен в указания едномесечен срок след указания на съда.