Определение № 2913 от 11.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2913 гр. София, 11.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело № 20248002900996 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, чрез юрисконсулт Й. К., обжалва решение № 509 от 28.12.2023 г. по в.гр.д. № 643/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, ГО, с което е потвърдено решение № 135 от 30.06.2023 г. по гр.д. № 203/2022 г. на Районен съд – Левски, в частта, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на А.

И. А. сумата от 4000 лв. /частичен иск от общо сумата от 20 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при настъпилото ПТП на 12.11.2021 г. в района на гр. Русе, на път П П I-3 км. 155+950, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?

2.При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: възприетия за справедлив размер на обезщетение от 4000 лв. в полза на А. А. и относно възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236, ал. 2 във вр. с чл.

235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?

Твърди се противоречие на постановеното въззивно решение с: т. 7 от ППВС № 17/1963 г.; решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, 551/2009 г. на ВКС, I I т.о.; решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157 от 11.02.2016 г. по т.д. № 3638/2014 г., I т.о.; решение № 42 по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 42 по т.д. № 799/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 36 по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 197 по гр.д. № 7364/2013 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, I V гр.о.; решение № 146 по т.д. № 2687/2014 г. на ВКС, II т.о.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответната страна А. И. А..

А. И. А., чрез адвокат Н. М., обжалва с насрещна касационна жалба решение № 509 от 28.12.2023 г. по в.гр.д. № 643/2023 г. на Окръжен съд Плевен, ГО, с което е потвърдено решение № 135 от 30.06.2023 г. по гр.д. № 203/2022 г. на Районен съд – Левски, в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София иск за сумата над присъдените 4000 лв. до пълния претендиран размер - 8000 лв., представляваща обезщетение за 2 претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при настъпилото ПТП на 12.11.2021 г. на път ПП I-3 км. 155+950, в района на гр. Русе ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част.

Претендира разноски. Прави възражение за недължимост, евентуално, за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на ответната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?

2.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

3.Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговоря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?

4.Какви са критериите, по които съдът определя паричния еквивалент на претърпените увреждания при отхвърляне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, съответно какви са критериите за определяне на застрахователното обезщетение като достатъчно?

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.

София.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадените касационна жалба и насрещна касационна жалба са подадени в предвидените в ГПК срокове, от легитимирани да обжалват решението, в съответните части, лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по 3 делото е безспорно установено, че ищецът в първоинстанционното производство, А. А. е бил участник в ПТП, настъпило на 12.11.2021 г., между лек автомобил „Ауди А5“ с рег.№ СО 8528 ВМ, управляван от Я. Г. Я., и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ЕН 7106 КВ, управляван от А.. Прието е за безспорно установено и че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил „Ауди А5“, който е загинал, както и че към момента на произшествието за същия автомобил е била налице валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София.

Въззивният съд е приел за спорни пред въззивната инстанция въпросите дали въззиваемия-ищец е претърпял неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, от какъв вид и в какъв обем, както и какъв би бил справедливият размер на обезщетението за тяхното репариране от страна на застрахователя.

Приел е, че за изясняването на тези спорни въпроси следва да се съобразят събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства /медицински документи/, гласните доказателства и приетото заключение на вещите лица по назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза.

Посочено е, че от приложените по делото медицински документи се установява, че въззиваемият е посетил личния си лекар на 15.11.2021 г. (три дни след процесното ПТП), който му е издал болничен лист за периода 15 24.11.2021 г. при поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, като е дал също така на ищеца направление за преглед от специалист. На 18.11.2021 г. ищецът е посетил психиатър, който въз основа на снетата анамнеза му е поставил диагноза „Остра стресова реакция“ и му е предписал медикаментозно лечение. На 15.02.2022 г. ищецът отново е посетил психиатър, който му е предписал други медикаменти. В амбулаторния лист от това посещение при психиатър е отразено, че пациентът е в ясно съзнание, ориентиран всестранно, външно и вътрешно напрегнат, емоционално неустойчив, като мисленето му е с депресивна окраска. Личният лекар е издал на ищеца болничен лист за периода 17.02.2022 г. до 26.02.2022 г. при диагноза „Остра стресова реакция“.

4

Посочено е, че съгласно приетото по делото заключение на вещите лица по комплексната психолого-психиатрична експертиза А. А. е реагирал на процесния инцидент от 12.11.2021 г. с остра стресова реакция, което представлява краткотрайно разстройство, но със значителна тежест. Острата стресова реакция след прекратяване въздействието на стресогенния стимул отзвучава от часове до няколко дни, при протрахирането до 10 дни или две седмици. Установено е, че при проведеното изследване вещите лица са установили лек депресивитет у ищеца и завишени нива на тревожност с превалиране на ситуативната пред генерализираната. Според заключението, при А. са засилени неадаптивни личностни черти и реакция с повишена тревожност, съмнения и нерешителност, като безпокойствата и скрупульозността му водят до провали при упражняване на професията шофьор, разстройват взаимоотношенията със съпругата му и поради недоволството от себе си избягва предишни развлечения, като умствено „предъвква“ събитието, без реално да е в състояние да промени случилото се, не може да се разтъждестви и да се освободи от задържащи го негативни чувства. Въззивният съд е възприел отразеното в заключението на вещото лице, че обследваният не е следвал указанията за лечение на специалиста, към когото се е обърнал. Посочено е също така, че протрахираната депресивна реакция при него е разгледана в контекста на личностните черти и не е без връзка с непредприемането на съответните мерки да се справи със стреса.

Съдът възприема извода, че не са налице данни за посттравматично стресово разстройство.

С оглед разпита на свидетелите, чийто показания възприема, посочвайки чл.

272 от ГПК, въззивният съд е възприел част от показанията на сина и съпругата на ищеца, които не противоречат на останалите доказателства по делото, а именно: А. преживял силен стрес по време на инцидента; посетил психиатър; станал избухлив и конфликтен; работел като шофьор, но след инцидента не ходел с желание на работа; страхувал се да шофира; при произшествието той не е получил физически наранявания.

Така, въззивният съд е приел, че вследствие на процесното ПТП А. А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в остра стресова реакция, които са пряка и непосредствена последица от деянието на делинквента и подлежат на репариране.

5

Въззивният съд е посочил, че следва да се приложи нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е тълкувана с ППВС 4/68 г., като определи по справедливост обезщетението за установените настъпили вреди за ищеца.

Въззивният съд е приел, че при определяне на дължимото обезщетение в процесния случай следва да се вземат предвид възрастта на пострадалия към момента на инцидента (51 г.), професионалната му ангажираност, както и установените по делото обстоятелства, че той не е получил телесни увреждания, но преживяната от него остра стресова реакция в резултат на злополуката, макар и краткотрайна, е била със значителна тежест. Посочил е, че възстановителният период от това състояние не би следвало да е продължителен - от няколко дни до две седмици, според заключението на вещите лица, като е взел предвид и назначеното медикаментозно лечение от специалист. Посочил е и като установено, че пострадалият е прекъснал терапията и не е следвал указанията на специалиста. Също така, с оглед установената от вещите лица засилена неадаптивност на личността е приел, че това е предпостооавка в лицето да реагира с повишена тревожност, съмнения, нерешителност и безпокойства. Въззивният съд е приел, че протрахираната депресивна реакция при ищеца следва да бъде разгледана в контекста на разстройството в адаптацията и не е в пряка причинна връзка с пътния инцидент. Взел е предвид и факта, че според психолого - психиатричната експертиза в клиничен аспект не се наблюдава посттравматично стресово разстройство.

В контекста на тези съображенияq въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение в процесния случай за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 4000 лв., както правилно е приел и първоинстанционният съд.