Решение № 645 от 29.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 437/2024
- Вид
- Решение № 645
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 645 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500437 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:
Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от Д. Г. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Д. д., общ. Л., обл. Велико Търново, ул.
„П.”, № 20 против Решение № 216 от 19.03.2024год., постановено по гр. дело № 1234/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта, с която се отхвърлени предявените от него искове.
С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил а „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе” №67А, да заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********, адрес в с.
Д. д., общ. Л., ул. „П.“ № 20, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1627,50 лв.(хиляда шестстотин двадесет и седем лева, 50 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили по лек автомобил „Ф.” с рег. № * от застрахователно събитие 1 реализирало се на 16.05.2021 г. по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен с полица № BG/22/120003530156 за специален автомобил „Фиат” с рег. № СВ0439АН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на удостоверение пред застрахователя от ищеца за прекратена регистрация на МПС-то, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 106,44 лв. (сто и шест лева и 44 ст.) разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4000лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за периода 16.05.2021г. до окончателното плащане на обезщетението; осъжда ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788 да заплати на адвокат Ж. Д. Д. от АК гр. Хасково с личен номер в ЕРАРБ ********** на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 244,13 лв. (двеста четиридесет и четири лева, 13 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита в производството; осъжда Д. Г. Т., ЕГН **********, адрес в с. Д. д., общ. Л., ул. „П.“ № 20 да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на общо 569,40 лв.(петстотин шестдесет и девет лева и 40 ст.) за съдебноделоводни разноски.
Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът Д. Г. Т. го обжалва в отхвърлителната част с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в отхвърлителната част и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество. Решението се обжалва, както следва: в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 1 627,50 лева до сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по повод настъпилото ПТП; в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за периода от 16.05.2021год. (датата на деликта) до окончателното изплащане на обезщетението и в частта, с която е осъден Т. да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София сумата в размер на 569.40 лева, представляваща разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и необоснована.
Окръжен съд Велико Търново, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответната надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с цена 4 000,00лв. – за обезщетяване на имуществени вреди.
На 16.05.2021г. около 15:30 часа на Първокласен път 1-4 км 143+100, водачът Илиян Стефанов Илиев, с ЕГН **********, с адрес: гр. Попово, ул.
„България" № 98, с лек автомобил „Фиат Дукато" с per. № СВ 0439 АН, при извършване на маневра обратен завой, не пропуска движещият се зад него лек автомобил „Ф. Голф" с per. № ВТ 7906 ВС, управляван от Гено Димитров Т., вследствие на което допуска ПТП.
3
Пътнотранспортното произшествие е документирано с Констативен протокол за ПТП № 82 от 16.05.2021год. Срещу виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил „Фиат Дукато" с per. № СВ 0439 АН е издаден АУАН серия СА № 365333.
Вследствие от настъпилото ПТП по автомобила на ищеца - лек автомобил „Ф. Голф" с per. № ВТ 7906 ВС са нанесени множество различни щети.
Виновният за настъпилото събитие водач Илиян Стефанов Илиев, с ЕГН **********, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица BG/22/120003530156, валидна от 27.12.2020 г. до 28.12.2021 г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за автомобил „Фиат Дукато" с рег.№ СВ 0439 АН.
Спазени са изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението.
При ответното дружество е образувана ликвидационна преписка по щета с № 0004-5000-21-000169, с което Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, признава факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със сключен договор „Гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил марка „Фиат Дукато" с per. № СВ 0439 АН.
На 18.06.2021 год. е съставен опис - заключение по щета № 0004- 500021-000169 на щетите по МПС, където са описани частите, които трябва да бъдат подменени или ремонтирани.
До момента на предявяване на иска не е постъпило плащане на обезщетение, представляващо претърпените от Д. Г. Т., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Ф.", модел „Голф" с per. № ВТ 7906 ВС имуществени вреди.
Заключението на съдебно - автотехническата експертиза потвърждава описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието.
Причина за настъпването му е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил „Фиат Дукато" с peг. № СВ 0439 АН - на 16.05.2021 г., около 15 : 30 часа, на път I-4, след село Д. д. посока към гр. В. Търново, при км.143+100, в светлата част на денонощието, при прав хоризонтален пътен участък, асфалтово покритие, специален автомобил 4
(кемпер) марка “Фиат“ с рег. № СВ 0439 АН, собственост и управляван от Илиян Стефанов Илиев се движил в северната пътна лента за движение посока на запад, към гр. София. По същото време, зад него се е движил л. а.
„Ф.“ с рег. № ВТ 7906 ВС, управляван от Гено Тодоров Т.. Водачът на специалния автомобил предприел маневра завиване на ляво, за да завие в обратна посока на посоката на движение. Към момента на удара скоростта на кемпера била не по висока от 10 км/ч. В този момент опасната зона за спиране на л.а. „Ф.“ била 66,70 метра, при скорост на движение на този автомобил 80 км/ч. Водачът на Ф.“ предприел интензивно спиране.
Последвал удар, който бил в предна част за л. а. „Ф.“ и заден ляв ръб за специалния автомобил. Мястото на удара било в северната лента, почти успоредно на оста на пътя, когато специалния автомобил бил разположен напреки на оста на пътя, като предната му част се е намирала в отбивката, а задната му част била разположена в северната лента. След удара водачът на специалния автомобил се преместил в южната отбивка, а лекия автомобил останал на мястото на удара. Вещото лице посочва, че водачът на с. а. “Фиат“ е имал техническата възможност да не извършва маневрата на това място, а да продължи още 5,5 км посока гр. София, където на пътния възел безопасно да извърши маневра завиване на ляво.
Видно от заключението е, че към момента на удара скоростта на л. а. „Ф.“ била между 40-50км/ч, а водачът му не е можел да предотврати удара, като предприеме спиране от достатъчно разстояние преди мястото на удара, каквото в случая със спрял автомобил пред него при опасна зона на спиране на л. а. „Ф.“ е 66, 70 м., т.е. нямал е техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара.
С оглед изложеното въззивнят, намира за доказан по делото твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Районният съд е отхвърлил в определена част като размер предявения иск, защото е приел, че при този механизъм на произшествие то е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водачите и на двата автомобила.
Аргументацията на районния съд в тази част е неправилна.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с Констативен протокол за ПТП № 82 от 16.05.2021год. Срещу виновния за процесното ПТП 5 водач на лек автомобил „Фиат Дукато" с per. № СВ 0439 АН е издаден АУАН серия СА № 365333.
Заключението на съдебно - автотехническата експертиза потвърждава описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието. Причина за настъпването му е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил „Фиат Дукато" с peг. № СВ 0439 АН. Според експертизата: водачът на с. а. “Фиат“ е имал техническата възможност да не извършва маневрата на това място, а да продължи още 5,5 км посока гр. София, където на пътния възел безопасно да извърши маневра завиване на ляво.
Неоснователна се явява тезата, че е налице съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача на автомобила „Ф.“ нарушения на правилата за движение. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно закономерно следствие/. В частност по делото не са ангажирани доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК), че водачът на увреденото превозно средство не е съобразил скоростта си на движение с условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДВп, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като предвидимо е само това препятствие, което закономерно може да се очаква, за което в настоящия казус няма данни. Водачът на увреденото МПС се е движил по първокласен републикански път, в светлата част на денонощието.
Следователно и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, неправилно първоинстанционният съд е приел, че има съпричиняване на вредоносния резултат.
Разпечатката съдържа 47 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a21acf55-7aa2-432e-a04a-49798ad5caea