Решение № 130 от 28.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Несебър, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. Х., с ЛНЧ **********, немски гражданин, с адрес в гр.

Н......., кв. „.........“ № ***, вх. 1**, ет. **, ап. А**, чрез адв. П. Ч. от БАК, срещу наказателно постановление № 25-0304-000409/20.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност обжалваното наказателно постановление, поР. нарушения на процесуалния и материалния закон. Релевира се възражение, че АУАН и НП са издадени в нарушение на закона, срещу чужденец, за който няма данни да владее български език и при неосигурен преводач от и на немски език, който жалбоподателят владее. Твърди, че е бил изцяло лишен от възможността да се запознае с вмененото му нарушение, предвид което било ограничено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство. Прави оплакване, че по същата причина било ограничено правото му да даде кръвна проба в спешен медицински център, доколкото жалбоподателят не разбрал, че разполага с него. Моли за отмяната на обжалваното постановление.

Насрещната страна, чрез началника на РУ – Несебър, взима писмено становище по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Ч. от БАК, като дава обяснения по случая и заявява, че е живял 4 години в немско селище в Русия, разбира отделни думи на български и руски език, има основни познания по английски език и може да се оправи за елементарни неща, но не ги владее свободно. Твърди, че по време на проверката му е бил осигурен преводач от и на руски език, но той изрично е поискал превод от и на немски език, какъвто не му бил предоставен. Признава, че на процесната дата е бил спрян при управление на собственото си МПС, което било със свалени регистрационни табели при предходна проверка по реда на ЗДвП. Посочва, че е на 1 химиотерапия и не може да приема повече от 500 мл. бира, а на полицаите заявил при проверката, че употребата на наркотици може да се установи и по очите. Поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяната на наказателното постановление, като претендира съдебни разноски.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поР. което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 03.05.2025 г., около 20,30 часа, в гр. Несебър, кв. „Чайка“, до х-л „Беатрис“ с посока на движение от гр. Свети Влас към гр. Несебър, при управление на собствения си автомобил „М.....“, без рег.номера, с номер на рама JMZERH9A600247234, жалбоподателят – немски гражданин - бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-Несебър, осъществяващи контрол за спазване на правилата за движение по пътищата като Автопатрул/АП/-2. След поискано съдействие от АП-2 на място пристигнали свидетелите М.

М. и Р. П., полицейски служители при РУ Несебър – АП 1 и установили, че водачът е във видимо нетрезво състояние, без СУМПС и управлява МПС без регистрационни табели, като го придружавала жена, владееща български език, с която разговарял на руски език. По искане на водача му бил осигурен преводач от и на руски и английски език, след което бил приканен за тестване за употреба на алкохол и наркотици, на което категорично отказал.

Предвид отказите, св. М. съставил два броя АУАН, единият от които процесния, като отбелязал местата за подпис на нарушител и ги предявил на водача, който отказал да ги получи. Св. М. разяснил на водача и правото му да даде кръв и урина за проба в Здравна къща – Несебър, като през цялото време на проверката се осъществявал превод чрез преводача и чрез присъстващата жена, придружаваща жалбоподателя – на руски и английски език. Въз основа на АУАН Серия GA № 3673212/03.05.2025 г., констатиращ отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3673212/03.05.2025 г., талон за изследване № 282994, удостоверение на м.с. Й., удостоверения за заемана длъжност и длъжностни характеристики, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, документи за самоличност на жалбоподателя, както и от показанията на свидетелите М. и П.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поР. което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Следва да се посочи, че в подкрепа на установеното идват и обясненията на жалбоподателя, който сам заявява, че фактите са се реализирали по описания в НП начин, но до отказа му се е достигнало, тъй като не разбирал смисъла на изявленията на полицаите.

Същевременно, жалбоподателят не отрича, че владее руски и английски език, макар и слабо – на много основно ниво, нито, че в хода на проверката е участвал преводач от и на руски и английски език.

Съдът намира за неотносими към предмета на спора представените с жалбата медицински документи и служебна карта, удостоверяващи здравословния статус, медикаментозното лечение и предходната трудова заетост на жалбоподателя към 2023 г.

Въпреки твърденията за несъвместимост на здравословното състояние на жалбоподателя с употребата на алкохол, пред съда не бяха ангажирани изрични доказателства в тази насока.

Не бяха представени и свидетеля на жалбоподателя, които да установяват изричното му искане за участие на преводач от и на немски език в производството, което се твърди да е отправено към полицаите в хода на проверката.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за тестване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или чрез изпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.

В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и се признават от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство, така и, че му е издаден талон за изследване, който отказва да получи. Няма спор по делото и че жалбоподателят не се е явил за даване на биологична /кръвна/ проба във ФМСП Несебър, за който факт е съставено удостоверение на медицинска сестра от 03.05.2025 г., 23,30 ч.

Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. В случая безспорно жалбоподателят Х. е отказал да бъде тестван за алкохол по предложения от св. М. начин - с Алкотест Дрегер 7510 № ARNJ - 0008. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е 3 отказал да получи талона, което е удостоверено с подпис на свидетел, но му е било разяснено съдържанието му чрез преводач от и на английски и руски език. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на употреба на алкохол - чрез даване на биологична проба за изследване.

Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде биологични проби за лабораторно изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си част се явява императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и предоставя възможност за наказващия орган да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено.