Решение № 2120 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2120 гр. С., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110108031 по описа за 2022 година

Предявени са от И. А. Т. в условията на евентуалност положителни установителни искове за собственост против В. Г. С. и И. Г. С., с които се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид. част от самостоятелен обект, находящ се в гр. С., район Т., ж.к. „С.е“, Бл., вх. ет. ап., с идентификатор .....13, находящ се на 5 етаж в сграда с идентификатор ...., с предназначение на сградата: жилищна града – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ...., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 83,43 кв.м., заедно с прилежащи части: избено помещение № и заедно с 5,095 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: ниво 1: на същия етаж:

.....14, под обекта: .....10 и над обекта: .....16, на основание нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, и евентуално - на основание десетгодишно давностно владение.

Ищцата сочи, че по силата на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, е придобила гореописания недвижим имот като обезщетение за отчуждаването на собствения й недвижим имот с пл. № 53, кв. № 164, ул. „..“ № 12, находящ се в местност „Красно село – плавателен канал“. Излага, че общата цена на имота, с който е обезщетена възлиза на 12 793 лева, от която сумата в размер на 149 лева представлявала цената на отчуждения й собствен имот и съответно била приспадната. Остатъкът от цената ищцата заплатила с лични средства в размер на 6 870 лева и чрез усвоен заем в размер на 5923 лева, отпуснат на 27.07.1983 г. от Държавна спестовна каса. Сочи, че към момента на придобиване на процесния имот е била в брак с Г. С. С., който с решение по гр. дело № 1892/1986 г., влязло в сила на 26.11.1986 г., бил прекратен. Въпреки това обаче, заявява, че е придобила изцяло собствеността на процесния имот, тъй като заемът към ДСК е погасяван само от нея /по-голямата част дори след прекратяване на брака/, а отчужденият имот, чиято стойност е приспадната от цената на имота, с който е обезщетена, е бил лична нейна собственост. Допуска, че дори и при възникнала 1 съпружеска имуществена общност, то същата не следва да се счита при равни дялове.

Евентуално, заявява, че е собственик на основание придобивна давност, с оглед осъществявано повече от десет години давностно владение от 30.09.1983 г. до 31.12.1996 г. Твърди, че единствено тя е заплащала местните данъци и такси за имота, разходи за ток, вода и отопление. Съдебно предявените си претенции извежда от обстоятелството, че Г. С. С. е учредил представителна власт на ответника Весели Г. С.

– неин син, по силата на която била прехвърлена ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на С. Г. А-, чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №, том, рег. №, дело № от 10.05.2005 г. на нотариус с рег.

№ 152 на НК. След това, с нотариален акт за дарение на недвижим имот №, томI, рег.

№, дело № от 30.11.2007 г. на нотариус с рег. № на НК, С. Г. А- и А. И. А. дарили на ответниците В. Г. С. и И. Г. С. същата ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. В исковата молба ищцата твърди, че извършените разпореждания не могат да породят правно действие, тъй като бившият й съпруг Г. С. С. не е притежавал процесната ½ част от недвижимия имот, а последният е бил изцяло нейна собственост. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да я признае за собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот на основание нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, и евентуално - на основание десетгодишно давностно владение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците В. Г. С. и И. Г. С., с който оспорват иска като неоснователен. Сочат, че процесният недвижим имот е придобит на възмездно правно основание по време на брака на И. А. Т. и Г. С. С., с оглед на което същият представлява СИО. Оспорват, че цената на процесния имот в размер на 6870 лева е заплатена изключително от ищцата с лични нейни средства, както и че е погасила със свои лични средства заемът към Държавна спестовна каса.

Излагат, че погасяването на сумите по заема е извършвано от двамата съпрузи, а сумата в размер на 6870 лева, представлявала общи техни спестявания, събрани по време на 20-годишния им брак. Оспорват твърдението на ищцата, че дяловете на бившите съпрузи в собствеността на процесния имот не са равни, както и че отчужденият имот е бил лична собственост на ищцата. Възразяват срещу твърденията на ищцата, че същата е придобила изключително имота на основание десетгодишно давностно владение, като излагат, че за периода от придобиването на имота до извършеното разпореждане от Г. С. С., бившите съпрузи са го владяли и са живеели в него заедно, а след извършеното разпореждане на ½ ид.ч. от имота от страна на бившия съпруг С., ищцата не е предприела действия за защита правото си на собственост. Ответниците твърдят, че след 31.12.1996 г. ищцата е прекъснала владението на процесния имот за повече от 6 месеца, тъй като към настоящия момент същият се владее от трети лица. В подкрепа на възраженията си ответниците излагат, че ищцата е била запозната с извършените през 2005 г. и през 2007 г. сделки с процесната ½ ид. ч., с оглед на изходящите от нея декларации-съгласие по чл. 33 ЗС, с които е отказала да изкупи дела на съпруга си, както и представените нотариални актове от предходни сделки. Заявяват, че към настоящия момент ищцата не ползва „източната стая“, върху която си е запазила право на ползване след прехвърлянето на собствената й ½ идеална част на дъщеря си В. Г.. С., а същата е отдавана под наем.

Молят за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за 2 придобито право на собственост на основание нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, съединен при условията на евентуалност с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот на наведеното от него основание, а именно нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, а при условията на евентуалност давностно владение в продължение на 10 години, т.е. че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот в течение на 10 години, считано от 30.09.1983 г.

В тежест на ответниците е да установят пречки за придобиване на имота на твърдяните от ищцата основания, а именно нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г. на I-ви Нотариус при СРС, респективно по давност.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства: че ищцата и Г. С. С. са сключили брак на 26.08.1962 г., като същият е прекратен по силата на Решение по гр. дело № 1892/1986 г., влязло в сила на 26.11.1986 г., като това се подкрепя и от представеното по делото Решение от 12.11.1986 г. по гр. дело № 1892/1986 г. по описа на РС – „Девети септември“ – офия, 4-ти с-в, от което се установява, че правото на ползване върху процесния имот, представляващ семейно жилище за страните, било предоставено на И..

Не се спори между страните, а и от представените по делото заповед № А-0-08629 от 01.03.1979 г. на СГНС – ИК и нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № том нот. дело № ..1983 г. от 30.09.1983 г., се установява, че ищцата е получила процесния недвижим имот, а именно: ап., находящ се в гр. С., кв. № 93, комплекс „С.е“, Бл.28а29а, вх. ет. заедно с избено помещение № и 5.095 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса на стойност 1769 лв., който имот съгласно представената схема № 15-46615-19.01.2022 г. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .....13, находящ се в гр. С., р-н Т., ж.к. „С.е“, Бл., вх. ет. ап., при съседи: на същия етаж: .....14; под обекта:

.....10; над обекта: .....16, като обезщетение за отчуждаването на собствения й недвижим имот с пл. № 53, находящ се в гр. С., местност „Красно село – плавателен канал“, кв. № 164, ул. „..“ № 12. Видно от нотариалния акт, цената на дадения като обезщетение недвижим имот в размер на 12 793 лв. се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на И. в общ размер на 6 870 лв., както и отпуснат заем от ДСК в размер на 5 923 лв.

Видно от представената справка от Държавна спестовна каса на И. А. С. е отпуснат заем на 27.07.1983 г. в размер на 5 923 лв., платим в срок от 20 години, с годишен анюитет от 372 лв. и месечна вноска в размер на 31 лв., с партиден номер на длъжника № 1522215. Представени по делото са извлечения по движението на отпуснатия заем за периода от 01.01.1984 г. до 01.01.1994 г., като видно от представената вносна бележка заемът е изцяло изплатен на 22.07.1994 г. с вносител И.

А. Т..

Не се спори между страните, а се установява и от представения договор за 3 покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №, том I, рег. №, дело №/2005 г. от 10.05.2005 г., че Г. С. С. е прехвърлил на С. Г. А- ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, която ½ ид.ч. впоследствие е била прехвърлена с договор за дарение от 30.11.2007 г., обективиран в нотариален акт №, том II, рег. №, дело №/2007 г., от С. Г. А- и съпругът й А. И. А. на В. Г. С. и съпругата му И. Г. С..

Не се спори още, а и от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2008 г., обективиран в нотариален акт № 110, том 1, рег. № 2133, дело № 104 от 2008 г., се установява, че ищцата е прехвърлила на дъщеря си В. Г.. С. ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

По делото е представен отговор на В. С. до ответниците по нотариална покана за изкупуване дела на ответниците от процесния имот по реда на чл. 33 ЗС.

Съгласно т. 2 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1972 г. времето, към което се определя дали една вещ е придобита от съпрузите и в какъв режим на собственост, се определя от времето на осъществяване на способа за придобиване на вещни права. В случая процесният имот е придобит на 30.09.1983 г., към който момент се е прилагал режимът по СК (1968 г., отм.).

Съгласно чл. 13, ал. 1 от СК (1968 г., отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Следователно придобитият на 30.09.1983 г. недвижим имот от ищцата е станал съпружеска имуществена общност, доколкото същата е била в брак с Г. С. С., като след прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод на 26.11.1986 г. съгласно чл. 14, ал. 3 от СК (1968 г., отм.), дяловете на съпрузите се считат равни. Следва да се изследва дали е налице твърдяната от ищцата трансформация на лично имущество.