Акт от 17.08.2020, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 354 гр. Стара Загора, 17.08.2020г

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове : при секретар Николина

Николова и с участието на прокурора Маргарита

Димитрова като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 358 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съединено с производство по чл.145 и сл. във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Ф.Н.Г. *** чрез пълномощника му адвокат С.В. против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 21.04.2020г. от Д.З.Г.– старши полицай в звено „Общинска полиция“ при ОД на МВР Стара Загора спрямо лек автомобил рег. №***. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наложената мярка, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Подателят твърди, че на 21.04.2020г около 19:35ч паркирал управлявания от него автомобил с рег.№ *** принудително по здравословни причини на паркинга пред магазин „СиБиЕс“ на бул.“Патриарх Евтимий“ над ул.“Братя Жекови“, следвайки инструкциите на лекаря си. Оставил автомобила с включени аварийни светлини и влязъл в магазина да си закупи минерална вода. Когато излязъл след няколко минути, установил липсата на автомобила. Граждани го уведомили, че е репатриран.

Придвижил се до наказателния паркинг на общината, където автомобилът бил още с мигащи аварийни светлини. За освобождаването му заплатил сумата 31.20лв. На следващия ден депозирал жалба в Община Стара Загора с искане да му бъде върната заплатената сума, но му било отговорено, че екипът е действал правомерно съгласно чл.52, ал.1 и ал.2, т.2 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Счита, че не е извършил нарушение на наредбата и моли за отмяна на наложената ПАМ. Оспорването е съединено с претенция срещу Община Стара Загора за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на ПАМ в размер на 31.20 лв. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата Д.З.Г.– старши полицай в звено „Общинска полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Ответникът по иска за вреди Община Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че предявената претенция е основателна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2020г в 19:30ч по разпореждане на Д.З.Г.– старши полицай в звено „Общинска полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е репатриран лек автомобил марка ”Рено”, модел „Лагуна“ с рег. № ***, паркиран на бул.“Патриах Евтимий“, магазин „СиБиЕс“ като е преместен с техническо средство-репатриращ автомобил до Общински специализиран паркинг “СБА“ гр.Стара Загора. Съставена е Докладна записка рег.№ 1057/ 22.04.2020г за репатриране /л.10 от делото/. От фактическа страна така наложената ПАМ е обоснована с паркиране, което затруднява движението по улицата и на тротоара /задната част на пътя/. От правна страна е мотивирана с нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Направени са снимка с дата 21.04.2020г в 19:34 и 19:35ч /л.12-17/.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 31.20лв, включваща 1.20лв такса „Отг.пазене” и 30лв такса „Репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 21.04.2020г, 20:17ч., издаден от Община Стара Загора, обект „Наказателен паркинг ” гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 20 /л.6/.

На 22.04.2020г Ф.Н.Г.

***-04-191, с която възразява против осъщественото репатриране на управлявания от него автомобил с рег.№ *** и моли да бъде разпоредено възстановяване на направените разходи в размер на 31.20лв /л.7/.

С писмо изх.№ 10-11-4908/ 05.05.2020г Кметът на Община Стара Загора го уведомява, че автомобилът е бил неправилно паркиран на тротоар, на отстояние от сграда на 90см и в случая екипът за репатриране е действал правомерно/л.8/.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 10-00-2491/ 23.11.2015г на Кмета на Община Стара Загора за определяне на длъжностни лица, които със специализиран автомобил да осъществяват преместване или наредят за бъде преместено паркирано МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач /л.11/ и Длъжностна характеристика на длъжността старши полицай в звено „Общинска полиция“ при ОД на МВР Стара Загора ведно със заповед за утвърждаването й /л.35-36/.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл.

171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането —21.04.2020г, по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори.

Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца— т.е. до 21.06.2020г. Жалбата е подадена на 15.05.2020г чрез Община Стара Загора и е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност бул.”Патриарх Евтимий”, са общинска собственост. Със Заповед № № 10-00-2491/ 23.11.2015г на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „Общинска полиция“ – Община Стара Загора, сектор „ООРТП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР Стара Загора са определени да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач на основание чл.167, ал.2 и чл.168, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.52-61 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Ответникът Д. Г. е назначен на длъжност старши полицай в звено „Общинска полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват осъществяване на контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

За мярката по чл.

171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такива не се и твърдят в жалбата.

Процесната ПАМ е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

В случая не е спорно мястото, на което е бил паркиран лек автомобил марка марка ”Рено”, модел „Лагуна“ с рег. № *** на 21.04.2020в в 19:30ч, а именно на бул.“Патриах Евтимий“ до магазин „СиБиЕс“ и обстоятелството, че мястото не попада в зона за платено паркиране. В приетата като доказателство докладна записка е посочено фактическо основание за репатрирането „паркиране, което затруднява движението по улицата и на тротоара /задната част на пътя/“ и правно - нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет страницата на Община Стара Загора/.. От цитираното отбелязване може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с цитирания текст от общинската наредба, предвиждащ забрана да се паркира по начин, затрудняващ движението по улиците и тротоарите. Съгласно § 6. т.6 от ДР на ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a21907f6-910c-4658-a0e5-773dd86e3316